|
|
|
Тема
|
 Все пак послушала ме е.
|
|
| Автор | Oптимиcт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.10.07 13:24 |
|
|
Оня ден, като пуснах темата за убийствата на тайните служби, може да сте забелязали, че търсачката ми трябваше да намира името Чапрашиков.
От тази фамилия имаше останал само един жив човек - Ани Чапрашикова, с която поддръжах връзка, колкото да не е без хич. С тази жена, по майчина линия от нейна страна и бащина по моя, бяхме далечни роднини.
Нея лично не я бях виждал. Беше напуснала България навреме, за разлика от майка си и брат си. Майка й, Елисавета Тенева, беше много възрастна и слаба, за да бъде малтретирана от комунистите без да има опасност за живота й. Брат й обаче беше вкаран в Белене с малка вероятност да излезне жив от там.
Както и да е, Ани Чапрашикова успява, като кореспондент на Пари Мач в Ню-Йорк, да сключи сделка с тогавашното комунистическо правителство на България, срещу рекламен материал за българското черноморие в списанието, да пуснат майка й и брат й да заминат в чужбина. Това става през шестдесетте години.
Братът Иван се беше установил да живее в Париж. Майка й беше заминала за Ню-Йорк да се съберат майка и дъщеря да живеят заедно.
Всичко това става в сравнителна нищета. Братът Иван живееше в една мансарда, малка но удобно мебелирана, близо до музея на инвалидите, ако не ме лъже паметта. Със сестра ми му отидохме на гости една вечер през '78 г., когато направихме екскурзия с Американ Експрес на Лондон и Париж. Снимките от Лондон съм ги показал тук -->, но снимките от Париж така и не можах да намеря за да публикувам и тях. До адреса му отидохме с метро, като от спирката на метрото извървяхме не повече от стотина метра за да се озовем пред къщата, където живееше.
Та, с Иван тогава се видяхме за първи път, като и двамата със сестра ми останахме с много добри впечатления от него. Не беше женен, но живееше с приятелката си на семейни начала в продължение на дълги години. Същата вечер, на гости беше поканено още едно семейство, българин женен за испанка. Преди още да дойдат, Иван ни беше казал, че този човек е много богат, притежава един от Канарските острови, където има голяма къща с зоологическа градина в която има лъвове, тигри и слонове, освен останалите животни. Освен къщата на острова имали и голяма къща в Испания, но не помня дали беше в Мадрид или Барцелона. Отдавна беше и спомените ми са избледняли. От това семейство също останахме с много добри впечатления.
С Ани и майка й живеещи в Ню-Йорк се бях видял само две години по-рано, през '76. До тогава се чувахме по телефона и само се канехме да се видим, но така и не се наканвахме. През '76та обаче на мен ми предстоеше местене от Чикаго до Хюстън и ако не можех да отделя време преди да се преместя, сигурно нямаше да се видим в обозримото бъдеще а може би и изобщо. Майката Елисавета или леля Фетка, както й викахме, беше в напреднала възраст и не се знаеше още колко ще живее. Впоследствие почина на 106 годишна възраст.
Отделих десетина дни и заминах с колата си за Ню-Йорк. Настаних се в хотел и им се обадих да се уговорим за коя вечер да се срещнем и как да го направим. Дали да запазим маса в ресторант наблизо или как? Поради напредналата възраст на майката, решиха да приготвят вечеря и да отида у тях.
Улицата им излизаше на Сентрал Парк. Жилището им беше в кооперация, на около половин прека навътре в улицата. Те двете бяха единствените обитателки на тази кооперация. Живееха под наем. Наемът беше замразен на $120 месечно и никой не можеше да ги извади от там. Кооперацията подлежеше на събаряне. Милиони долари чакаха да бъдат инвестирани в нов строеж на висок жилищен блок, но заради тези две жени това беше невъзможно. Трябваше да ги изчакат доброволно да се преместят или да умрат, че тогава. За доброволно преместване и дума не можеше да става, защото не можеха да си позволят да плащат свободен наем. Толкоз.
Бабетата добре бяха приготвили вечерята. Леля Фетка винаги си е била кожа и кости. Не вярвам някога да е надхвърляла 50 килограма. Не се беше променила много. Кожата й беше станала прозрачна. Имаше много светло сини очи. Чак прави впечатление. Ани беше добре закръглена, но не дебела. В никакъв случай. Много трудно би било за който и да е да й определи възрастта. Имаха и едно малко пуделче, което също не си знаеше годините. Беше ослепяло от старост и се нуждаеше от специални грижи. Изобщо всичко беше старо там. Кооперацията, стълбите и пътеката по тях, мебелировката беше някаква допотопна, с разни извивки и заврънкулки, покривките, на които по би вървяло да ги нарека кувертюри, заради годините им. Също миришеше на старо. Не знам дали сте забелязали, старостта си има присъща миризма. Не е приятна.
След вечерята пихме чай, поговорихме и с облекчение забелязах, че е станало време да си ходя. Обадих им се още веднаж по телефона преди да си тръгна от града и това беше.
След като се завърнах за постоянно, разбрах че и Ани се е завърнала и е станала реститутка. Да ама не каква да е. Беше успяла да осъди Булгартабак да й платят наем за всичките тютюневи складове и помещения, за всичките тези години. Беше си възвърнала собствеността пръсната из цяла България и на стари години беше станала отново милионерка.
Ани се беше установила да живее в хотел България. Държеше една стая за постоянно, независимо дали е в страната или я няма. Чувахме се и се виждахме рядко. Нямахме обща приказка а пък и не я харесвах като личност. Беше пълна противоположност на брат си. Иван беше човек с широка душа, докато сестра му ... трудно се изтърпяше.
Един път ме помоли да се видиме същият ден в сладкарницата на хотела. Отидох. Съобщи ми за смъртта на брат си. Отишъл си за един ден. Беше непримирима, че приятелката му й се обадила едва след като го погребали. Помислих си, че кой каквото си е постлал, на такова ще легне.
Един път я поканихме с жена ми на гости в къщи. Да се запознае с жена ми, пък и да види как съм се уредил. Отидох да я взема от хотела. Закарах я в къщи. Показах й наоколо. Седнахме да обядваме. После я върнах. Не я знам какво си е мислила. Средата й беше няколко реститутки от нейното време, които съм засичал в сладкарницата без да им се обаждам обаче.
Друг един път сестра ми ни беше на гости и взе че й се обади. Пак среща. Пак в хотелската сладкарница. Пак фасони на обслужващото момиче. Пак ми стана кафа, но си мълча. Тогава Ани за първи път отвори дума за парите си. Допитваше се за съвет. Беше намислила да ги остави за старчески домове. Какво мислиме ние. Казах й, че парите са си нейни и каквото е решила да прави с тях си е лично нейна работа, НО ако парите бяха мои бих ги инвестирал в бъдещето на тази държава, не в миналото. Развих й теорията, която навремето бях развил и в този клуб. Да създаде тръст за подпомагане на талантливи български студенти, но да създаде тръстът в САЩ, не тук. Определянето кой е талантлив и кой не, да става от американски специалисти. Както и тръстът да ги издържа да следват в САЩ, не тук.
Нищо не каза. Сестра ми ме подкрепи. От Ани нито да, нито не.
Разотидохме се.
След време пак се обади. Имала проблем с едната става на тазобедрената кост. Бяха й предложили да я подменят с изкуствена. Знам ли нещо по въпроса. Знаех че стават сполучливи. Имах двама познати със сполучливи операции. Тя се колебаеше дали да си направи операцията тук или във Франция. Обади се да каже че има ден и час в болницата на МВР. С жена ми си направихме труда да купим цвете, да я видим при приемането. Докторът обаче имал друга работа и отложил денят и часът. Повече нищо не чухме. А пък и интересът от моя страна е близо до нулата. Все ми е тая.
Оня ден ръчнах в Интернет по друг повод и разбрах, че е решила да се оперира в Париж. Разбрах също, че миналата година е починала в Париж на 88 годишна възраст. Ако съдя по намереното в интернет, вслушала се е в съвета ми.
През ноември миналата година на 88 години в Париж почина дъщерята на Крум - Анна Чапрашикова. След като напуска България, тя заживява в Швейцария, а от 1954 г. - в Ню Йорк. Дълги години е журналистка в бюрото на сп. "Пари мач". Сред нейните приятели са Стефан Груев, Дими Паница и княгиня Мария Луиза. Последната є воля е с парите є в швейцарски и български банки да се основе фонд за подпомагане на талантливи студенти на Американския университет в Благоевград, които да продължат обучението си в Америка.
| |
|
Тема
|
 Re: Все пак послушала ме е.
[re: Oптимиcт]
|
|
| Автор |
yф (терореро) |
| Публикувано | 22.10.07 13:53 |
|
|
Баща й бил собственик на Ориент банк... Жалко, че нямаш снимки от онази стара къща, а също и нейни.
| |
|
Тема
|
Re: Все пак послушала ме е.
[re: yф]
|
|
| Автор | Oптимиcт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.10.07 14:15 |
|
|
Баща й е Крум Чапрашиков, собственик на Ориент Табак. Всъщност началото на Ориент Табак е положено от дядото на Крум, още през 1864 година.
Тук пише повече
Не знам за коя стара къща говориш. Тяхната къща си е още там, на Оборище 19. Ани продаде нейната част на гърците за над $1 милион. С частта на майка й и тази на брат й не знам какво е станало. Знам само, че фондацията Кирил и Методи се е вкопчила в тази къща като кърлеж и докато беше жива не можа да ги изкара от там, нито можа да ги накара да плащат наем.
Другата къща, която я дават на адрес бул. България 125, мисля сбъркали са адреса.
Леля Фетка или майката на Ани е от родът Теневи. Много богати хора. С тях сме далечни роднини. Баща ми е бил тютюнев търговец във фирмата на Чапрашиков, но роднинската връзка е с Теневи.
(Крум) Започва търговията с тютюни още в началото на века и открива световните пазари. Той обикаля една година из Европа, създава си връзки с големите тютюневи компани и през 1907 г. успява да продаде във Виена тютюневите реколти от две години. Спечелва милиони. Оженва се за Елисавета, дъщеря на финансовия министър Михаил Тенев. Баща є е управител на БНБ от 1887 до 1898 г. и министър на финансите през 1899-1900 година.
Още едно потвърждение на приказката "Пари при пари отиват".
Дядото на Ани, Михаил Тенев е построил църквата в Банки. Майка ми и баща ми са женени в тази църква. Целият парк зад църквата е бил тяхна собственост. И него можА да си върне. Само там са над 200 декара.
Верно че жалко дето нямам техни снимки. Нито от къщите им.
| |
|
Тема
|
Re: Все пак послушала ме е.
[re: Oптимиcт]
|
|
| Автор | Oптимиcт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.10.07 18:34 |
|
|
Стефан е по-големият брат на Крум Чапрашиков. Годината на раждане е сбъркана. Предпочита да се самоубие вместо да се яви пред някакъв селяндурски народен съд да го съди. Него, завършилият право в Париж. Тия комунистически катили върнаха държавата с векове назад.
(има и снимка)
Стефан Чапрашиков (1929-1944 г.)
Роден е през април в Горна Джумая (сега Благоевград). Завършил е правни науки в Парижкий университет. Крупен български индустриалец, износител на тютюн за Германия, Чапрашиков е доверено лице на царския двор и дипломат от кариерата. Пълномощен министър във Виена и Москва. През септември 1929-а по време на 28-ата сесия в Лозана е избран за член на МОК. В края на същата година става и почетен председател и на БОК. Той е сред основните организатори по участието на българската делегация в зимните игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен (Германия). Тогава урежда от Германия дарение за 20 000 марки, така повече наши спортисти отиват на олимпиадата. Завещава цялия си архив на БАН и оставя на БОК къщата си на ул. “Шипка” № 20, за да бъде построен Дом на българския спорт. До днес нищо от това дарение не е запазено.
| |
|
|
|
Човек, понесъл щети и болка от една система: чий го търси, продължавайки да общува с апаратчици от тази система?!
Преди години чух, от разни вече-изкуфяващи баби, едно време съпруги на български богаташи (от преди ялтенско), как мъжете им подпомагали комунистите къде в брой, къде в натура... Хората залагали и на тези, и на онези, в политическата борба... Досущ както богаташите на Мерцер Остров (на изток от Сиатъл), дето гласуват семейно по партий: всеки съпруг за една партия; от там винаги бюлетините са почти 50% / 50% разделени между демократи и републиканци. Фурнаджийски лопати: който и да дойде на власт, те все са го подпомагали...
Големият крах се получил, обаче, защото комунистите НЕ играли старата игра - че да се отблагодарят на подпомагалите ги - а си заиграли изцяло своя, нова, безблагодарствена. Много тъпа игра, да. Затриваща, в дългосрочен план. Но комунизмът не е движение за мислещи хора, да не говорим за дълновидно мислещи; то е било и още е движение на утайката.
Има разлика между пострадали от комунизма в България - там невинни хора са страдали, и пострадали от комунизма извън България - там пострадалите все случайно са се случвали да бъдат много гъсти с комунистите, да не кажем скарани по вътрешно-партийни съображения...
От всичките пострадали от комунизма ИЗВЪН България, как пък веднъж не прочетохме за човек, живял си живота, без интимни (остави интимни, да отпуснем до първо име) отношения с комунистите ПОДДЪРЖАНИ СЛЕД напускането на България! Все се ръфали, ама все плътно слепени!
Това едно. Другото, като спомена Американския така-наречен Университет в България:
Знаем кой го основа, защо, и какви хора са преподавателските му кадри, и ако някога забравим - знаем кой им плаща заплатите.
Та значи: ти ако беше чорбаджия в България, с фирма: би ли имал доверие на завършил от АУБг да я / го назначиш? Да й / му имаш доверие като на специалист учил професия за в икономическото поприще, на за свръзки с разни географски места край, такова, девствени щати. Един вид, за какви точно избраници ще отива поснованата стипендия?
И пак се връщаме към кръговия ефект: дадена класа хора къде какво правят - все плътно един до друг! Разменят цветове и символика, ритат се едни други, утрепват се когато професията зове - ама така превключват позицийте, все едно стъкленца в калейдоскоп!
| |
|
Тема
|
Re: Все пак послушала ме е.
[re: Oптимиcт]
|
|
| Автор | sofka (Нерегистриран) |
| Публикувано | 24.10.07 09:56 |
|
|
Интересни неща научих,независимо от миризмата на нафталин и липсата на детска глъч.
А фондацията Кирил и Методий се намира на ул.В.Априлов 3.
| |
|
|
|
Това беше сборно мнение към темата тук и към онази пусната преди време за утрепвания / утравяния / други вътрешно-колегиални отношения между бивши, тогавашни, вътрешни, външни, милостни, немилостни, и подобни ялтенци.
Дир-бе-ге-то не ми даде да я редактирам; пускам предислова така.
| |
|
| 
|
|
