контифлюрена помощ, моля?

да си призная никак не си падам по лакунь
обаче сега се сетих, че тогава наръсих отгоре... значи това печенотиквеното в чинийка, отгоре портокалови парченца, отгоре смачкани в шепа целувки и най-отгоре нафъшкана сметана

обаче сега, заради тебе, като се присетих за тези кифлички със сладък пълнеж... ужас, ти казвам, не мога да мисля за друго!
а аааадски ме мързи : )))

Не се бях сетила за портокалови корички, а имам такива в захарен сироп, в две бурканчета. Те придават страхотен аромат на всиииииичко, така че ще ги употребя. Само ще си спестя "нафъшканата" сметана.

Благодаря за идеята.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

ияйии вярно, портокалови корички биха го направили още по амейййзинг
ама бях доста прекалила тогава, признавам си

обичам да прекалявам, то изобщо личи!

Според мен всички тия глезотии трябва да се ядат с французка лъжичка.
Немската дисциплина не предполага глезотийки!.
И то с толкова желета, сладка и глазури в тая тема на човек само
като чете да му стане.. френско. То на нашта възраст или
някоя беля ще стане с това сладкото, или някоя стара шестица
ще развалим, ама нейсе..

Не бързай да подозираш лош умисъл - може да е обикновена глупост!

на коя... ъъъ... възраст?
ъъъ... какво казваш?

О неее, не е това, което си мислиш! Ей така говорят хората..
Пък аз отде да знам какво си мислиш? Всъщност какво си мислят
жените никой мъж не знае. Обратно на това пък, какво си мислят
мъжете всички знаят, но на жените им е трудно да повярват..
Пфу, забрайх какво щях да ти казвам.. мача е виновен


Не бързай да подозираш лош умисъл - може да е обикновена глупост!

Челси? С какви вълци играят не можах да разбера

В живота има и хубави неща

добре де, не те тормозя : )
не възнамерявах, тоест.
сериозно, какво казваш тук, или вече няма значение
да е жив и зрав мачът, стискам палци да победят всички

Най харесвам на този тип вкусотии, че се хапват в малки количествас тертип.Иначе определено смятам, че е по-добре да ми е опънато лицето и задната част по-голяма, отколкото слаба и сбръчкана

Направо се размазах, само като четох за тази вкусотия
Обаче тук съм виждала само оранжеви тикви, бели може и да има някъде, но къде да го търся специално .
Та - с оранжеви тикви става ли? С някоя по-мъничка, че поне 6 души къде да ги търся сега, за да мммммммм-кат

П.П. С първата партида дюли приключих - конфитюр, желе и сироп спретнах (синчето каза, че бил вълшебен ), не знам защо такива големи количества се получиха, от 4 кг дюли. А имам поне още 5 кг, които ще пооставя за по-нататък. Нали казват , че траели. Ако ме домързи, пък ще ги раздам на по-големи мераклии от мен, аз си начесах крастата с дюлите.

никаква идея нямам, обаче те окуражавам да експериментираш : )))
ами то - тиква - кво.
май че е хубаво да не е много водниста... да е такава плътничка, нали се сещаш.
нищо не разбирам от тикви.
онази просто беше бяла и втори път така и не съм правила.
ако беше била оранжева щях да съм го направила с оранжева, голямо чудо

ама дюлите наистина са някакви тайни принцеси
никакви не стават за ядене сурови, обаче какви фантастични неща се получават като им побае човек...
как направи сироп, моля?

От тикви и аз нищо не разбирам, ( и от дюли не разбирах, ама сега вече съм веща ). един път, преди 1000 години правих един тиквен сладкиш с мляко , захар и орехи, който стана страхотен, ама ми бяха заклали и обелили тиквата. Щот на мен точно тази работа ми се струва най-тежката. А с цяла тиква - ехеее, само за мен работа.

