Айде да се върнем на нашите овни, както казват римляните.
Стависки стана известен с много неща, ама с какво е известен Майкъл Дъглас - с парите си или с двата си Оскара.
Ако не беше спестил пари по една или друга причина по-малко известен ли щеше да е?

П.С. През 2004-та поканихме на една голяма среща на фантасти в Пловдив Шекли.
Той дойде с дънки и раничка и обясни, че парите са си заминали ей така някъде през времето - къде по жени, къде по наркотици.
Ама това си беше оня великият Шекли. Дето даже и Слави му стоя мирно на интервюто, нищо че беше по тениска и дънки в студиото.
Него ще го четат и след 100 години. Независимо, че умря почти като просяк в Украйна.
П.П.С. Градски, в хранителната верига, сиреч в разпределението на труда има много звена. Обикновено парите се събират отдолу нагоре и повечето пари идват от множество бедни хора, отколкото от богаташите. Сиреч - когато имаш продукт или умения, които се търсят, основния пазар не е да мазниш на богатите.

Ако вярваш в тва нема да си в Лондон...освен ако не си "избягала"

Фарми, точно защото съм в Лондон, ВЯРВАМ на 100% в това, което казва Богданов.
Не вярвам, ами все едно съм го писала аз.

Защото на 42 години дойдох в Лондон с 20 килограма багаж. СЪВСЕМ САМА.
Оставих четири собствени жилища и никак не лошо финансово и обществено положение в България.

Ти сам прецени колко можеш да сложиш в един куфар и една чанта.

За малкото време, за което съм тук, започнах да печеля не зле от собствен бизнес. Семейството ми поетапно започна дойде при мен.
Научих толкова уроци, колкото през целия си живот не съм.

Разбрах и какво оценяват хората тук! УВЕРЯВАМ те, че това, което хората уважават, или поне хората, които мен ме интересуват, не може да се сложи в куфар! Нито в банкова сметка! Гарантирам ти! И това ме прави щастлива, че познавам такива хора.

Парите може днес да ги имаш, утре да ги нямаш и обратно, но онова, дето НЕ се побира в куфари, няма как днес да го нямаш, а утре да го имаш. Невъзможно!

Но който не го разбира, няма и смисъл да му го обяснявам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След като говорим за САМО(стоятелно)чуствие, не може да има правила. Правилата ги създава индивида с чуствието. Ако не се сещаш за пример, сети се за Софка.
Има неписани правила в общуването между хората, които всеки нормално възпитан и претендиращ за някаква интелигентност човек е длъжен/един глагол си спомням от немския золен/длъжен си/, да спазва. Нещо като поздрава" Добър ден!".Не може да изискваш от другите етика и уважение, ако ти се държиш като хулиган.Същото поведение теб би те подразнило със сигурност и би казал: " Къде се намираш? "
Софка не измисля никакви правила, а те си съществуват и хората без да се напрягат ги спазват.
Защо се смяташ , че си извън правилата, не мога да разбера?
Нали и ти си работил и си слушал шефовете си, за да ти плащат?Нали си се подчинявал на американските закони?
Може би някакво чувство за неподчиненост на никой и несъобразяване с нищо, ти е останало от бягството ти през границата, което беше описал в един разказ? Но колкото и да ти се възхищавам на решимостта да го направиш, е било пълно безумие да рискуваш живота си.
И сега се замислям, че твоето самочувствие се гради не само на парите, които си изработил, а и на спечелените рискове, при които късметът случайно е бил на твоя страна.
Ама... можеше и да не бъде.И много бабаити си заминаха от този свят рискувайки живота си на пътя,при екстремни спортове, при замесване в закононарушения...
Оправдано ли е, се питам, заради пари, които дават самочувствие, да си заслужават всякакви рискове?!
И когато ги имаш парите вече, да си правиш каквото си поискаш, без да те еня за никой и нищо ?!
А само за една нищо и никаква болонка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Соф, забелязала съм, че обичащите риска по-скоро могат да умрат ако НЕ поемат даден риск, отколкото по време на самия риск.
Така де, щастието помага на смелите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите