|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
Тема
|
 : ) абе знаете ли кво.
|
|
| Автор |
вp. () |
| Публикувано | 18.03.11 15:12 |
|
|
нали има интернет сега.
и нали човек, от дума на дума и от връзка на връзка, някакси попада някъде си, където изобщо не му е и хрумвало, че би.
нямам грам понятие как, но така става.
днес например попаднах, ама наистина - цоп! - попаднах на място, където ги има маса от моите съученици на куп?!
гледах съвременни снимки, четох кратки авторезюмета, алабала, намсикво.
много вълнуващо : ) наистина : )
изобщо не ги познавам тези хора.
въпреки, че почувствах това едно реминисцентно сладко чувство, дето съм му забравила в момента думата с което се назовава, извинете : ), аз наистина изобщо не ги познавам тези хора сега.
не ме интересува какво мислят за това, или онова, не ми се ще да се тресна отгоре им и да ги попитам, например: как си? как си днес? какво ти се случи, или би искал, или те разсмя, зарадва, натъжи, умисли днес?
и дойдох да ви кажа това.
някакси вие тук сте ми по-близки от хората, с които съм живяла първите 18 години от живота си и общо взето цял, дотогава, живот.
ами да, така се е получило някакси, и аз не знам как : )
повече ме интересува, тоест - по-силно ме интересува, или как се казва там...
какво мислиш ти за това и онова, какво ти се е случило, какво ти хрумва ей сега.
затова:
здравей, как си днес? какво става? как е хавата, а?
| |
|
Тема
|
 Кое това място?
[re: вp.]
|
|
| Автор |
Phillip (-; свежъ :-) |
| Публикувано | 18.03.11 15:14 |
|
|
Атола ли?
| |
|
Тема
|
Re: Кое това място?
[re: Phillip]
|
|
| Автор |
вp. () |
| Публикувано | 18.03.11 15:19 |
|
|
тц, не
| |
|
Тема
|
Re: : ) абе знаете ли кво.
[re: вp.]
|
|
| Автор |
kakata (221B Baker Str) |
| Публикувано | 18.03.11 15:20 |
|
|
Ми и ние имаме такова място, аз пък съм там по бански, синът ми като ме видя на снимката и каза "Лелей!".
Спомена ми от тези първи 19 години е обобщен в едно чувство - една огромна, преливаща радост от живота. Не бях депресивно хлапе, бях много весела, единствената заблуда, която имах е че таиз радост ще продължава вечно в още по-големи размери, постоянно, непрекъснато, пък то не било съвсем така.
| |
|
Тема
|
има телепатия
[re: вp.]
|
|
| Автор |
Гeвpek (вкусен и топъл) |
| Публикувано | 18.03.11 15:21 |
|
|
Тъкмо мислех как да формулирам - как да си открия съучениците от 1 - 7 клас. В училището ли да отида, какво (понеже зъболекарят ми е до училището, та се присетих вчера).
Темата ти е по-широка, обаче.
При мен хавата е застой, от който се чудя как да се измъкна, блъскам си тиквата и така.
Далай Лама: Man good – computer good. Man bad – computer bad
| |
|
Тема
|
Re: : ) абе знаете ли кво.
[re: kakata]
|
|
| Автор |
вp. () |
| Публикувано | 18.03.11 15:22 |
|
|
е ма пак е гот някакси, нали
имам предвид - Животът
| |
|
|
|
откак прочетох поста ти в другата тема мира не ми дава една мисъл: бе за какво ти трябваха краката на фотьойла, дето не станаха за това, за което ти трябваха?
а иначе по темата : ми права си, със съжаление го установих. отдалечили сме се с повечето някогашни съученици.
с 2-3 сме си много близки
| |
|
Тема
|
Re: има телепатия
[re: Гeвpek]
|
|
| Автор |
вp. () |
| Публикувано | 18.03.11 15:26 |
|
|
защото е пролет ли?
виж, още докато само си пишем тези алибали тук, се променят мънички прашинки : )
искам да кажа - застоят може би е само наглед.
