|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 В отговор на темата на АВе
|
|
| Автор |
kotarak_a (познат) |
| Публикувано | 11.02.10 22:54 |
|
|
"Неприятно впечатление", поставям началото на тема далеч от политиката.
И тя е: любовната тема. По-скоро темата за любовната поезия.
Понеже наближава този толкова НЕбългарски празник, и понеже е хубаво....
И въпреки, че Аве ще каже, може би: "Мила, тази тема не е за този клуб!".
Понеже, въпреки и защото...ми е кеф, поставям началото на
любовно-поетичен маратон с едно мое любимо любовно стихотворение от Веселин Ханчев, което бих умряла от кеф ако беше написано за мен...
И призовавам уважаемата аудитория да се включи, най-отговорно в маратона!
Стихотворението е:
Пръстен
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
| |
|
|
|
Може ли на чужди езици??
Да почнем с Камелия Кондова, викам...
С броеница в ръце
Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Те си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.
Ще те обичам от разстояние.
Брой ме като съучастник в тая тема
| |
|
Тема
|
 Re: В отговор на темата на АВе
[re: kotarak_a]
|
|
| Автор |
esti () |
| Публикувано | 11.02.10 23:01 |
|
|
ВЪЗРАСТ
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
Евтим Евтимов
| |
|
|
|
Уфффф, тука немам удържане, айде едно за лека нощ, че не се знае утре до кога...
ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер
Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.
Превод: Веселин Ханчев
| |
|
|
|
Эта ночь для меня вне закона.
Я пишу - по ночам больше тем.
Вдруг, хватаюсь за диск телефона
Набираю вечное 07.
Девушка, здравствуйте!
Как вас звать? - Тома.
Семьдесят вторая! Жду, дыханье затая!
Быть не может, повторите, я уверен - дома!
Вот уже ответили... Ну, здравствуй, - это я!
Эта ночь для меня вне закона.
Я не сплю, я кричу - поскорей!
Почему мне в кредит, по талону
Предлагают любимых людей?
Девушка! Слушайте!
Семьдесят вторая!
Не могу дождаться, и часы мои стоят.
К дьяволу все линии, я завтра улетаю!
А, вот уже ответили... Ну, здравствуй, - это я!
Телефон для меня, как икона,
Телефонная книга - триптих,
Стала телефонистка мадонной,
Расстоянья на миг сократив.
Девушка, милая!
Я прошу, продлите!
Вы теперь, как ангел, - не сходите ж с алтаря!
Самое главное - впереди, поймите,
А, вот уже ответили... Ну, здравствуй, - это я!
Что, опять поврежденье на трассе?
Что, реле там с ячейкой шалят?
Мне плевать, буду ждать, я согласен
Начинать каждый вечер с нуля!
07. Здравствуйте!
Снова я. - Да что вам?
Нет, уже не нужно, нужен город Магадан,
Не даю вам слова, что звонить не буду снова,
Просто друг один - узнать, как он бедняга там.
Эта ночь для меня вне закона.
Ночи все у меня не для сна.
А усну - мне приснится мадонна,
На кого-то похожа она!
Девушка, слушайте!
Снова я, Тома.
Не могу дождаться, жду, дыханье затая!
Да, меня. Конечно, я. Да, я, конечно, дома!
- Вызываю. Отвечайте. - Здравствуй, это я!
П.С. Аз пък ще си празнувам Трифон Зарезан!
Редактирано от пopyчиkPжeвckий на 11.02.10 23:06.
| |
|
|
|
| |
|
Тема
|
Re: В отговор на темата на АВе
[re: kotarak_a]
|
|
| Автор |
Фaнтopп (непознат
) |
| Публикувано | 11.02.10 23:17 |
|
|
На капка от смола "обичам те" написах.
Премина мравка, мимоходом го прочете
и въздъхна.
| |
|
|
|
Може ли на чужди езици??
Може, но с хубав превод!
| |
|
Тема
|
може ли да го илюстрирам това стихотворение?
[re: kotarak_a]
|
|
| Автор |
Aycлaндep () |
| Публикувано | 12.02.10 01:10 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: В отговор на темата на АВе
[re: kotarak_a]
|
|
| Автор |
Mинyтa (60 секунди) |
| Публикувано | 12.02.10 09:02 |
|
|
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
© Христо Фотев
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
