Здравейте, да ви питам нещо.
50 отговора
0 прегледа
Здравейте, да ви питам нещо.
Мой приятел тия дни ми каза, че не е важно като си отиде някой, непременно да бъде изпратен. Хората умирали и ако имало други, които да ги обичат, времето да го покажат било преди смъртта, след нея вече все едно. С показването на любов приживе съм съгласна. Съгласна съм също, че много хора не държат да бъдат изпратени с религиозен ритуал и близките, зачитайки това, могат да предпочетат да няма свещи и попове. Но ми се струва нередно и нелогично някой изобщо да не бъде изпратен. Да не знаят съседите и колегите, че този човек вече го няма и да нямат възможност да се сбогуват. Поставянето на некролог религиозен жест ли е? Не е ли просто човешко? Разбирам, че не е необходимо да се тръби за нечия смърт, но все пак съм на мнение, че изпращането на някой от тоя свят няма нищо общо с религията. Ако искаш, ще запалиш свещ, ако не искаш, няма. Дори не става дума за обявяване на погребение. И страшен атеист да е бил починалият, това ще значи ли да няма некролог? Свекърва ми /така да се каже бившата ми свекърва/ почина миналата седмица. На блока, където до преди четири години живя /май общо над 40 години/ няма некролог. На училището, в което е преподавала цял живот и където колегите й вечно пращаха поздрави и питаха как е, също няма. Питам се дали аз греша като го считам за нередно и излишно пресилвам нещата или трябва да го приема за нормално. Не казвам, че жената не е почетена там където почина. Събрали са се преди да я вземат към София, за да я кремират. Но животът й мина тук, всичките й приятели са тук. Без поне вест за смъртта й сякаш изобщо не я е имало. Една седмица малко време ли е за поява на некролог? Печатат се за час. Просто не знам. Както се сещате, аз нямам глас в цялото нещо и разбира се, не се обаждам. Решенията са си на семейството. Не роптая, а се чудя. И само тук си разсъждавам. Болно ми е. Мисля, че ще е страшно неуважително, ако един ден дъщеря ми не съобщи на приятелите ми като умра. Права ли съм да се учудвам или много хора правят така, а аз за пръв път разбирам?
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Когато му дойде времето да се разотида от тук, не искам ни един информативен афиш
да лепнат тия дето ще имат честта да ме изпратят:)) Един повече , един по-малко...това е:))
Добре, че ме подсети за да дам указания, ако се наложи
Qweensryche-Silent Lucidity
да лепнат тия дето ще имат честта да ме изпратят:)) Един повече , един по-малко...това е:))
Добре, че ме подсети за да дам указания, ако се наложи
Qweensryche-Silent Lucidity
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Разбира се, че не е редно. За мен да уведомиш колегите, съседите, приятелите е нещо съвсем естествено. Никой не е насилен да отдава почит, всеки сам решава дали да зачете човека или не. Дори не е необходимо да присъстват на поклонение или погребение, но може някой от тях да отиде в църква и да запали свещ, по този начин да се прости с починалия.
Аз също не го разбирам това. Религията няма нищо общо.
Аз също не го разбирам това. Религията няма нищо общо.
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Естествено , че се прави за живите. Би ми било много мъчно, ако не бъда уведомена, когато някой близък приятел почине. За да мога аз, по мой си начин, да си взема последното сбогом с него. Не е необходимо да е показно, не е необходимо даже и в църква да се ходи. Сбогуването с починал близък е много интимен момент и не е демагогия.
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Ако близките нямат потребност да те уведомят, не трябва да се упрекват или съдят.
А демагогията е, когато се прави именно, заради "какво ще кажат хората".
Криворазбрани схващания някакви.
Сбогуването с починал близък е много интимен момент
Именно.
Затова и няма регламент. Или не би трябвало да има...
Всеки да си го прави, както му иде отвътре.
А демагогията е, когато се прави именно, заради "какво ще кажат хората".
Криворазбрани схващания някакви.
Сбогуването с починал близък е много интимен момент
Именно.
Затова и няма регламент. Или не би трябвало да има...
Всеки да си го прави, както му иде отвътре.
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Ако близките нямат потребност да те уведомят, не трябва да се упрекват или съдят
Изобщо не става дума за упреци и съдене. На мен би ми се искало да разбера, защо близките биха нямали такава потребност...или просто са нехайни, или и аз не знам какво. За себе си нямам обяснение, какви биха били мотивите им, единствено ако не е по предварително заявеното изрично желание на починалия.
Изобщо не става дума за упреци и съдене. На мен би ми се искало да разбера, защо близките биха нямали такава потребност...или просто са нехайни, или и аз не знам какво. За себе си нямам обяснение, какви биха били мотивите им, единствено ако не е по предварително заявеното изрично желание на починалия.
Редактирано от .Jess. на
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Изобщо не става дума за упреци и съдене
Ако не става дума за това, тогава защо - ...или просто са нехайни,
Не може всички хора да бъдат разбирани от другите.
Един от белезите на цивилизацията е именно да не се разбира, но да се приема - без упреци и обвинения в нехайство, нечовечност или други разни......
Особено, като става дума за толкова лични неща.
Ако не става дума за това, тогава защо - ...или просто са нехайни,
Не може всички хора да бъдат разбирани от другите.
Един от белезите на цивилизацията е именно да не се разбира, но да се приема - без упреци и обвинения в нехайство, нечовечност или други разни......
Особено, като става дума за толкова лични неща.
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Чел съм, че от дълбока древност уважението към мъртвите роднини оказва ГОЛЯМО влияние на самите нас останалите живи.
Роднината, това съм аз, това е моя корен.
Разбира се, че и ритуала по изпращането в отвъдното на нашите роднини е знак на уважение и към тях и към самите себе си.
За твоя случай си мисля, че за теб е важно какво ти си направила или не си направила и дали си длъжна да го правиш, отколкото да мислиш какво другите са направили или не са направили.
Този отговор можеш само ти да си дадеш.
Мнението случайно е позиционирано!
Роднината, това съм аз, това е моя корен.
Разбира се, че и ритуала по изпращането в отвъдното на нашите роднини е знак на уважение и към тях и към самите себе си.
За твоя случай си мисля, че за теб е важно какво ти си направила или не си направила и дали си длъжна да го правиш, отколкото да мислиш какво другите са направили или не са направили.
Този отговор можеш само ти да си дадеш.
Мнението случайно е позиционирано!
Редактирано от ПЪTниk на
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Напротив, важно е да бъде изпратен, естествено на мъртвия няма да помогне нищо, но на живите ще помогне. Защото споделената скръб се понася по-лесно, когато хората си дават сила един на друг за продължат да живеят.
Мисля, че отчуждените хора правят така, както си описала.
Мисля, че отчуждените хора правят така, както си описала.
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Безсънна,
дразнят ме някои неща в нашите най-разпространение традиции по отношение на смъртта.Извинявай, ако измествам тенмата в друга посока, но преди няколко дена коментирах с 3 дружки темата за некролозите. Това за мен е изключително грозна традиция да закачаш фолиран лист с кабърчета на дърво, или да го лепиш на стената на храма( ести може би веднага ще се сети за храма ни "Св.Св.Кирил и Методий") .Даже им казах, че много искам да предприема някаква инициатива.Струва ми се, че ще е в по-голяма полза отделените пари за такива напомнянки да се дават за благотворителна дейност, за подръжка на храм или нещо подобно.
Моят град
дразнят ме някои неща в нашите най-разпространение традиции по отношение на смъртта.Извинявай, ако измествам тенмата в друга посока, но преди няколко дена коментирах с 3 дружки темата за некролозите. Това за мен е изключително грозна традиция да закачаш фолиран лист с кабърчета на дърво, или да го лепиш на стената на храма( ести може би веднага ще се сети за храма ни "Св.Св.Кирил и Методий") .Даже им казах, че много искам да предприема някаква инициатива.Струва ми се, че ще е в по-голяма полза отделените пари за такива напомнянки да се дават за благотворителна дейност, за подръжка на храм или нещо подобно.
Моят град
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Защото споделената скръб се понася по-лесно, когато хората си дават сила един на друг за продължат да живеят.
Мисля, че отчуждените хора правят така, както си описала.
Това е доста обобщаващо и като такова предполага неточност.
Знаеш ли, аз точно най-големите си мъки и страдания не ги споделям с никой.
Ако ги споделя ми става още по-тежко.
Не е каприз някакъв, нито стремеж да съм интересна - просто така ми иде отвътре, така ги чувствам нещата.
И мога да те уверя, че изобщо не сме отчуждени с близките ми - напротив, имаме много здрава и силна фамилна (и приятелска с приятелите) връзка.
И не само аз съм така, познавам много такива, като мен.
В крайна сметка става дума за чувства, а там правила и норми няма.
Мисля, че отчуждените хора правят така, както си описала.
Това е доста обобщаващо и като такова предполага неточност.
Знаеш ли, аз точно най-големите си мъки и страдания не ги споделям с никой.
Ако ги споделя ми става още по-тежко.
Не е каприз някакъв, нито стремеж да съм интересна - просто така ми иде отвътре, така ги чувствам нещата.
И мога да те уверя, че изобщо не сме отчуждени с близките ми - напротив, имаме много здрава и силна фамилна (и приятелска с приятелите) връзка.
И не само аз съм така, познавам много такива, като мен.
В крайна сметка става дума за чувства, а там правила и норми няма.
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Под отчуждени имах предвид близки хора, които не познават и не поддържат контакт с приятелите на починалия, които са излезли от света му и той не ги интересува. А под споделена скръб имах предвид, че не само най-близките скърбят, и не е необходима демонстрация на чувства, за това съм съгласна, а съпричастност, която дава сили.
Re: Здравейте, да ви питам нещо.
Според мен, каквото и определение и обяснение да се даде, когато става дума за израз на чувства ще бъде грешно, или поне непълно и повърхностно.
Всеки има право да чувства и изразява нещата по свой си начин без това да го поставя в позицията на грешен или неправилен. Още по-малко на безчовечен и студен.
Не че няма и такива.
Хора всякакви......и рецепти никакви - нито за сила, нито за любов, нито за скръб.
Всеки има право да чувства и изразява нещата по свой си начин без това да го поставя в позицията на грешен или неправилен. Още по-малко на безчовечен и студен.
Не че няма и такива.
Хора всякакви......и рецепти никакви - нито за сила, нито за любов, нито за скръб.