Re: Нещо, което ме впечатли... / Контакти / Поколения / 40-50

е пост от съседен клуб.

Копирам без изменения:

Има хора, които са покорени от тъмнината в сърцата си, от злобата, от агресията, от завистта – отчаяни, грозни и голи души, захвърлени в мрака на собствената си нищожност, които, неспособни да обикнат нещо, разкриват най-лошото от себе си, заливайки всичко с грозна, мръсна и отровна ненавист.

Те са най-различни – тъпи или по-нахитрели, прости като дънери или привидно образовани, високи и ниски, уродливи или незабележими, млади или по-стари. Но едно ги обединява – тяхната омраза. Това са хейтърите. Тази най-долна, низка измет, която живее единствено за да храчи жлъч, да слага на всяка манджа меродия, да се мъчи да унижава хората, за да успокои собствения си крастав, мръсен и извратен ум, който може единствено да мрази.

Тези хора най-често твърдят, че са познавачи на човешката природа и понякога в своята безогледна наглост дори надяват маската на добронамереност, сякаш уж се мъчат да поправят грешките.

Въпреки това, няма как да ги сбъркате.

Няма как да объркате техните отвратителни, всезнаещи постове, плюещи най-често или вашите, или постигнатото от някой успял човек – няма как да пропуснете тяхната мръснишка убеденост, че мнението им е факт и висша истина, няма как да не забележите отвратителния им навик да окалят красивите, приятни и хубави неща, тикайки напред своите собствени, пъпчасали, недорасли и известни само на тях постчета, от които само те си се вълнуват и които ги карат да се чувстват важни.

Това са хора, най-често невярващи нито в Бога, нито в нищо – те никога не са били истински, никога не са чувствали някой интернет “образ” като свой приятел истински, никога не са могли да се възхищават – и виждайки това у другите хора се озлобяват, джавкат и храчат собствената си кирлива, слузеста отрова напосоки, надявайки се да обидят, да огорчат, да наранят някой.

И уви, понякога успяват.
(Александър Драганов) с изменения и съкращения
или
КАКВИ НЕ БИВА ДА БЪДЕМ