от вашите близки или приятели, как постъпвате?

Разказвате му виц, или го утешавате, или го "раздрусвате", или подхранвате тъгата му с нещо още по-тъжно, или.....ви е досадно...?

всичко ми е интересно

Първо много зависи какъв тип е тъгата...
Едно е от починал близък, друго - от моментен неуспех, трето - от любов..
Аз съм от хората, които първо подлагат рамо и кърпичка, после правят опити за връщане към живота. Но без да досаждам, защото има моменти, когато тъгата/мъката просто трябва да се изживее и да отмине..

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Във всички случаи да говориш с него или да помълчиш до него. Но хората са различни и подходът е различен.

Когато аз съм в такова състояние се крия, оставам сама и си хапя опашката. Не мога и не искам да споделям и да ми помагат........до човек е.

Редактирано от tia9 на 27.11.09 19:01.

Майка ми е на 82. Бащата на мой съученик през улицата от години живее сам в Градница. Наскоро получи лек удар и го прибраха в Троян. Майка ми отишла да го види и му съобщила, че предния ден е починала една негова дългогодишна любовница. Викам й:

- Майко ти това ли намери да му кажеш?
- Ми на него му е скучно, рекох да му кажа новина, да го разведря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

никога не го раздрусвам.
всичко друго, само това не.
изобщо не съм навита, че като те боли пръст трябва И да ти шибнат 2 шамара, за да забравиш, че те боли тва, щот те боли друго.
а!котарак! : )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направо са върхът!

Ако някой е умрял, а ти си жив....- гренд фън!

Нали ги гледам и моите....
- Утре сме на погребение!/с полу-доволно изражение/, рийшли....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Което ми напомня за вица:
Превалил ергенин казва:
-Много обичам да ходя на погребения!Никой не ме пита топло кога ще дойде моят ред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе не е съвсем така.
Аз и преди съм разказвала (на друго място де...) как веднъж преди много години, когато ми бяха потънали по някакъв повод гемийките и един познат ме освести с въпроса "Що не се самоубиеш?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шом ми е близък или приятел, не бих могла да не се опитам да покажа подкрепа.
Тя добре го е казала, че подходът зависи от човека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, ама това е после.
на тебе ти е било мъчномъчно... време, време. хлъзнала си се в инерцията да ти е мъчно, но понеже си жизнен човек, а пък и вече вътре в себе си си си била калибрирала нищожеството на размерите : ) - не си искала да ти е така, само не си се сещала за това.
и тогава е дошъл онзи.
ако беше ти го казал в началото нямаше да ти е направил добро.
но той пък и надали би ти го казал на прясно мъчно. надявам се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ъ...време....бях 16-17 годишна и много е вероятно сутринта да ми е станало "мъчното" а вечерта тоя образ да ми е люснал кофата с водата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Харесах снимката!
Да се сгушиш на топло под нечие уше.
Когато ти е тъжно....

Пък дори и да е кучешко!
Или когато ти е кучешко.

всичко ми е интересно

aха
е, аз говорех за истински много мъчно : )
макар че, от друга страна, поддържам мнението, че не е важно защо му е мъчно на някого, а е важно колко.
дали за изгубено топче (в интерс на фигурата), дали за изгубен някого, някакси... важно е колко.
Времето също се мери различно - ето - за тебе тогава от сутринта до вечерта е било минало достатъчно, за да се събереш : )
както и да е, аз май не бих предложила на някой близък, на когото наистина му е мъчно, да ходи да се самоубие. би ме било страх, че би могъл да ме послуша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

важното е, че е приятел : )
ся, куче-муче... какъвто - такъв!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги използвам старият изтъркан номер "Отвличане на вниманието".

Сценарият е хипер прост.

1. Изслушвам проблема най-внимателно.

2. Задавам 1-2 въпроса (зависи от човека и от ситуацията, защото тази точка понякога е неуместна).

