Оххх!

И ти ме изостави!

Сега вече не ми остава нищо освен да питам Селянина къде му е етажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има един по-сигурен начин - целуни Софка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази алтернатива ме подсеща за един стар-стар виц.

Лекар по грешка предписва на пациент с разстройство успокоително. След седмица се срещат и лекарят пита:

- Как сте? Лекарството подейства ли? Мина ли ви разстройството?
- Аааа не. Осирам се като за световно, ама не ми пука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи все пак ти помогнах - вече няма да ти пука за житейската чернилка, защото ти подсказах, че има и по-лошо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако е това, за което подозирам -
мога да кажа само -
леле мале, басимамата!


ЕВРОПРОСТАК

Баш!
А де?!

Ayth emai kai se opoion aresw!

Внимавай като те подходят до десетия етаж да не ти се случи на теб нещо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слагам ги да спят. Спаенто най-помага. Хем не пречи на другите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто съм до приятеля си. Ако му е тъжно, нека си тъжи, ако иска да говори, го слушам, ако иска да плаче, нека си поплаче. Важното е да съм до него, ако усещам, че не иска да е сам.
Разбрах го по себе, когато починаха родителите ми и се сгромоляса целият ми свят. Исках само най-близката ми приятелка да е с мен. Нямаше нужда да говорим или да правим нещо. Самото й присъствие беше достатъчно. В най-тежкото време. После човек се окопитва някак си.
Но предполагам при всеки е различно и рецепти за утеха няма.