Имах предвид, че преди 20 години масово се консервираше - 200 буркана компот, 100 буркана лютеница, 50 буркана сладка, каче туршия, бидон зеле и каквото се сетиш.После хранително-вкусовата ни промишленост ни заля с какво ли не, големите вериги ни замислиха има ли смисъл да се чанчим за 10 буркана кисели краставички, например.И сега изскача врабечката с желание да си направи собствено сладко - нима тя няма 3 лв да си купи?Ето за такова имане говорех.
Между другото не съм хапвала по-вкусен рачел от този на майка ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но се броят на пръсти тези, които имат собствено "производство"...

Сега си спомних - километричният камък завършваше на 6 (шест) - примерно 16, 26, 36, 46 или нещо със 6, дано не съм те подвел за камъка.Значи идвайки от Габрово нагоре след отбивката, напомняща на кариера всичко що ти мяза на момина сълза и мирише на чесън е левурда - ако е много люта, значи е преминала и се ползва в по малки количества.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук само за бутикови изпълнения си хортуваме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно щях да предлагам две сладка, които отговарят на всички изисквания, с изключение на първото - червени.
1. сладкото от зелени смокини е много красиво - сиропът му е искрящозелен като абсент, а плодчетата са наредени като едър маргарит или като сълзи на фея. тайната съставка (син камък на върха на лъжичката) ги държи цели, хрупкави и твърди. могат да се филират, за да се напъхат в палачинките, а сиропът може да се разреди с вода и да стане чудесна напитка за жегави дни - четеш си космо, епилираш се и си цедиш сокче през избелените зъби.

2. рачел - плочките тиква стоят като парчета плочковиден кехлибар, потопени в прозрачна, оранжева шара и като ги стиснеш между зъбите, леко пропукват, а в устата се разлива благ сок, който се стича по брадичката. обаче пък това сладко се прави есента, когато тиквите са актуални, гроздоберът е минал и има шара. и някое орехче може да се сложи, ей така, да е гиздаво.

ама ако на рачела не сложиш чувен, не се получава рачел, а сладко от тиква....

неее, чувен се слага на бяло сладко
на рачел се слагаше вар

ама съм крива домакиня и аз :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tartarianeyes на 28.05.10 00:18.

аз от варта и гипскартона на торбата тръгнах :) мислех, че и на смокините се слага, за да са така хрупкави или за да им се пресече млякото, към което май доста хора са алергични, но се оказа, че е син камък.
бяло сладко съм ял много отдавна и си спомням, че ми приличаше на бучки пудразахар в сироп :)

бялото сладко е гладка гъста бяла, по-точно цвят "слонова кост" консистенция. гъста значи, че като загребеш с лъжичката и я обърнеш с главата надолу, сладкото си седи и даже не се точи.

бабите го сервираха така: гребнат с лъжичката, после сложат отгоре бадем или орехова ядка и потапят лъжичката в чаша със студена вода.

у нас имаше едни такива много хубави лъжички, които мразех, защото потъмняваха и ме учеха да ги лъскам два пъти седмично.

ама такива кокони бяха тия баби с чашите вода и бялото сладко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този табиет ми се струва е арменски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бе да го кажем по-общо - източен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите