|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
Тема
|
 тема за фолклор
|
|
| Автор |
БoзaKocмaтa () |
| Публикувано | 22.05.11 20:51 |
|
|
да ме жени,
море, вчера рече, съга нече,
а па стрина сава ич не дава.
море, не даваше, не даваше,
море, най-после се съгласише.
море, годише ми белу неду,
море, бела, бела ко арапин,
море, тънка, тънка като мечка.
леле, качише ю у колата,
море, колата си прискърцаше,
а па бивольете примъцаше.
леле, ка се друсну па ка седе,
море, двете дъске се строшише,
а па бивольете подплашише.
| |
|
|
|
:)
| |
|
|
|
Хубава тема. баба много обичаше тази песен, припяваше с радиоточката и се смееше, а аз нищо не разбирах от текста.
За мен най-добрата е Любка Рондова. Може би защото изкуството й по-скоро градски фолклор, с виртуозен вокал. А и гласът й е нежен и безкрайно изискан.
| |
|
|
|
добави по спомен някоя друга.
от години търся една-две и нямат намиране.
едната е прелестна, сущий сюрреализъм:
започва с:
млого оди, много чудо видо,
това чудо никде не бе вишъл...
следва дълъг каталог на разни странни, шантави неща,
примерно магарета с ботуши, етц.
не мога дори да ги възпроизведа, толкова ми е на дъното на спомените.
ако някой помогне,
ще съм благодарна.
oтносно гласовете,
това горе е гюрга пинджурова,
тя е с класическо образование, завършва консерваторията в прага с оперно пеене, доколкото помня през 1920 година.
като се има предвид колко жени тогава изобщо имат образование,
за университетско да не говорим,
баба гуга е легенда.Редактирано от БoзaKocмaтa на 22.05.11 23:08.
| |
|
|
|
Прилича ми на Зайко кукурайко на Костадин Гугов. В нея изброява всякакви причудливи елементи.
| |
|
|
|
тамо ще песен да никне.
Дуйни ми, льохни, бел ветер
Дуйни ми, льохни, бел ветер,
раздуй ми бели снегове,
стори ми потчек да мина.
Мисле нах Драма да ида.
Нах Драма, нах касабона.
Там имам любе в темница.....
| |
|
|
|
в семейните взаимоотношения.
пуста свашке, ти църна лисицо,
от куг с тебе се сродимо кукю запустимо.
от куг черка ти на мене снаа ми стана,
от тогава, леле свашке, болест ме захвана.
откога си я родила, не си я учила,
да опере, да омеси, вода да донесе.
съдовете си не мие под креват ги крие.
леле свашке, пуста свашке оти си не траеш,
оти си не траеш свашке сал кат кучка лаеш.
не ли виж го твой илия, че е кусурлия,
тебе гледа мене види свил се като гега.
леле свашке пуста свашке айде да си траемо,
кусурите що ги имат сал двете да знаемо.
| |
|
|
|
ти напиши текста:)
Редактирано от БoзaKocмaтa на 23.05.11 00:20.
| |
|
|
|
не е тя, но благодаря.
| |
|
|
|
Кадона седи в бахчона,
кичица държи в ръкона.
Насрьощу варви севдьона.
С бели му роки махаше,
с чорни му очи мигаше,
с кипри му уста думаше:
- Махни са, махни, юначе,
за тебе вием кичица,
за тебе кутем снажкаса.
- Как да се махнем девойку,
га ще на видет кумшие?
- Махни са, махни, севдице,
нии щим комшие излога,
балносо да разделиме,
барабар да го тьоглиме,
да не е бално лю у мен!
много е красива, ех!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
