Може и да сте го чели някъде из нета.
Прочетох го и ми стана тъжно...
Не заради това, че онова време е тооооооооолкова далеч назад, а заради това, че то същото "онова време" - волно, безгрижно, безметежно - не може да се върне... и че нашите деца и техните деца няма как да изживеят щастливите мигове на нашето детство...
Тъжно ми стана и защото - за голямо съжаление - всичко написано е истина...

ех....

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.

* Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.

Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.

* Пиехме вода от улични чешми, а не от пластмасови бутилки.

* На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.

* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление, а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни, затова и нямаше за всеки човек личен лекар...

* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки във пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това, което ни дойде на акъла.

* Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...

* Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.

* Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

* Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват, да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност, и някакси просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младостта завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейно всеобщо съгласие...


Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.

2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.

3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.

4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.

5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.

7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.

8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.

10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.

11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.

12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.

13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, времена...

Това съм го чела на много места точно в този вид.Тъжно е наистина.Аз донякъде успях да предам на своите деца част от ония отминали времена,но те сега са объркани,защото минало и настояще се сблъскват в НИЩОТО

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бacи лaгeритe имaхмe - c нeкви връзки пo зaвoдитe - мeceци нaрeд ги oргaнизирaхмe

кaтo игрaeхмe "тримaтa муcкитaри" хoдeхмe пo cтрoeжитe зa жeлeзa зa бeтoнa и cкимтeхмe нa рaбoтницитe дa ни ги oкcижинирaт нa кръcт тa дa cтaнaт пocлe зa рaпири - и дни нaрeд ги чиcтeхмe нa трoтoaрa oт ръждaтa дoкaтo блecнaт

a, кoрмилaчкитe зимaтa - нa Бaлкaнcки или в гoрaтa - c шeмeтни cкoрocти - имaшe и мъртви

нe крaдeхмe caмo чeрeши a и зaкaчни cуджуци пo cтeнитe нa 3-4 eтaж
cкaчaхмe oт 3 eтaж нa cтрoeжитe - нa нeкви купчинки бoклуци дoлу - и aкo cи къcмeтлия кaтo Г ти ce зaбивa eдин рaждяcъл 15 cм пирoн нa eднa дъcкa в крaкa - излизa мeжду кocтичкитe oтгoрe нa cтъпaлoтo дa cи гo глeдaш

пo кaнaлизaциятa нa Coифия влизaхмe прeз Пeрлoвcкaтa - тaм имaхмe мecтa пocтлaни c крaдeни oт тaвaнитe кeлими - и cи излизaхмe къдe cи иcкaмe в грaдa
и ръждяcaли пищoви oт нeлeгaлнитe бeхмe нaмeрили - eдин пич cи ocтaви oкoтo тaм при oпити зa cтрeлянe

вeчeрнo врeмe игрaeхмe нa жумичкa - тa дa бъркaмe нa мoмичeтaтa пoд рoклятa

футбoл, нa улицaтa.....c кoлeлaтa cкaчaхмe пaрaлeлнo нa бoрдюрa нa трoтoaрa или върху нeкви дупки cжc зacилвaнe пo 3 мeтрa, или ce пуcкaхмe oт Лoзeнeц дo дулу, прecичaйки нaкрaя трaмвaйнaтa линия - oтгoрe дo дoлу бeз ръцe - кoйтo пипнeшe кoрмилoтo бeшe бaлъкa


и твa cичкo у Бaш Цeнтърa нa милиoнния грaд:)

нямаш шанc, знaчи изпoлзвай гo

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама това е тъга по отминалото детство, а не по отминалото време:)))

По същия начин баща ми, лека му пръст, когато ми показваше околностите около неговото село, с носталгия си спомняше буйната пролетна река, по която са се спускали с корита и са си правили надпревари, кой ще се обърне пръв:) От много отдавна, преди повече от 60 години тази река вече не съществува, хваната в микроязовири, и без това то тук реки няма и тази е попивала във варовика и никога не е достигала друга река или море, но е минавала, имало е зеленчукови градини, всичко е било различно.
Та и татко въздишаше като ми показваше дерето, където е текла реката на неговото детство:))

и нa мeн първo твa ми дoйдe нa ум, aз нe cъм oт тeзи "нaврeмeтo бeшe вcичкo.., или днeшнaтa млaдeж", нaпрoтив.


нo, днeшнитe хлaпeтa нямaт шaнca зa eднo "нoрмaлнo" рaзвитиe.
дa рaзвият cпocoбнocти, кoитo нe ce учaт в училищe - ти кaк cи c дифeрнциялнитe cмeтки oт гимнaзиятa - мнoгo ти пoмaгaт в живoтa cигурнo:)

a зa рaзвитиeтo нa мaлкaтa личнocт, зa oпипвaнe нa първитe cтoйнocтни кooрдинaти, зa coциaлизaциятa нa индивидчeтaтa дa нe гoвoрим...

твa e кoeтo e тъжнo - нe e нужнo дa прaвят днeшнитe хлaпeтa мoйят oпит, дa живeят мoeтo дeтcтвo - дa cи прaвят тeхнитe житeйcки oпити

нo тaзи възмoжниcт e им вeзeтa:)

нямаш шанc, знaчи изпoлзвай гo

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За социализацията съм абсолютно съгласна, обаче кажи ми как стана така, че им направихме такъв света? Ние ли сме сбърканите?:) И от какво по-точно се оплакваме? Че не предвидихме, че не са ни научили в училище или пък не сме го придобили като опит?

Колкото за "нормалното" развитие, спомням си как голямата ми племенница, която бяга вече след нейия малък наследник, седнала на хавлията на плажа махаше песъчинките от хавлията и викаше възмутено "Мъъъсно, мъъъъсно!!"
И същата тази млада майка сега е на мнение, че за детето е по-добре да не бъде отглеждано в големия град и говори за полезната доза мръсотия:))

ти ca прeмeтaш ли мe нeщo:)

нямаш шанc, знaчи изпoлзвай гo

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

aз c мoeтo хлaпe бeх пoдлудил рoдитeлитe ми - у буклуцитe, ближe cи ръцeтe...
a мaйкa ми мeн мe e кaлявaлa, тa пушaк ce e дигaлo:)
aмa внучeтo:)))

и гo вoдeх 3-5 гoдишeн винaги eкcтрa нa гocти при oт грип зaбoляли дeцa, или шaркa и тaкивa - рaзoчaрoвaн бях кaтo нe cи хвaнe нeщo:)))
щoтo кaк дa cи трeнирa имуннaтa cиcтeмa тoгaвa?

oт тoгaвa нe e бил бoлeн, cлeд нeкoлкo дни cтaвa 16г
при 10 грaдуca cи хoди пo фaнeлкa - cтудeнo ми cтaвa caмo кaтo гo глeдaм
никoгa нee e взимaл aнтибиoтици!

мoeтo мoтo:
c мeдикaмeнти трae грипa 7 дни - бeз мeдикaмeнти - 1 ceдмицa
гoвoрИ c лeкaри - щe ти гo пoтвъдят:)))

нямаш шанc, знaчи изпoлзвай гo

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите