а това беше на сутрешната закуска в созополския хотел, в който бях отседнал по служба... та - от многото хотели, в които съм бил по Европата - тук предложеното на масите беше нааай-обилно, нааай-качествено, нааай-разнообразно... толкова много, че в сутрешната си традиционна хотелска лакомия - тоя път взимах по малко - и натурях в чинията си едва една шеста от
туй, което се предлагаше... а па сладките работи въобще не ги погледнах, плодовете - също... само белите сирена бяха пет вида, като си взех само от прясното козе сиренце...
та като се надумках,
захванах кафето,
палнах цигара,
протегнах крака зад широката маса и
зареях поглед към сутрешното море...
стаята горе беше широка, удобна, с тераса, банята беше също широка, без притеснения...
и изобщо - имаше наоколо една широта, щедрост, лекота, спокойствие, нямаше я онази притесненост, измереност, калкулираност, пестеливост, нямаше ги онези граници, които витаят в атмосферата на всеки западен хотел...
и имаше пепелник, на всичкото отгоре, можех да си пуша на спокойствие, без да се завирам в някое кьоше...
и цените си бяха нормални - тоест, това беше един добър, но не луксозна категория хотел... широк, удобен, гостоприемен, без да те ограничава...

после прекосих България и на другата сутрин бях в банката срещу университетя ми - и там дамата зад гишето беше много любезна, уреждаше разни документи не само без мусене, ами и с усмивка, погледнах другото девойче на касата с двете малко заешки зъбчета, което пък никога не ми искаше личната карта, еми здравейте даже ми казваше... пожелахме си с приятните дами лек ден...

после отидох в по-долния ъгъл - на "Пчела"-та, попитах дали вишните в щрудела с вишни са истински - е как няма да са истински - ми отвърна дамата, па ми наля една боза в онези, дебелостенните чаши... излязох с бозата, кафето и щрудела - попитах седящия на сенчестата маса чичико с кафе и вестник - има ли място - той с готовност ми направи място, седнах, боднах щрудела, отпих бозата, па се загледах наоколо...

сутрин, хора натам-насам, цветарката ръси цветята с вода, по-надолу багерче разкопава тротоара до главния вход, близо до нас едно чиче, изкривено на ес, но препасано като офицер с джиесем на колана и чисти и изгладени риза и панталони - явно бивш началник - посочва със заповеднически жест една хартийка на тротоара - на циганката, която мете... тя пък - брюнетка, къдрава, сочна, със златни обувки, диадема и светлоотразителна жилетка "ТИТАН" продължи да си мете без да му обръща внимание...

в краката ни два гълъба пият вода от локвичката - ама пият без да си повдигат човките, ами са ги поставили настрани - и смучат като през сламки... котката на вестникарката отсреща лежи мързеливо на оградата и гледа с едно око подскачащите наблизо врабци...

поозърнах се, поозърнах се, па се сетих за лайнометите и българооплювачите тук, в клуба -
пак се поозърнах, потрих очите си, пак погледнах -
па си казах:
- Абе ази да не би да живея в друга България... де са тия курви, де е тая простотия, де е тоя кич, де е тоя упадък?
Да не би да живея в друга България?
А?


ЕВРОПРОСТАК

Редактирано от ceлянинъt на 20.08.10 08:59.

изглежда има някакви пространство-време джобове във Вселената...
нали и аз бях попаднала в такъв лани, като пътувах из България. тя се беше озовала... не, аз се бях озовала в измерение, в което цялата тя беше такава, какъвто е разказът ти.
вътре в главите ли ни е, вън ли е... или и двете... и как става, та съвпадат нещата понякога...
надявам се - все по-често

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

радвам се, че сиси искарал приятно и пътуването ти е направило кеф на дълбоко генетично ниво - приятното е заразително. такива отзиви ме радват. но ми кажи някога бил ли си в американски хотел?

Добре структуриран разказ, с логична причинно-следствена връзка - ядох, пих, зяпах - още ядох, още пих, още зяпах... подготвена по този начин сцената, някак естествено, приема своя апотеоз - лайната в края на повествованието.

ceлянинъt, не искам да споря с тебе, само ще ти кажа че душата на Созопол я няма и никакъв лукс не може да я замени ... не знам дали си ходил в Созопол през 70-те и 80-те, аз бях там всяко лято за по 2 месеца, този град вече го няма ... виждал си муха на паяжина, суха и лека, изсмукана отвтре и останала само обвивката на тялото й, външно изглежда като жива, ама не е ...

аз снощи исках да гледам български филм, и започнах да прехвърлям камарата дивидита и на едно от тях "Голямото нощно къпане" виждам снимано старото дърво, което всяко лято съм виждал в продължение на 30 години (с 2 години прекъсване), там беше уникална дива пусташ със спиращи дъха скалисти фьорди, а сега на това място има цял квартал от мъртви улици c луксозни къщи зад високи дувари в които никой не живее ...

... реших да видя надеждата на българското кино - прехваления тук Източни Пиеси - освен че филмът е пълна скука, а актьорите трагични - беше ми показана една отвратителна грозна и бедна София, придружено с дразнещ ушите ми груб език ... децата се изнесоха още в първите минути, а аз издържах геройски цели 20 - легнах си с една тягостно чувство, което дълги години не бях изпитвал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От самото начало ми беше ясно как ще завършиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прехваления тук Източни Пиеси - освен че филмът е пълна скука, а актьорите трагични...

Нищо не разбираш ти! Питай Уф - това е световен шедьвр (както го произнасяше един кинокритик на времето).

ако нещо ми дойде мерака - може и да ида,
ама засега нещо америката не ми събужда гъдел...


ЕВРОПРОСТАК

Все по-често си мисля, че ние сами избираме в какъв свят да живеем - в такъв, който ни дразни и предизвиква, или в такъв, с който сме в хармония... И всеки момент имаме правото на избор да преминем там, където се чувстваме по-удобно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тоя строителен бум и юруш на инвестиции дава отражение и в Созопол - той вече няма да е онова гъзарско градче...
по принцип вече не ходя на морето за почивка - заради тоя юруш, ходя само по работа...
но факт е, че хотелът беше български, нов, широк, удобен, щедър... с голяма ливада между него и плажа...


ЕВРОПРОСТАК