тоест - искам да кажа - дано е само наглед : )
освен тва знаеш ли кво.
дали ще се сетиш когато усетиш, че застоят ти е тръгнал да се оттича, да ми кажеш това - брейййй, как съм се разбързал...
може би не, защото няма да имаш време за такива глупости, нали така
| |
|
|
|
избива ме да те въвлека в една история
имах един приятел, христо.
христо имаше една стара шестоъгълна салонна маса.
масата имаше един крак, който не беше точно крак, а беше шкафче с 2 тесни вратички с кръгли дръжчици.
всеки път, когато ходех на гости на христо, той ме канеше да поседна в едно от креслата до тази маса и ми наливаше чай. или кафе. или водка с глухарче.
пиехме водка само когато има цъфнали глухарчета, но това всъщност няма връзка...
всеки път, тоест от един път нататък, аз започнах, загриза ме...
въпросът - какво има в това шкафче, дето е крак на масата?
ама не, наистина, какво има там?
какво си държи човек в шкафчето, което му е точно под ръка?
не, не, този човек какво си държи в това шкафче?
нали разбираш - ужас
и един ден просто попитах.
христо каза, че - о, не, не би могъл да сподели с мене това. да съм го била извиняла, но той просто - не, не би могъл, не.
но би ми позволил да си сложа за малко краката в шкафчето, ако искам : )))
стига да не поглеждам когато отваря шкафчето и да му разреша да сложи той краката ми там, вътре.
любопитството ми беше толкова... объркано
и се съгласих, разбира се, че се съгласих.
стоях с крака в шкафчето и изобщо не можех да внимавам в разговора.
нито да помръдна.
беше просто ужасно! : )))
и така...
краката (от креслото сега) ми трябваха, за да си направя втори, по-висок плот на работната маса.
с крака, здрави и стабилни букови крака, които удържат на коване, за да може да употребявам разстоянието между двата плота за място, където си държа дребни инструментчета.
...после само вдигаш втория плот, оставяш го настрани с всичко върху него и "долната" маса се връща обратно.
не стана, защото съм изчислила неправилно разстоянията и сега трябва да дупча плота отново... хм, не е ли глупаво това : (
и, за да не се мъчиш като мене - в шкафчето под масата на христо имаше само...
крака
моите
обаче се мъчих близо 2 часа преди да погледна и това ми струваше повече от 2 месеца скарване с христо.
така стават тези неща, когато стават така
| |
|
|
|
Тези дни погостувах на мама и тате. Срещнах едно момче, Гошко, с което израснахме заедно. От 0 до 18 годишнината ми ритахме топка с него, играехме на жмичка, пътни знаци, стражари и апаши, и какво ли не. Знаеш малките махали едно време-10 къщи, във всяка по 1-2 деца. Та.. не се бяхме виждали със споменатото момче има 20-ина години (и той опита от живота там някъде на запад и се върнал наскоро). И като се познахме отдалече, па като се затичахме, па като се гушнахме. И той като вика : "Леле, кака Дивачке, откога не сме се виждали, ама сме си същите, щом се познахме". Като прихнах да се смея, щото той момче на 46 вече, около 100 кила, гледа ме надолу с наведена глава щото аз съм му до гърдите. Аз вдигнала нагоре глава, като някой запъртък до него. Но.. съм кака, така както ми казваше в детските години, въпреки че съм по-голяма от него точно с 1 година само.
И знаеш ли, приказвахме си ей така на улицата, щото и двамата бързахме, пък около час не можем да се раздели. И сякаш вчера сме се разделили на същото това място на улицата след игра на жмичка.
А със съучениците някак си и аз не намирам общ език в днешно време. Всъщност рядко се срещам с някого от класа. Мога да кажа, за съжаление все пак.
П. П. Обещахме си с Гошко да направим другарска махленска среща. Докато не сме тръгнали с бастуни. Ще стане, пролетта.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
| 
|
|
