В разните писания за боравене с оръжие е казано, че ако попаднеш в престрелка, първата ти работа не е да се прицелиш и да стреляш, а да се прикриеш. Щото колкото и да си бърз и точен, няма да имаш много полза, ако някой нарочен или заблуден куршум те застигне.

На всички нас, кому повече, кому по-малко, се налага да водим битки – къде дребни и незначителни, къде мащабни и фатални. Някои от тях губим, други печелим, трети са своеобразен танц на настъпление и отстъпление. Войната обаче продължава – за някои поне до пенсия, за други – до гроб.

При всички тези битки и битчици, неизбежно се налага да отстъпиш, да събереш силите си, да обходиш врага във фланг. Е, има и мигове, в които изборът може да е да бъдеш или да не бъдеш Матросов, но те са изключително редки и крайни в мирно време.

И тук идва трудното.

Докъде отстъплението представлява необходима и разумна маневра за постигане на главната цел и откъде се превръща в позорно бягство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много хубава тема.

относно аналогията, война обикновено се води на три нива:

1. стратегическо (с кого воюваме, за кво, кое се счита за победа и следователно колко дълго се воюва)
2. оперативно (организация на силите, разположение, планиране на военната операция, планиране на въоръжението)
3. тактическо (самата битка)

историята показва, че при изумителна смелост, отдаденост и дисциплина на войниците и офицерите - и множество тактически победи, войната се губи, ако на което и да било от другите нива (стратегическо или оперативно) нещата се дънят.
виж япония и германия през втората световна война, и татковината - през всички войни, които е водила.

и още повече - губи се по особено кървав и жесток начин, щото мрат много хора. тактическите победи обикновено само удължават войната, щото не позволяват на държавниците и висшите военни да видят оперативните и стратегическите си грешки преди да е станало много, много късно.

та, това важи и за маневрирането - требе стратегия и оперативност. иначе няма смисъл.

макар че храбрият войник си е храбър войник така или иначе. и ще се хвърли за пушечно месо, заради едната си чест - и при лоши генерали.

Редактирано от БoзaKocмaтa на 16.01.10 14:29.

!!!!!

войната се губи ако на което от другите нива (стратегическо или оперативно) нещата се издънят.

тактическите победи обикновено само удължават войната, щото не позволяват на държавниците и висшите военни да видят оперативните и стратегическите си грешки преди да е станало много, много късно.

и ще се хвърли за пушечно месо, заради едната си чест,

!!!!!!!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В китайските стратегеми се казва, че най-спечелената битка е несъстоялата се!

Всъщност ... ти да не би да приемаш живота си като поредица от битки и дребни войни!?

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

сигурно се питаш струва ли си.
морално - да.

значи да.

Всъщност ... ти да не би да приемаш живота си като поредица от битки и дребни войни!?


Определено.

Постигането на повечето ключови цели в живота, не става гладко и мирно - отиваш в магазина, поздравяваш, даваш един лев, получаваш един хляб и те изпращат с "Приятен ден".

В служебната среда постоянно, да не кажа ежедневно се водят битки - в рамките на нивото ти, над и под него.

Началникът ти иска да се свърши работата по-бързо от нормалното и за по-малко пари. подчинените ти - точно обратното. Ти трябва да изпълниш задачата - значи предстои ти битка и нагори и надолу.

Ако имаш идея как да се свърши най-добре работата, или имаш някакво техническо решение, всички ръкопляскат и ги приемат ли? Не, не става така. Винаги се намират опоненти и поддръжници. Много често играят субективни интереси ("що той, а не аз" или "този го мразя, а онзи го харесвам").

За мен това са битки и войни.

А за теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не се питам струва ли си. Аз отдавна съм си отговорил на този въпрос.

Въпросът, който ме терзае съм го задал най-отдолу в темата.

Първото условие, за да победиш в една битка е да оцелееш. Когато обаче го поставиш като първо, с най-висок приоритет, не губиш ли истинската цел на битката. В стремежа си да оцелееш на всяка цена, не ставаш ли страхливец, предател, нищожество. И ако в края на пътя все пак победиш, ще ли си е струвало отстъпленията и компромисите.

За мен целта НЕ оправдава средствата. Поне не всяка цел, не всяко средство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на трети юли 1936 един чешки журналист и режисьор от еврейски произход, стефан лукс,
успява да влезе в залата на генералната асамблея на обществото на народите (предшественикът на оон-то)
и с думите: "това е последният удар", да се застреля пред депутатите.
целта му: да предупреди света за холокоста - преди той да се е случил.

да, жестът му не предотвратява нищо.
но
героизмът има много силна символична роля.

японските камикадзета и палестинските атентатори-самоубийци правят същото.

моралната и психологическа страна на една война е също толкова важна.
ако не беше така, съюзниците нямаше да унищожат дрезден.

Редактирано от БoзaKocмaтa на 16.01.10 14:44.

Дедик, отстъплението е разумно, когато си уверен, че имаш силите да нападнеш отново и да победиш.Може пък троянски кон да натамъниш, но при всички случаи трябва да превъзхождаш врага ако не по численост, то по мисъл.
Освен това времето променя целите и битките.
Ако преди 5 години хората са мечтали за растеж в професията, примерно, то сега мечтаят да са на работа в условията на криза. Т.е. смаляват целите и се съгласяват дори на нещо по- неплатено.Ако не тече, да капе поне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, безспорно, героизмът е силно психологическо оръжие. В историята има примери на буквално безумен героизъм печелил явно загубени битки. Но това е на война или при бедствие.

Аз говоря за ежедневните, микроскопични битчици, в които трябва да заемеш позиция, да избереш тактика (или поне интуитивно да следваш такава). И когато се обърнеш назад, забелязваш, че в стремежа си да оцелееш на всяк ацена за да спечелиш битката, ти си се превърнал нещо съвсем друго от това, което си бил в началото.

Или обратното - следвайки твърдо принципите си, ставаш жертва в битка, която би спечелил с минимален компромис.

Ако се имаш за честен и искаш да си такъв до край, струва ли си да излъжеш мъъъничко, за да спечелиш битката или е по-добре да си безукорно честен и да я загубиш?

Ето тази тънка граница ми убягва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите