от вашите близки или приятели, как постъпвате?

Разказвате му виц, или го утешавате, или го "раздрусвате", или подхранвате тъгата му с нещо още по-тъжно, или.....ви е досадно...?

всичко ми е интересно

Първо много зависи какъв тип е тъгата...
Едно е от починал близък, друго - от моментен неуспех, трето - от любов..
Аз съм от хората, които първо подлагат рамо и кърпичка, после правят опити за връщане към живота. Но без да досаждам, защото има моменти, когато тъгата/мъката просто трябва да се изживее и да отмине..

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Във всички случаи да говориш с него или да помълчиш до него. Но хората са различни и подходът е различен.

Когато аз съм в такова състояние се крия, оставам сама и си хапя опашката. Не мога и не искам да споделям и да ми помагат........до човек е.

Редактирано от tia9 на 27.11.09 19:01.

Майка ми е на 82. Бащата на мой съученик през улицата от години живее сам в Градница. Наскоро получи лек удар и го прибраха в Троян. Майка ми отишла да го види и му съобщила, че предния ден е починала една негова дългогодишна любовница. Викам й:

- Майко ти това ли намери да му кажеш?
- Ми на него му е скучно, рекох да му кажа новина, да го разведря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

никога не го раздрусвам.
всичко друго, само това не.
изобщо не съм навита, че като те боли пръст трябва И да ти шибнат 2 шамара, за да забравиш, че те боли тва, щот те боли друго.
а!котарак! : )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направо са върхът!

Ако някой е умрял, а ти си жив....- гренд фън!

Нали ги гледам и моите....
- Утре сме на погребение!/с полу-доволно изражение/, рийшли....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Което ми напомня за вица:
Превалил ергенин казва:
-Много обичам да ходя на погребения!Никой не ме пита топло кога ще дойде моят ред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе не е съвсем така.
Аз и преди съм разказвала (на друго място де...) как веднъж преди много години, когато ми бяха потънали по някакъв повод гемийките и един познат ме освести с въпроса "Що не се самоубиеш?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шом ми е близък или приятел, не бих могла да не се опитам да покажа подкрепа.
Тя добре го е казала, че подходът зависи от човека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, ама това е после.
на тебе ти е било мъчномъчно... време, време. хлъзнала си се в инерцията да ти е мъчно, но понеже си жизнен човек, а пък и вече вътре в себе си си си била калибрирала нищожеството на размерите : ) - не си искала да ти е така, само не си се сещала за това.
и тогава е дошъл онзи.
ако беше ти го казал в началото нямаше да ти е направил добро.
но той пък и надали би ти го казал на прясно мъчно. надявам се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите