Чекайте малко със сметките! / Контакти / Поколения / 40-50

Първо името. Имало някакъв геодезист работил по тия места на име Цанко. Също имало един камък, не малък, на който като стъпи човек се откривала чудна гледка. Често виждали Цанко да застава върху този камък и да съзерцава природата. Толкова често, че нарекли камъка на негово име. С две думи, толкова!
Хубаво би било ако този Цанко се бил залюбил с местна девойка и двамата да ги виждат на камъка, хванати за ръце и за да станат легенда, тъй както са хванати за ръце да скочат от камъка, но вместо да полетят надолу, да се издигнат нагоре и да се превърнат в птици, които все още да ги виждат как се реят в облаците по тези места и да казват на децата си "Това са Цанко и любимата му", но нищо такова нямало. За съжаление.

Ходих до там, да видя за какво става дума, че толкова го одумват тоз Цанков камък. Видях че има защо, за мое съжаление и разочарование.
Решили да направят още една язовирна стена, по-нагоре от язовир Кричим. Това до тук добре. Идеята не е лоша. В Швейцария съм виждал не две а три язовирни стени една над друга, хващайки стичащите се води в три езера разположени едно над друго, съответно с три електростанции към всяка стена. В нашият случай новата стена ще хване водите на не една а две реки. Въча ако не се лъжа беше едната а на втората й забравих името. И до тук все още няма нищо лошо. Даже бих рекъл, похвално. И от тук нататък започва трагедията. Новият язовир ще покрие пътят с вода, поради което ще трябва да се изгради нов път. Нормално! Това, което не е нормално е избраното трасе. Теоретично изглежда нормално, но практично - не. Ако аз бях избрал новото трасе - иди, доди, да ми прости човек, след като това нито ми е специалност, нито нищо. Но професионалисти да го изберат, става непростимо. Още повече, австрийците, които са там да строят язовира а не новия път, са ги предупредили, че ако зависело от тях, никога не биха построили път по това трасе. А те знаят. При тях всички пътища са планински. Но, кой да слуша?! Даже не са се колебали. Наш'те твърди! По-скоро твърдоглави. Това ще бъде и край. И сега си еба мамата. Ни напред, ни назад. Пътят построен вече, но цената му до сега е утроена. Човек ще каже, ами утроена - утроена ама поне вече имаме нов път. Загубата ще я прежалим. Да, ама не. Грижата по този път никога няма да свърши! Цената му ако до сега е утроена, до догодина ще стане учетворена, после упеторена и така докато най-после се откажат да поддържат този път, решат да спрат загубите си по него и направят друг, по друго трасе.
Същото е станало и с язовирната стена и цялата необходима инфраструктура покрай нея. Това пък ми напомни строежа на панамския канал от французите. Направят каквото направят, идва дъждовния сезон и свлачища затрупат всичко. Това се повтаря няколко пъти. Няколко пъти акционерното дружество фалира. Няколко пъти създават ново. Накрая французите капитулират. Тази работа се оказва не по силите им. Продават правата си и закупените за целта земи на американците, плясват с ръце и се прегръщат. Според мен това е преломният момент, след който Франция отстъпва първото си място в света на американците, които от своя страна все още го държат.

Новият път заобикалящ Цанков камък, както споменах, е вече готов. Гладък като платно, живописен до неописуемост. Да ти е кеф да караш по него, но...ту тук свлачище, ту на друго място и стотици хора все още работят по него и краят му не се вижда. Да работиш по този път е работа за цял живот. Без прекъсване и без почивка. Ще покажа и снимки.

Работата покрай язовира не се отличава много от работата по пътя. Непрекъснати свлачища, ту тук, ту там, ту на трето място. Тъкмо очистят едното и трябва да се местят на съседното. На мястото на електроцентралата има бетонни колони на 25 метра в земята, да я поддържат. Стените й са с дебелина на железобетона от метър и шейсе. На два пъти свлачища са запълвали изкопите за централата до горе и работата е трябвало да започне от начало. Това я оскъпява неимоверно. Мощността й ще бъде осемдесет мегавата, но за да се изплати, направили са изчисления, че трябва да продават тока по $300 на киловат/час. Това прави електроцентралата неизплащаема. Тотална загуба за държавата и за всички нас. Баси недоразумението! Вече шест години се строи и още не е завършена. Стената е висока 85 метра. За сравнение стената на язовир Хувър, в Щатите е висока над 250 метра, има 12 генератора и снабдява с ел. енергия шест щата. Завършен е и предаден за експлоатация за три години. При нас, два генератора, шест години строеж и още не е завършен.

Всичко това го написах, да се ръчна да кача снимките, че както ме мързи напоследък, може и да не го направя.
Драги ми клубаре...