От същата отвара, която беше предвидена за желето отделих някакво количество, което сварих с обикновена захар на око (около 700 гр захар на 1 л сок) и малко лимонтузу и хайде в бутилките. То желето пак така става, но с повече захар и варене, и затова вместо обикновена захар, му добавих желирана захар, т.е. обогатена с пектин и така се вари само 5 мин. и хайде в бурканите. Не знам дали у нас има такава

аха : )

уф, ако знаеш колко съм смотана относно разните неща, дето ги "има"...
нищо не знам : (
днес например си беше чистак ново за мене, че имало било ванилова захар с аромат на лимони и с аромат на портокали.
толкова готино : )
то от там тръгнаха нещата с тези сладки днес, де.
от едно пакетче
ванилена захар с портокалов аромат.
понеже в тези сладки се слага портокалов сок, който винаги просто... ме дразни.
тестото става някакси такова едно... като лепило. ама лепи се ужасно! омазваш се безутешно, както и всичко и...
сладките стават супер готини, обаче тва мацолепкане по време на процеса : (
и днес на касата в дюкяна случайно погледът ми попадна на тези пакетчета.
оказва се, че имало и лимонена ванилия! такъв кеф : )
веднага си накупих и портокалова, и лимонена и се сетих за онези сладки с долче де лече и тъй : )
много съм доволна от "откритието"
този път не лепкаше по оня неприятен начин, а станаха даже, смея да кажа, още по-хубави : )
та не знам, може да има и пектинова захар, ама като не гледам...
добре, че ми каза, че може да има; ще попитам.
аз така и още не съм се довела до дюлемагии, но ето, че научавам все повече теоретични тънкости, благодаря

Аз съм точно обратното - винаги се интересувам от нови продукти и губя доста време в магазина да разглеждам , например на сладкарския щанд какво се предлага, а като не знам кое за какво служи, винаги има някоя готина немска бабка наблизо да ти обясни, че и рецепта и акъл да ти даде . Така случайно разбрах, че има настъргани портокалови и лимонови кори в пликчета (много удобно нещо!), разни миризливи ванилии (например ягодова), като твоята, а сега гледам са пуснали едни коледни аромати, съвсем нови на Др. Йоткер, дето могат да се слагат на всичко коледно - сладки, сладкиши, греяно вино и т.н.



Та често като разказвам някои рецепти, германките ме гледат "умно" и питат, откъде ги знам всички тези продукти, за които те не са и чували

Ми, любознателна си, какво чудно

тоест тържествуващо, а даже ликуващо ви уведомявам, че направих най-прекрасното дюлево желе на Света, а като нищо и в неговите околности!
то е...
то е, то Е!
то е все едно самата шехерезада е дошла и е оставила най-прекрасната си приказка : )))
все едно есента е пуснала на масата ми своите целувки, ярко наровочервени, ароматни, сладки, ласкави, жарки и либовни
стоя в молитвен захлас, ах, ах, ах, направо аххх!
това е красота, това е съ-вър-шен-ство!

всъщност не стоя, а седя, в скута ми е голямата тенджера, магически съсъд, който аз от днес ще тача силно, няма как, лоно тя на туй блаженство.
седя и пиша с една ръка, защото с пръст обирам от дъното на тенджерата вълшебните остатъци и тъна, тъна в сладост
ама то наистина е черрррвено! искрящо, великолепно, просто...!

ц,ц,ц.
може би неразумно пренебрегнах онзи ден онуй палто. като нищо ще ми затрябва, ако нещата продължат както са потръгнали

Браво! Завиждам ти чак, защото моетп желе малко редичко стана, като го сложа на филията, тече между пръстите, а това най го мразя и сега го ползвам само за добавка в чая.
Хайде казвай сега точно, ама съвсем точно как го направи, та и ние да се порадваме на великолепно дюлево желе. Защото аз имам още 5 кг дюли и смятам да подобря качеството на производството.