3. Казвам нещо, от което страдащият да се почувства РАЗБРАН (и зависи от човека, но и ОБИЧАН) и съвсем неусетно измествам разговора в друга посока. Оттам - в друга. Накрая страдащият изобщо не е разбрал кога се е ухилил и забравил, че времето тече, че навън вече е мръкнало.

Тази седмица каква беше - не знам, но имам двама "излекувани". Това не е добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази седмица каква беше - не знам, но имам двама "излекувани". Това не е добре.


Това е най-хубавото, което си направила през тази седмица!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога работи,а понякога не.
Когато за човека има надижда,когато човека има дух -да !
Обаче ,ако човек няма дух - никакви приказки и забаламоски не помагат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има и такива моменти....Природата, чистият въздух, движението и разбиращо, подкрепящо приятелско рамо-постигат чудеса, а близките и приятелите ни / броят им вече е колкото пръстите на 1-та ръка/ заслужават поне да опитаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има и такива случаи, да!
Не бива да губим надежда, обаче. Ако не стане от първи път, пак. И така - докато стане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При всички случаи най-напред ще разбера за какво иде реч, и след това ще се опитам да го разсея, развеселя. Никога подхранване на тъгата с нещо още по-тъжно.

Да.Не бива да се губи надежда...макар човекът насреща понякога да не ти оставя нито парченце такава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех коте. Истински тъжният човек, огорчен от нещо си предпочита да се усамоти, да се наплаче наволя и да не ангажира хората, които обича, уважава с негативни емоции. Това е мое мнение с което не искам да ангажирам никого.

Моя позната преди известно време си изплака мъката ... ама плака като малко дете ... с купища сълзи и сополи. Утеших я. Опитах се по сякакъв начин да и повдигна самочувствието. Казвах и, че това за което се терзае е незначително и тя трябва да бъде над тези неща. Отправих и комплименти, че е хубава и все още млада жена и ще намери своя път. и т.н. при което ситуацията започна да се повтря ... наживо, скайп, телефон. Следствие на което се превърнах в кошче за душевни отпадъци. ... Без да съм груба показах, че не мога да отговоря на част от исканията и за да бъде "Утешена", или в случая "мост" за предаване на интимни съобщения между нея и ответника. С което си довлякох неприятности. Освен неоснователни упреци в лъжа за незначителни неща, ехидни и иронични постинги. Едно непрекъснато и последователно досаждане!!!
Така, че, коте, конкретизирай какво точно имаш предвид ТЪГА.
Аз си мисля, че преди всичко това е нещо много лично, меланхолично и не е предмет на споделяне и обсъждане.

Ayth emai kai se opoion aresw!

Не го развеселявам, щото не съм палячо. Ако му е тъжно, го докарвам до рев, та като му етъжно да знае защо, пък и като се нареве ще му/й мине. Ако децата са тъжни, ги бия, та да знаят що реват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако децата са тъжни, ги бия, та да знаят що реват. После се заключвам за не ме докопат пък те.

Утепа рибата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С близките ми е трудно, но приятелките си доскоро много лесно и бързо утешавах...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Новаков утешавала ли си го?
Колко време му държи докато пак се натъжи?

приятелките си доскоро много лесно и бързо утешавах
със или без Виагра?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ккаво сте ме затрепали с котето, бре, моми?!!Ми изчакайте д апооженя децата, да поотгледам внуците, та чак тогава ме трепете(ако не са ме утрепали зетят и снахата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

туй дете с гранатомета, и другото с огледалцето за лазерно насочване, твойте ли са

излязох изнервен и измислих измамата, изневярата и изкърското дефиле !

нейните
са - "тюлени" и "барети"..за по евтико

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ААААА не! ако визирах теб, щях да изтърся нещо от рода "Йе, ю килинг дъ фиш"! Ама не! ... Токувиж съм си го отнесла като Камата за инглиша

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е това е стратегия.Тактиката за мишките

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с някой - "fake" артефактски жезъл;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както казва една моя дружка( и по съвпадение твоя колега):Ако бяхме американци, моите родителя нямаше да излязат от затвора, защото винаги бях с рани по краката и главата.Дори ме ступваха преди да превържат.

Та и ти така разправяш, защото няма опасност да се усъмнят в думите ти и да с еобадим на 112 и да те приберат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Утешение - артефактски жезъл ...?
Дай по-скромно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност от къде ли се е взел този лаф?Но няма да умуваме в темата на котето, а др седмица ще пусна нова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аве
я раздуй клюката!
защото - незапознатите изглеждаме..не само;) като мъртви души..
ами
и като - защитници! без познания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква клюка, Нутче?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хехе, те имат физическо превъзходство бе, стигне ли се до тупане, няма те да са битите.
Всъщност, истината че ако на тях им е тъжно не трябва да им се досажда, може да се гушнат, но за малко и в точен момент. Имам право и да не говоря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз па това редовно го казвам, като вземе някой да ми мрънкоти -
- Ела при мен на десетия етаж да скочиш оттам, че ще е по-качествено... от третия етаж само ще се мъчиш...


ЕВРОПРОСТАК

------------------------------------------------------------------------------------------------------------После се заключвам за не ме докопат пък те
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
И излизаш тогава, когато им мине, че иначе знае ли се.........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да уточним първо, че има разлика между тъга и обявена тъга, твоята тема е за второто. Второ, за мен зависи дали това е тъга по някой друг или по себе си, тоест самосъжаление. В първия случай я споделям, във втория проявявам разбиране, особено ако има защо и едва след известна доза търпение почвам по-ефикасни методи, като например удряне на шамари, тропане с крак, обявяване на открит бой и пълен скандал. Този подход работи с екстровертните хора, за интровертните имам друг - моля се за тях.

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Полезно е от верме на време да се посамосъжалиш. Защото ако всички гледат на теб като железен човек, в края на краищата и ти забравяш какво си всъщност.
Та молко рев, малко оплакване на нечие рамо - кво пък. Стига да не е всичко което околните получават от теб.

Мда, аз към мрънкалниците мога да подходя, дори с практическа помощ - сама да ги бутна от 10 ет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдам, твърде си услужлива.Просто девойка със златно сърце си ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, така е...имаш ли нужда от помощ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че що да нямам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Есто, аз имам.
Не ми се живее. Животът ми е черен. Няма да получа коледна премия. Помогни! Мооооля те!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А имаш ли предпочитания към етажите или аз да избера?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На теб не мога да ти помогна, съжалявам.



Страх ме е от женичката след това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оххх!

И ти ме изостави!

Сега вече не ми остава нищо освен да питам Селянина къде му е етажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има един по-сигурен начин - целуни Софка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази алтернатива ме подсеща за един стар-стар виц.

Лекар по грешка предписва на пациент с разстройство успокоително. След седмица се срещат и лекарят пита:

- Как сте? Лекарството подейства ли? Мина ли ви разстройството?
- Аааа не. Осирам се като за световно, ама не ми пука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи все пак ти помогнах - вече няма да ти пука за житейската чернилка, защото ти подсказах, че има и по-лошо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако е това, за което подозирам -
мога да кажа само -
леле мале, басимамата!


ЕВРОПРОСТАК

Баш!
А де?!

Ayth emai kai se opoion aresw!

Внимавай като те подходят до десетия етаж да не ти се случи на теб нещо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слагам ги да спят. Спаенто най-помага. Хем не пречи на другите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто съм до приятеля си. Ако му е тъжно, нека си тъжи, ако иска да говори, го слушам, ако иска да плаче, нека си поплаче. Важното е да съм до него, ако усещам, че не иска да е сам.
Разбрах го по себе, когато починаха родителите ми и се сгромоляса целият ми свят. Исках само най-близката ми приятелка да е с мен. Нямаше нужда да говорим или да правим нещо. Самото й присъствие беше достатъчно. В най-тежкото време. После човек се окопитва някак си.
Но предполагам при всеки е различно и рецепти за утеха няма.