Проф. Дочо Леков, преподавател по възрожденска литература във Факултета по славянски филологии, слуша с нарастващо изумление многословното изказване на изпитваната студентка. Най-после я прекъсва:
- Благодаря, колежке! Отдавна не бях чувал някой да говори толкова много по този въпрос...
- Аз също Ви благодаря, другарю професор! - усмихва се студентката. - Отдавна не бях срещала човек, който да ме слуша толкова дълго без да ме прекъсне или да избяга!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стар посивял брадат мъж застава пред превзетите от комунистите райски порти. Посреща го другарят Петър Петрович и го пита:
- Какъв беше баща ти?
- Адвокат.
- А майка ти?
- Дъщеря на търговец.
- А жена ти?
- Аристократка.
- Ти с какво се занимаваше?
- Ох, пътувах и писах книги.
Другарят Петрович клати неодобрително глава и казва:
- Мда, драги мой, трудна работа… А как ти беше името?
- Маркс, Карл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от АВе на 12.07.10 13:58.

- БЛЯДидимир Блядимирович,
защо изнасяме нефт,
а не бензин?
Докога ще сме суровинен придатък за запада?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Математиците Тагамлицки и Брадистилов участват в конкурс за професор. Брадистилов се хвали пред колеги:
- Таги ли? Аз в джоба си го слагам!
Наблизо бил Тагамлицки и го чул. Приближил се и много възпитано му казал:
- А няма ли да Ви е неудобно, колега Брадистилов, да носите повече акъл в джоба си, отколкото в главата си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разправят го като истински случай, не виц.

Изпит в стария Физически факултет, където катедрите са на подиуми. Студентка тегли въпрос и започва да се тръшка и да моли да изтегли нов, защото това бил единственият от целия въпросник, който не знаела. Професорът не позволява, но накрая студентката успява да я убеди по някакъв начин и той се съгласява. В прилив на радост студентката прави неволна крачка назад и пада лошо от подиума. Суматоха, викат бърза помощ и докато я чакат, студентката се поуспокоява, а професорът й казва:
- А сега, колежке, да се надяваме, че докторът, когото чакаме, си е взел съответния изпит от първия път.

тагамлицки и брадистилов се засичат на една врата. брадистилов, като по-едър, безцеремонно избутал дребничкия таги с думите:
- аз на по-глупавите път не правя.
таги е отдръпнал и отговорил:
- а пък аз правя.

имаше и още една (само една ли) легендарна личност във фми - проф. алипи матеев - едър, гръмогласен, безцеремонен (за малко да ме скъса на изпита по диференциална геометрия заради една запетайка), известен ценител на женската красота (естет!) и не по-малък ценител на хубавото питие. та...

един ден вали дъжд, проф. тагамлицки, застанал насред двора на фми под големия си чадър, унесено съзерцава една локва. отдолу се задава проф. матеев и отдалече се провиква:
- професор тагамлицки, какво така гледате?
- ах, професор матеев, гледам и си мисля - как водата пада от горе надолу, а в математиката тези понятия 'горе' и 'долу' се дефинират толкова трудно. а ето, водата не се интересува от нашите проблеми, а просто си пада надолу.

проф. матеев се спрял до таги и двамата учени мъже започнали да съзерцават локвата. по едно време проф. матеев замислено заключил:
- тя, водата, изобщо е кофти питие.

Всичко разкопано наоколо, мамата си джаса. На една от уличките, пресичащи бул. "Хр. Ботев", поставена голяма талпа като мостче за преминаване. Яка талпа. Минават по нея и по 2, че и по 3 души едновременно, талпата не поддава.

Минава млад милиционер, не особено дебел (все още) и тя се огъва.

Защо?

По-умният винаги отстъпва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите