Искрено и лично / Контакти / Поколения / 40-50

Като цяло логически си най-близко до идеята, но върху верни факти, вадиш неверни изводи.
Парите са временно явления в живота на хората -всички /освен с голямото фамилно богатство/ минават през различни флуктации - има периоди на пари, има на нямане. Но те не са само по себе си показател, а само статистическа мярка.
В "Каменно сърце" мисля, че беше на български, въглищаря Петер Мунк поиска пари, а не поиска умения. И когато парите свършиха, той не знаеше как да изкара още. Покрай тая криза се нагледах на много такива хора.
Това, че примерно си напуснал една работа и няколко месеца си търсиш нова, не трябва да те праща в категорията - крайно отчаяни от живота. Аз съм точно толкова добър специалист в тия месеци на безработица, колкото съм бил и преди.
И самочувствието ми се гради на това. А не както на повечето хора, които освен един дебел портфейл няма какво друго да покажат - поне едно стихотворение да изрецетират на масата.
Преди години във Варна, докато още се занимаха с компютри, се бях превърнал в нещо като придворен доставчик на руските фирми /във Варна е съсредоточен основния руски капитал в България/ защото единствен в града знаех да инсталирам уиндовс и офис на руски език.
Вземаха ме с джипове от офиса, пиехме си водката с разни новие руских, дето $100 000 ги имаха за джобни пари /един си ги държеше в касата в офиса, щото видиш ли, можел да иска да си купи нещо в събота и неделя, де щял да търси банки/.
Тия хора ме уважаваха защото бях специалист. Нищо, че в сравнение с тях бях безкрайно беден.
Случвали са ми се и доста други подобни ситуации, да не описвам.
Парите са само някакъв показател. Всъщност са важни, ако ти трябват. Имам един познат, който е един от истинските български гении, несравнимо по умен от всички хора, които познавам, който не иска да изкарва пари, не му е цел, той предпочита да рови примерно в момента историята на 12-те български рода и да прави анализи на движението на пари и мозък между тях. Живее си в наследствена гарсониера, работи колкото да има за хляб и цигари, но всички които поне веднъж са говорили с него го уважават безкрайно.
Меркантилната покупателна цивилизация я наложиха на запад последните 30 години, а от близо десет навлезе и при нас. Да не коментирам причините, поради която е наложиха.
Преди 20 години финансово долу горе всички бяхме равни - как си градяхме самочувствието тогава?
И значи ли обратното - че ако си богат, трябва да те уважавам, без да ме превъзхождаш с нищо друго?
Сърбят ме пръстите да пусна линк към "Кир Михалаки" на Ботев.