айде кажете -

малката ми дъщеря, която е студентка тук -
ще каже точно като твоята, че има право да носи квото си иска...

ноооо - голямата ми дъщеря, която е в Амстердам - ще се изкаже дооооста негативно за туй фередже...

тук това е единичен засега случай, но в Холандия - байгън от фереджета и забрадки...


ЕВРОПРОСТАК

Да, да, съгласна съм, че вкъщи ходят малко по-"разкрепостено", но пак не е достатъчно, освен това е привилегия на по-богатите да се коконят. Простосмъртните си ходят доста зле.
Напр. в "Хародс" почти само арабски клиентки съм виждала.

Джес, поведението на една жена не е същото, когато ходи забулена с това чернило. Съвсем различно е.
Психиката им се променя. И какво като си е напълнила торбите с какво ли не от Хародс, а пък аз само разглеждам?
Разглеждам, обаче и мен ме разглеждат, това ме кара да се замисля как да се облека, как да се държа.

Мюсюлманите не ги разбирам и не искам.

Най-крайните пък чак и на мъничкия участък от носа си слагат було, като че ли кой знае какво еротично нещо ще се види.


П.С. Напоследък натрупах богата база данни от впечатления как пазаруват арабите. Първият им въпрос е Каква отстъпка ще ми направиш, ако си купя 10 (чифта обувки, примерно).
После наистина купуват много чифтове. Рядко 10, винаги грабят като невиждали, все едно го правят заради отстъпката и вземат буквално всичко, което им се изпречи пред очите.

Въпросните забулени много се кефят, ако им говориш нещо човешки, явно ненавсякъде го правят.
Така си намерих две "приятелки", но добре че едната беше с татуировка на ръката (не менди, тату), та така различавах коя коя е.
Е, веднъж ги обърках, не очаквах да се обидят, но се обидиха. После замазах работата, та такива работи.

Нито преди, нито сега ме дразнят.
Има промяна някаква в последно време в някои от въпросните жени.
Не излъчват предишната невзрачност, нещо като скромност.
Сега гледат хората в очите някак провокативно искат да видят каква е реакцията на това забулване.

А ти какво да правиш, както е по устава, право на избор нямаш.

Забулена българска гражданка турски произход в Западна Европа не съм срещала. Не казвам, че няма. Аз не съм срещала. Карат си го по европейски.

Джен, ти да не си в Англия? Клубове, нощен живот.

девойките ходят най-разголени спрямо другите български градове...


ЕВРОПРОСТАК

Ми ако е платено обучение на английски, говориш и на наглийски и толкоз. Ако се държи предизвикателно, отговаряш и като че ли всеки ден гледаш пингвини като нея. Като види, че не те впечатлява с облеклото си, може и да миряса. Ако е в българския поток, говориш и на български и ако се прави, че не разбира, врътваш и двойката.

Мжеду другото, как е Правилника на вашия ВУЗ? Има ли нещо, свързано с облеклото на студентите? Ако няма, мацето има право ха ти се фръцка във всякакви одежди...

При нас се подвизават между другите и пакистанци, турци и други мусюлмани. Жените им ходят с дълги шлифери, забрадени със забрадки, но предимно кафяви и екрю. Българските туркини обичат да се преструват, че не знаят български. Но в резултат получават двойки. И като видят, че "незнанието на езика" не помага, опитват се да учат... Засега не съм видяла, обаче напълно забулена в черно мацка. Сигурно ще е някаква нова демонстрация, целяща да изпита търпението ти...

Елате си узнете лордот!!!

Ако много те дразни започни да флиртуваш с нея и да оглеждаш похотливо чаршафите с които се е загърнала.
Гаранция, че ще я изнервиш а може и да започне да се държи нормално - в случай, че наистина се облича така с цел провокация.

й кажи
- на вашия прекрасен тен, млада госпожице,
ужааасссно добре би подхождала
розова шамия(кърпа, шал,забрадка...)))))