купих си 5 дюли и по заръка на котарака едната беше жълта, жълта, ама не баш, а с мааалко зеленко : )
другите - добре узрели, златни.
тежаха около 2 килограма.
измих им хубаво плюшчетата от кожата.
сложих в широката ми тенджера, 25см. диаметър има тя, 4 пръста студена вода.
рекох си, че ако слагам парченцата дюли бързичко във водата веднага щом ги нарежа, те биха се окислили и потъмнели по-малко, отколкото ако чакам да ги нарежа всичките.
тя е емайлирана тенджера, плодовете не са се докосвали до гол метал, освен до острието на ножа.
накълцах ги както са си с кожата и семките на парченца колкото половин кибритена кутийка и, покрити със студена вода, ги сложих да се варят, като закапачих тенджерата.
щом завряха намалих огъня и ги оставих да се варят кротичко около 40 минути докато омекнаха съвсем хубаво.
изключих котлона, оставих тенджерата върху него и 2 часа правих нещо друго.
после се върнах в кухнята и прецедих внимателно сока, както едно време правеше мама.
върху друг съд се слага сито, или ситен гевгир. върху него се слага чисто и намокрено, и изстискано добре парче тензух, и вътре се излива внимателно съдържанието на тенджерата без да се мачка плода. тензухът трябва да е влажен, за да му се отворят добре дупчиците. и не трябва да е пран с препарат, а попарен във вода със сода и после изплакнат хубаво, доста пъти.
оставих да си се цеди и дойдох в клуба да ви подрънкам глупотевини около половин час
после се върнах в кухнята и прелях прецедения бистър сок отново в широката тенджера, като го премерих точно.
излезе 2200 милилитра.
плодът не се изстисква! колкото си е пуснал - толкова.
сложих тенджерата на котлона без капак и почаках сокът да заври.
щом завря добавих захарта.
прецених, че 550 грама най-обикновена кристална захар на кило сок ще ми хареса. защо така прецених никой не може да каже, но сега резултатът е налице и той е идеален
не болезнено и потискащо сладко, а свежо киселко-веселко-сладко, като с ръка непипнато.
сложих, значи, 1 пакет и 1 чаена чаша захар.
бърках докато захарта се разтопи и оставих да си се вари без капак.
големият котлон на печата ми има 6 степени.
шестата е някаква адска! котлонът става червен за 0 време, почти никога не я ползвам. оставих да се вари на 3 - тоест - на нормален огън, да си бълбука кротко в открита тенджера.
варих докато остана наполовина.
през това време ходих 3 пъти да махам пяната. става съвсем мъничко пяна, такава една розовичка, ммммм...
и, понеже торба през лятото нареди - "не облизвай!" - пък това е извън силите ми , ползвах различни сухи лъжици и чинийки.
накрая прекрасното нещо в тенджерата тихичко си къкреше и не образуваше повече пяна. тогава намалих огъня съвсем и го варих 10 минути на 1. почти не личеше да ври. и с всяка минута ставаше все по-вълнуващо червено на цвят.
дюлите ми бяха доста кисели по рождение, макар и зрели, затова сложих само 1 пестелива равна лъжича лимонтузу няколко минутки преди да приключа с варенето и го разбърках добре.
изсипах готовото желе в загряти сухи буркани и бурканчета. ама съвсем хубаво пълни. сложих им веднага капачките и ги обърнах с главата надолу, за да кажат "всмук".
ако фотоапаратът ми се свести - нещо е поприпаднал, не го знам защо - ще щракна, за да видиш какъв цвят, каква прелест : ))
преди това си мислех, че само зрънцата на разпукнатите нарове могат да имат такъв цвят. той толкова ми харесва, че направо мога да се разплача : )))
не добавих никакви допълнителни аромати.
самите дюли са съвършени, ароматът им е толкова фин и щом желето изстине като че ли ароматът му някакси се самообогатява и концентрира.
установих това снощи докато облизвах тенджерата
бях си откъснала листо индрише, но се поколебах и не го сложих.
пъхнах си го под възглавницата като си лягах : )

като изстине консистенцията е съвсем... желирана.
няма да тече в никой случай от бисквитката.
най-много го обичам това желе намазано върху тънички сметанени, или кокосови биквитки за чай. и в палачинки, разбира се : )))