Вчера и оня ден бях по този край и заснех детското селище.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сниманата отвътре къща е като след ремонт направо. Ако сравня със стените на моите детски стаи, в тях са едни графити... от години може да се види - кой кого обичал, кой бил тъп, плакати и части от плакати на разни музиканти, умни мисли на 5-токласници, снимки на всякакви животинки и какво ли не

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато гледах снимките първо си помислих, че е малко казармена обстановка. После забелязах, че е необитавана тази къща, която си снимал отвътре. Наистина чисто, спретнато и добре изглежда. Обаче истински хубавите неща за мен са тези, които са в детската работилничка. Детско селище, обаче няма нищо детско в него извън тази работилница, като усещане и като настроение. Щях да те питам за порасналите вече деца, ама ти си писал. Обаче ти казваш: 6 деца на различни възрасти. Значи не всички са напуснали селището, ако едно дете замине да учи, семейството как се попълва? Идва ново дете ли? Майката мести ли се, или си остава винаги в една къща? В същата къща ли си идват вече порасналите деца? Колкото за възпитанието си напълно прав, колкото повече са децата, толкова повече свикват на ред и дисциплина, просто от малки разбират, че всеки си има задължения, които трябва да изпълнява, по-организирани и по-отговорни са.

За да бъде разбрано нещо, трябва да му се проследи историята.
Селищата са основани от, мисля беше австриец. Ако не - германец. Останал без родители от ранна възраст, отгледан по разни пансиони. Учил се, станал доктор, забогатял. Решил, от благодарност към отгледалите го организации, да направи своя такава, където ще има възможност да коригира каквото не било както трябва по неговите разбирания. Създал селищата. Има ги по няколко в различни държави. Може би по няколко, колкото да даде пример на местните власти как да продължат.
Сниманата къща от вътре е празна. Майката, която е на заплата, напуснала работа. Търсят майка - заместник. Междувременно децата са разпределени по другите къщи. Освен за шестте деца, в къщите винаги има легла в повече. За всякакви случаи.
На всяко дете, в зависимост от възрастта, се падат някакви пари на месец, които се връчват на майката. Майката решава какво да купи с тях, но е длъжна да се отчете. След пазаруване минава през офиса с касовите бележки. Държи се на дисциплина по всичките нива. От децата до директора на селището. Така се приучава отговорност. Въпреки това не може да се сравнява с казарма. Прави се каквото е необходимо, всички деца да пораснат като отговорни за постъпките си граждани и да заемат своето място в живота.
Не е позволено да бъдат снимани деца. То по това време и нямаше. Или бяха на училище или се занимаваха по къщите.
Наблюдават какви наклонности имат децата и гледат да ги развиват всяко в неговата си насока.
Къщите се заключват, но ключът стои в ключалката. Което и дете да се върне по каквото и да било време, завърта ключа и си влиза. Няма регистрирани злоупотреби.
Усеща се топлина в отношенията между персонала както и между персонала и децата. Повечето от служителите и майките са там от създаването на селището.
Ако дете порасне и напусне семейството да продължи пътя си вън от него, ново малко детенце запълва свободното място. Семейстовото се добива с нов човек. Както си става и в действителността. Трябва да израсне във възпитателната среда на селището, преди да продължи пътя си напред и нагоре.
По празниците, някои от напусналите вече деца, се връщат в семейстово в което са отраснали. Смятат майката за своя, както и останалите "братя" и "сестри" - за свои. Винаги са посрещнати радушно както от семейството, така и от персонала.
Основателят изглежда е знаел какво прави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много хубаво, дано има повече такива места за децата, но мен ме притесни малко тази стерилност. Тази къща която си снимал отвътре обитаема ли е? Няма нищо лично в ния, няма усещане за човек. Работолницата за деца пък ме стопли, тъм е пълно с емоции.)

Като знам, че това е жилище на сирачета и вече ми е достатъчно, за да ми подейства потискащо - колкото и да е уредено, колкото и да е чистичко и свежо...
Навява ми нещастие и тъга.

Но добре, че ги има тези къщички.

никак не е жизнерадостно, нали.
само че ние с теб и с геврека, да добавим, възприемаме изобразеното на снимките и разсъждаваме от съвсем различна гледна точка.
аз съм силно респектирана от това явление, да го нарека, селищата с къщи и майки по... по... сирачество.
аз надали бих имала силата, волята, всичко, което е необходимо, за да се грижа за толкова различни деца, да възприема чуждо по точно такъв начин място като свое и т.н.
може би затова си мисля, че всичко, което виждам на снимките, макар и много тъжно и лично мене силно потискащо, е нещо, което заслужава моето шапка свалям.
и, да добавя, и в работилницата всъщност не откривам жизнерадост, живот

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само мъничко ми е стерилно (даже аз имам гущерчета и мечета наоколо)и доста тихо, не чувам детски смях от тези снимки, много ми е тъжно, но в същото време наистина шапка свалям на хората които са се посветили на това, на фона на всичкия ужас на който сме се нагледали.........само викам хвала и дай боже поне такива да са местата за сираци.
За работилницата..........поне някой е дал бобчета в детските ръчички и е показал как се редят красиво, личи, че детски пръстчета са пипали там.
..........и малко ми се плаче...........всъщност много ми се плаче..............
разтърси ме Оптимист

..............майката в мен се разтревожи, децата винаги оставят диря от присъствието си...........защо на тези питърпановци им няма сянката там((((((


-----и много се обърках

не си се объркала
и аз се чувствам някак така, като тебе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Даже и не знам как съм.......откакто ги гледах снимките съм ту така, ту иначе, ту никак.........умът говори едно, майката почти почти плаче...........ми не знам