Няма по-лошо нещо от това да направиш непоискано добро ..., каза ЛеоС-а в онази иначе хубава, но изродена тема на(от) Бозата.
И моментално ме хвърли в размисъл. В последно време особено ме занимава точно това - кое добро е добро, как и кога да го правим, но дали изобщо да го правим, никога не съм се замисляла. Колкото повече мисля, все по-противоречиво ми изглежда - толкова много случаи има на хора (деца, възрастни, всъщност всякакви хора...), които никога не биха се помолили за нещо, а имат наистина нужда да им се помогне. Такава помощ е точно непоискано добро. Е, нищо да не правим ли!? Или ставаме свидели на насилие на улицата - пак ли да отминем... Не знам, не ми иглежда нормално някак си.
И в конкретния случай на Леос-а, на моста, според мен просто нелепа случайност, не че Леос-а е сбъркал, като е помогнал на самоубиеца. (Тази история ме потресе)

И какво означава поговорката - "Направи добро, пък го хвърли на пътя".
Дали ни съветва да правим добрини просто ей така, пък все някой ще ги намери и ще се възползва от тях? Или правейки неадресирано добро, все едно, че сме го захвърлили на вятъра?
Много ми е важно мнението ви, точно на хората от този клуб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди да стигнем до поискано и непоискано добро, ще трябва да поясним какво разбираме под думата добро.
Мое и да е досадно за четене, но аз ВИЖДАМ в тези стихове някакво обяснение за общо понятие на добро и зло.


Поклон на злите и добрите.
Еднакво мъчат ни едните
и другите Добрите в мъка
ни потопяват при разлъка,
а лошите и много грешни
човека .мъчат, щом ги срещне.
Пиявица и лотос в блато
така съседствуват, когато
цветът божествено мирише,
а другото е нещо низше.
Живот даруваща амрита,
от боговете само пита
и редом - гибелна ракия.
Така добрия син и злия
в един и същи дом растат.
Море бездънно с светът-
Прославят се добрите хора.
Расте на лошите позора-
Добрият е като амрита,
като налята лунна пита,
като река - Ганг - измива
от грях снагата ни щастлива.
А злият е като отрова;
като пожар за оногова,
чиято къща е от слама
и кладенец наблизо няма;
като реката Карманаша,
измиваща снагата наша
от всичките добри дела.
И злите знаят що е зла
постъпка и добра коя е,
тъй както и добрият знае,
но всеки избора си прави
според наклонности и нрави
добър да бъде или зъл.
Да стане друг не би могъл.


Добрият с добротата се прочува,
а злият в злобата прослава,
Амритата с безсмъртие се слави,
отровата - че бърже умъртвява.


Избират лошите порока.
Избират нравственост висока
добрите. Туй са океани
бездънни. За да ги обхване
умът ни и оттук нататък
да пъди злото без остатък,
преумножавайки доброто,
за тях разказвам тук. Едното
и другото създал с бог.
А добродетел и порок
били са после назовани
със имената си в пурани
и веди, но и те ни учат
(а те на мъдростта са ключът),
че в тоя свят, роден от Брама,
добро и зло отделно няма,
а шестват слети или редом
по смисъл божи н неведом.
Любов - омраза; ден и нощ;
красив н грозен; мил и лош;
висока каста - каста ниска;
един потиснат - друг потиска;
небесен жител ~ жител земен;
богат и просяк; бог и демон;
амрита - спиртно питие;
божествен дух и битие;
Лакшми - и вещица убога;
реката Ганг, река на бога
и редом с нея Карманаша
от ада влачи тор на каша;
съседства сухата пустиня
с река обилна бистросиня;
браминът с милосърдни нрави
съсед е на колач на крави;
небето с ада са съседи.
Премъдрите свещени веди
от тая смесица велика
за наша сладост отделиха
и са написали с перо
кое с зло, кое добро.
Творецът мъдро ни е предоставил
сами доброто да открием ние –
тъй лебедът от смес вода и мляко
отделя млякото да го изпие.

според мен горното означава да не очакваш и да не търсиш отплата и благодарности за добрините си.

историята на ЛеоС беше много хубава, още по хубави бяха размислите, споделени от Торба - нейните думи относно осиновяването за мен издават едно огромно вътрешно благородство, което малко хора притежават - да се опитват да мислят от позицията на другите и да се опитват да преценят кое наистина е добре за тях

ето намерих малко размисли на известни автори за "правенето" на добро:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 28.05.09 17:05.

алтруистичното, тоест способността човек да изпитва състрадание и подтикът да помага, е биологично заложено на хората - щото гарантира оцеляването на вида.
поради купиша психологически фактори обаче то нерядко не се проявява,
включително когато е най-нужно.
естествено, че трябва да се помага - инстинкт е.
този, който не е способен да го следва, би трябвало сериозно да се притесни за психологическата си цялост, ако не и за психическото си здраве.

има ситуации, в които ефективна помощ може да се извършва само от квалифицирани лица.
ако не са сред търсещите внимание с разиграването на драми,
самоубийците са в тази категория - не е възможно да ги разубедиш или надговориш.
буквално защото няма да чуят нищо от това, което им казваш - емоционалното им състоянието им пречи да чуват каквото и да било.
та, когато някой е тръгнал да се хвърля от някъде, гледайте да го забавите и извикайте лекар.

Мисля, че във всяко сторено добро се крие някаква част егоизъм - дори и заради това, че самият ти след сторването на доброто ще се чувстваш удовлетворен, т.е. пак ще си направил нещо за себе си.
Според думите на Майка Тереза от твоя чудесен линк:

"Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро, каквото и да става."

Толкова ли в просто!?

Хубави стихове, но не намирам моя отговор в тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Впечатляващо, но често истинското намерение на самоубийците е точно това - отчаян вик за помощ.

Ще обсъждаме ли в тази тема въпроса дали само желание е достатъчно за да се направи добро. Чести ли са случаите човек да си мисли, че прави добро , а в същност да върши зло?
Ако случайно стигнем до тези въпроси /аз мисля, че от тук трябва да започнем/ мнението ми е че човек трябва първо да опознае себе си, трябва първо да овладее себе си, трябва първо да направи добро на себе си -да се самоопознае и чак след това ще има знание, възможности и сили и ще може да прави добро на другите.
Само желание не е достатъчно.
Иначе е все едно да говорим за щедрите дарения от беден човек.

Слепец когато слепеца води и двамата падат в ямата.