-Забрадки в Соф.униреситет...
-Джамия, почти върху раната, останала на мястото на съборените, от дивеещи джамийковци, кули близнаци...
-Бурки в центъра на Париж, където столетия наред се е раждала всяка женска мода, даваща на жените все по-голямо чувство за красота, свобода и...удобство в ежедневието.пък и е правена така, тая мода, и затова, че да радва окото на един НОРМАЛЕН мъж.
-Заплахи, че ще резнеш гръцмуля на автор на роман, автор на карикатури, абе, кой ли не, щото се бил, видите ли, „подиграл” на някакъв си имагинерен пророк...

зараза, не просто, ами пълзяща зараза и ако толерастийните отрови се окажат по-големи от естествените антитела в едно атакувано от такава зараза общество(французите и белгийците вече се усетиха...), то някой ден ще трябва да излезеш специално от Париж, за да видиш поне някоя жена без забрадка, ще трябва да излезеш специално от София, да не чуваш обедния вой на чалмаря от джамията в центъра и ...така.който е по-нагъл и"незаразен" от толерастията на "неверниците", той пИчели.щото хич не е достатъчно да се фереджосваш в Техеран, скукаааа, или да виеш като натровено псе от минарето в Багдад , скукааааа. е, трябва да се цопнеш като въшка на чело и да се забулваш и/или виеш от минаретата в центъра на християнската цивилизация. ...особено поради простатат причина, че НЯМА АБСОЛЮТНО НИЩО ДРУГО, което да предложиш на тази цивилизация.

селянинЪ, той Ататюрк хич не е бил глупав. бившето военно аташе на Турция в София, знаел е кое и как се прави, че да поизмъкнеш държавата си от блатото на средновековната религиозна дивотия. и това, още преди сто и кусур години...

и да се забулваш и/или виеш от минаретата в центъра на християнската цивилизация. ...

Много добре вървеше всичко до момента в който изпляска това християнското.
В крайна сметка борба за надмощие на религиите ли е това, или просто нормална и логична съпротива на нормалните светски хора, които не желаят която и да е религия да им се навира толкова агресивно в очите с опитите си да върне цивилизацията в ембрионалния й период.

"Много добре вървеше всичко до момента в който изпляска това християнското."

моля, другарко, само с единица ли ще ми намалите поведението или с повече, щото нещо "съм се объркАл" от "един момент нататък"?
те, начи, ще ми развавят като (не)прани гащи ИМЕННО РЕЛИГИОЗНИ СИМВОЛИ, а аз не можело в български форум кротичко дори да напиша думата "християнски". хех!
----------------------------------------
..ще ти издам една тайна, ама, шшш, никой да не чуе.
пиша, както аз го мисля, а не както ти или който и да е друг, ще одобри какво съм "изпляскал".


-----
но, да, права си в това-контрастът е светско срещу не-светско(меко казано), съвременно и модерно срещу... първобитно-общинно.

и още нещо. като са толко курназ с тия фереджета, петкратни молитви насред работен ден и проч.щуротии.
да се откажат от всички благини на христ...пардон, на цивилизацията, нали са създадени от ума и ръцете на "неверници"(според тях!).например да си ИЗОБРЕТЯТ сами самолетче и с него да се блъскат насам-натам като изоглавени, като им е толко зор, с любимото си Аллах Акбар на уста. проблемът е, че на маниашки викове го докарват най-добре от всички, ама на изобретяване на нещо ПОЛЕЗНО за цялото човечеството-хич даже ги няма никакви!

Не го приемай по този начин. Не пълзи ислямът, винаги го е имало, за нея това е важно. Не бих искала някой да ме подценява заради вярата ми. Гледай я така както заслужава, по-точно както ще заслужи, както ще се докаже.
На мен ми помага поставянето на тяхно място (независимо за какво различие става въпрос).

Не си ме разбрал - не става дума за това, какви права имаш в български форум, а за това, че тезата ти в един момент стана противоречива. Или по-скоро заядлива. Да не е мохамед, а исус - нещо такова...
А поне според мен проблемите са другаде.
Както ти сам доста добре формулираш накрая.

си бях с фередже - дълга коса и полицейски тип черни очила, и специално облекло - скъсани дънки, развлечени ризи, сабо. И аз гледах предизвикателно. Хипе, та дрънка.

Сигурно и аз съм дразнел преподавателите си с това. Но ме третираха нормално и оценяваха по знанията.



РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

както неведнъж съм споменавала според мене повечето "народни мъдрости" са пълен кич. израз на адски груб модел манталитет, на морал и етика като на мелез между амазонски човекоядец, пор, канален плъх и йезуит. с джувка.
не всички, обаче.
някои си ги бива.
тази например, че по дрехите посрещат, а по акъла изпращат, си я бива. като илюстрация си я бива.
макар че съвсем друг щеше да е Светът, ако "народът" беше стигнал до прозрението, че по акъла, ако посрещаше, щеше да е голямо пестене на ялови посрещания и разочаровани изпращания.
"посрещни го по акъла" нямаше да е илюстрация, а щеше да е истинска мъдрост.
кофти е, че някои посрещнати го докарват само до посрещането... примерно защото се хаби качествен акъл заради това, че била кофти опаковката.
или пък - хората много си падат да си губят години от времето заради това, че са посрещнали някого по дрехите, а акъл се е оказало, че в тези дрехи няма.
да, знам, че те нарочно се обличат така.
и че е много мръсно тва с плъзналия навсякъде ислям, зщото толерантните с човешките права поганци го допускат, а в исляма права имат само аллах и неговия пророк, а толерантност с когото и да било, камо ли със сметта неверническа, е изключена.
ако бях омъжена в иран и дъщеря ми тръгне с къса пола по улицата, правила е секс преди брака, или е гей, ще я убият. най-вероятно.
но нали ние не правим като тях?
и не бива, това не води до нищо добро.
така мисля.
може би точно това момиче не ходи нарочно така, може би е принудена, може би, ако не се облича по този начин, ще й навредят?
а може би е умно момиче, което, като се изучи, може да свърши много за други такива като нея, каквато е сега, кой знае.
ако я гледаш накриво и оценяваш дрехите, а не ума и старанието й - с право ще си помисли, че всички са като тези, които са й втълпили, или просто я принуждават да ходи с вид на пингвин.
а може и да си е глупава. това пак най-добре ще се разбере по това как учи, а не как изглежда.

Аз бих я порязал на изпита, без да давам особени индикации, че е заради фереджето. А после да плъзнат слухове, че проф. ceлянинъt къса такива с фереджета, но само слухове. Както когато бях студент, се носеха легенди за предпочитанията на всеки преподавател, един обичаше жени, друг женени, трети мъже... ти ще си този който не обича фереджета. Така "приносителите" им сами ще изберат цивилното облекло, ако имат акъл разбира се.

Криста Бремер и 10-годишната й дъщеря Алия...

Преди девет години танцувах с новородената си дъщеря из хола на дома ми в Северна Каролина на музиката на "Free to Be...You and Me", детската класика от 70-те години, чийто текст за толерантността и равенството на половете бях запомнила като момиче, израсло в Калифорния.

Моят роден в Либия съпруг Исмаил седеше с нея с часове на нашата покрита веранда, поклащайки се на скърцащ метален люлеещ се стол и пеейки стари арабски народни песни - и я отведе при мюсюлмански шейх, който изпя в тънкото й кадифено ухо молитва за дълъг живот.

Тя имаше очи с цвят на кафе и пищни черни мигли като баща си, а млечнокафявата й кожа бързо потъмняваше под лятното слънце. Нарекохме я Алия, което означава "възвишена" на арабски - и се разбрахме, че ще я отгледаме така, че тя да избере с какво ще се идентифицира най-много - от нашите крайно различни обичаи.

Американски или...

Вътре в себе си се чувствах доволна заради това споразумение - уверена, че тя ще предпочете моя удобен американски начин на живот пред неговото скромно мюсюлманско възпитание. Родителите на Исмаил живеят в държавна каменна къща по извит непавиран път край Триполи.

Стените й са голи, с изключение на пасажи от Корана, гравирани върху дърво, а подовете й са празни, с изключение на тънки възглавници, които служат и като легла нощем.

Родителите ми живеят в просторен дом в Санта Фе с гараж за три коли, стотици канали на телевизора с плосък екран, органична храна в хладилника и цял килер с играчки за внуците им.

Представях си, че Алия ще възприеме шопинг пътуванията до Whole Foods и купчината подаръци под коледното дърво, като същевременно ще се наслаждава на мелодичния звук на арабския език, пропитата с мед баклава, която Исмаил прави - и сложните татуировки с къна, които леля й нарисува на краката й, когато посетихме Либия.

Никога не съм си представяла, че тя ще се запали по покривалото за глава, носено от мюсюлманските момичета като израз на скромност.

Тя се запали по покривалото за глава

Миналото лято празнувахме края на Рамадан с нашата мюсюлманска общност на фестивал на паркинга зад нашата местна джамия. Децата подскачаха в надуваеми къщи, докато родителите им седяха в съседство под пластмасова палатка, гонейки мухите от чиниите с пиле с къри, златист ориз и баклава.

Алия и аз се разхождахме край редовете с продавачи, предлагащи килимчета за молитва, татуировки с къна и мюсюлмански дрехи. Когато стигнахме до маса, на която бяха изложени покривала за глава, Алия се обърна към мен и ме помоли: "Моля те, мамо, може ли да си взема едно?"

Тя се разрови сред елегантно сгънатите купчини от шалове за глава, докато продавачката - афроамериканка, увита в черно було, й се усмихваше. Наскоро бях видяла Алия да хвърля погледи на възхищение към мюсюлманските момичета на нейната възраст.

Аз тихо ги съжалявах, покрити с дълги до пода поли и дълги ръкави и в най-горещите летни дни, тъй като най-добрите ми спомени от детството бяха за кожата ми, изложена без нищо върху нея под слънцето: усещането за тревата между пръстите на краката ми, докато тичах през струите на пръскачката в ливадата пред къщи; газенето в ледената река в Айдахо, с навити шорти до бедрата, за да уловя първата си шарена пъстърва; сърфирането по извитата изумрудена вълна край хавайския бряг.

Но Алия завиждаше на тези момичета - и ме беше молила да й купя дрехи като техните. А сега - и шал за глава.

източник: [линк]

Ми ти с кво ходиш ма С мини джуп ли ма

и аз като малка плачех от обида, че съм различна.
всички деца пишеха с дясната ръка, аз - с лявата.
всички деца имаха права, мазна коса (тогава нямаше шампоан, нали помниш, всички се миеха със сапун "петел"), а моята беше на букли и летеше в Слънцето - баба ми си имаше специални смеси за миене и грижа за косите.
всички по-забележителни деца бяха румени и закръгленки, аз бях дребна и тънка като тревичка. всички момичета в седми-осми клас носеха обувки 38 номер, а аз - 34. после все пак някакси го докарах до 36 част от това чувство за "лоша" различност ми е останало и досега - винаги си кпувам 37 номер обувки, за да ми изглеждат краката... като на човек
а освен това на всички им смърдяха тъпите крака, а на мене ми казваха глезла, защото ходех всяка седмица на педикюр. : )))
е, това не ме травмираше, всъщност, вече можех да разбирам какво наистина мисля и какво е някакво незначително и дори глупаво странично влияние. от средата.
това момиченце, като порасне, ако все още има възможност да има личен избор, ще избере каквото наистина мисли, че иска да бъде.
в което леко се съмнявам, съдейки от такива "незначителни" подробности в разказаното - "нашата джамия", "нашата мюсюлманска общност"... е такива неща.
за да започнеш да мислиш, когато си малък, ти трябва, както казва нашата клубна дукеса компас.
а не карта с... в случая... "нашата джамия" на нея.

да, така е.
майката - и тя е нямала компас, действала е по карта, та затова и детето й по същия начин.

горката жена.

направо ми се струва, че разказвачката се хвали, въпреки, че на пръв поглед изглежда, че се оплаква.
може би и тя самата не е наясно. или е започнала да мисли по въпросите за живота си малко по-късничко, отколкото й се е струвало, че вече го прави.
то пък да не е нещо изключително това.
кой ли не е мислил, ама... късно : )
ах, защо не се омъжих за пища хуфнагел...
ах, защо не послушах мама да зема станю тракториста...
защо не учих докато беше време...
не сгреших ли като станах пилот, а не детска медицинска сестра...
само че тук са намесени ислям и неислям и ей ти на екзотични колизии.