what is Bulgaria known for?

С Дан Колов, Пантуди и Аспарух Лешников .....


Кехлибарът се познава по характерния мирис на смола след интензивно търкане с вълнен плат.

Друго да питаш!?

Апропо .... и сега е известна със същите люде - спортисти, измамници и певци .... Розовото масло и йогурта не влизат в сметката.

Металорежещи машини се правят в Цинцинати .... но това ме интересува само мен и то слабо засега.

Да не си на минерални бани .... аниматорки, басейн .... дядковци и баби .....

Тоя списък да не си го взел от ДЕА

Чисто наша си е пастармата ....но не се харесва от всички - пробвай с германци.
Май най-масово харесваното нещо от нашите ястия, което се помни от посещавалите България и се прави с известна доза импровизации, е шопската салата. И може би тараторът, но едни французи категорично му се изсмяха ... но те не харесаха и задушената мешена скара в гювече. За пълнените чушки, мусаката и чевермето - забрави .... тях си ги харесваме само ние. Ами виждала ли си финландец как се мръщи на нашата мускатова ракия - за него това е евтин парфюм. Я накарай прост англичанин да яде гювеч - неговите ще го сметнат за доста пиян, защото яде манджа, която е веднъж ядена.
Ама какво ... и аз не обичам миризливи сирена, от хамбургерът ми се гади, а пицата я смятам за абсолютна жабарска измама.

кис-кис-кис, добре би било.
Не бе, просто посетих един от хотелите на Сл. бряг - нали сезонът започна

дъщеря ми - като голям любител на сирена донесе от францата колекция сирена - и има две от тях - мазни такива едни - в полиетиленови опаковки, като паста за зъби - еми само като ги отвориш - тааака замирисват -
че колкото и да се силих - не можах да ги опитам... даже и със запушване на носа опитах - пак не става

За въпросът на бабето е ясен отговора- казах Дан Колов, Пантуди и Ари, защото са й връстници.

Ако някой младеж ме попита и ще се ошашавя ..... виж, ако е младежка, защо не си оставим по някой добър спомен ....

Уважаеми АВе (non Caesar), вероятно към "идиота" Таракчиев (началник на авиационното училище от 1915 г., когато не ги правеха шефове, щот са наши момчета), трябва да добавиш и самия Милков, цитирам го:
"В самолета взехме две бомби - за проба. Едната беше наша фабрикация, квадратна, с капсул. Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха "одринки". Другата бомба беше алуминиева, тежка килограм и половина, руска фабрикация, донесена от поручик Петров, който я купил от поручик Гелгар в Русия.
Времето бе великолепно, слънчево. Атмосферата бе безоблачна, спокойна, синкава. Излетях в 9,30 - посока Одрин. Още с пускането на мотора в пълен ход и с излитането душата ми бе обзета от приятен трепет...
След като летяхме вече над турските окопи, под нас виждахме да теглят с въжета и да въртят колелата на две турски оръдия, отстоящи стотина крачки едно от друго, които турците изнасяха на позиция в една угар. Ние бяхме високо 400 метра. Надвесихме се надясно от гондолата и им размахахме заканително нашите юмруци. Четири високи минарета в центъра на града красяха централната джамия. Това беше творението на нашия легендарен майстор Манол. Летя в широк кръг над града и стигаме до гара Карагач, където хвърлихме бомбите. Продан - "одринката", а аз руската "Гелгар"..."
Интересно освен това - де я намери пустата му непубликувана автобиография?..

да не съм запомнил добре. Това беше много отдавна. А и това едва ли е единствената публикация по въпроса.
Книгата ми беше награда в VІ или VІІ клас от някакво училищно съревнование от типа "Минута е много". Значи е била издадена м/у 76 и 78 г.

Това помня. Колкото, толкова. Интересно нещо е паметта...
Книгата не я пазя. Затрила се е някъде през годините.

Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

за всяко нещо имаш готов отговор.Като бот си.
Аз мога да кажа ,че в една Алберта ,на която емблемата е шипков храст и има ужасно много шипки,не могат да правят и е неизвестен шипковия мармалад.
Каквито и други разновидности да има на изброените от мен яденета,българският вариант е уникален и неповторим.
Пропуснах и боба с кучешката радост.

Милков, Р. Из страниците на българската военна авиация, Балканска война 1912-1913 г., ръкопис, 1959, ВИБ; МИЛКОВ, Радул. Из страниците на българската военна авиация : Балканската война 1912-1913 г. – София : Военно изд., 2003. – 116 с. : с ил.
Милков, Р. Първото бойно летене над Одрин. – Нашата авиация, 1940, кн.2;
Таракчиев, Пр. Действията на българското въздухоплаване в Балканската война. – Авиационно дело, 1956, кн.4-5;

...Естествено и както винаги, когато почнеш да пишеш вдъхновено, чета и се кефя много. Записала съм се за екскурзия до Виена и ако е рекъл Господ, ще я видя скоро.
Иначе за стъклените барове по улиците. Четох някъде, че те са част от програмите на правителствата в белите страни за превенция на престъпността и нощните безчинства. Цялата пасмина от алкохолици, наркомани, неудачници, депресари, самотници и параноици може спокойно да седи вътре в аквариумите, без да предизвиква интерес от страна на полиция и др. Всъщност това е и идеята - пасмината от контингента да е под око нощем. Виждат се отвън и щом кротуват и си поркат - не са страшни.

Също така в горепосочените държави имало нещо като кафенета за безпризорни и скиташи, които работят нонстоп, затваряли ги само сутрин от 4 до 5 часа за почистване. Поддържат ги църквите и общините.

Много ми става жал, като видя безумци, които скитат по улицата, без някой да го е грижа за тях.

дано не е зима и дано нямаш и работа като отидеш там. ама ти каза, че на екскурзия, така че надали ще имаш : )
заради виена навремето ми хрумна, че всички големи градове са някакси като че ли невидимо, труднодоловимо, ако специално не се сетиш за това, разделени на пластове.
мислих си тези неща един следващ път, когато едва ли не с ритане и скубане бях принудена да отида във виена отново за няколко дни и не само, че впечатленията и усещанията ми бяха различни, ами направо... абе все едно в някаква паралелна вселена беше "другата" виена.
значи - отиваш през края на ноември, когато сякаш и от небето и от земята и отвсякъде бръска лигавичка суграшица и светлото на деня свършва едва ли не след като си си изпила сутрешното кафе. не, че и през време на кафето е било светло, ама поне си се надявала, че ей сега, сега...
имаш работа плътно всеки ден в продължение на седмици от 8 сутринта до 9 вечерта, по възможност в луминисцентно осветено помещение, където се извървят маса напрегнати данкета през цялото време. влизаш там преди градът да се е умирил след цивилизовано-истеричното си събуждане - всички големи градове се будят истерично, съм забелязала; и излизаш след като всички труженици са заспали в своите лични заключени недоволства, в личните си домашни мрачини. театрите светят, но ти си окъснял, пък си и хиперуморен и... баси, сега...
по улиците светят прилично лампи в пестелив режим колкото да се познае как и през нощта небето хлипа потиснато по пръските в ореолите им..
никого няма по улиците в 9 вечерта. даже полицаи не се виждат. даже в парка не се виждат! даже... никого няма! даже!
даже виенското колело не работи бе, щот не му било сезон! ама че кокиче се извъдило
тук-там, ама много така тук-там край чистия тротоар мъждука стъклена врата на, например, кафетерия с пасти; където над редната за такова място кръгла масичка, над редната фалшиводантелена покривчица, над редната къдрафка порцелановка чинийка, надвиснала над агресивновкусен на вид сладкиш (горкия в пълна дисхармония с общата печална атмосфера там), се труди вяло старица с костюмче, шапка, фишу с брошка и полуоблизано червилце около бръчките. с виличка. се труди. цъка-цъка с виличката тихичко. и си сръбва горещ шоколадец. а приличната дамичка зад касата с къдраво боненце си поглежда дискретно часовничето и се прозява. наум.
и ти а-ха, да се поблазниш и ти да мушнеш една тортичка, ама... е, па! не щеш! е така, не щеш и тва е.
и отминаваш, и отиваш да си спиш в надлежно изстудената през деня от камериерката хотелска стая, баси.
и на сутринта - пак - тротоара... метрото... чичковците с бирките... ле-леее...
...
но виена, когато има Слънце и най-важното - когато нямаш работа и грижи - това Е друго нещо
някакъв друг виенин пласт.

в какъв смисъл "кафе културата"?
не разбрах какво ми казваш?

Съществуват вериги от типа бар, в които основния сервиран продукт е производен на кафето
В края на деветдесетте имаше бум от такива
За Хамерика - името е Старбук
Текущата тенденция е да се съчетае с място за четене..влизах в библиотека и ти сервират любимата ти топла напитка. Имат невероятен успех.

Ако тук си поръчаш "кафе", ще те погледнат много странно
Същото ако идеш да си купиш кафе машина и не обясниш какво точно смяташ да правиш с нея
Имаме цяла партия в опозиция- радикали - които са известни под латте партията, в което се влага образователното им ниво и високи доходи от интелектуални занимания

Най-известното място на централния площад в столицата е бар Европа 1989, където се сервира точно енциклопедия от вариации на кафе

Собственикът е четири пъти европейски кафе шампион от Италия

По стените висят снимки на всички евролидери, които направиха Европа 1989 възможна

Както и с бирата, всяко кафе си има чаша
Миналата седмица 4еНето си плакнеше капучино чашите, сложи ги едва в друга и няма оттърване..опитах с кво-ли-не

Веригите кафе барове отглеждат, събират, пекат и мелят кафето си
Ето един старичък филм по темата [линк]

Персонално, чая ми е в закваската и му оставам лоялен потребител

Тия твои разкази за Виена ги взимам като личен твой подарък лично за мен.:)
Все едно си ми ги подарила за рождения ми ден.
Изобщо не ме интересува дали ги подаряваш, или не.
Копи/пейст в личната ми папка с лични делнични шедьоври.

Б л а г о д а р я т и
от сърце!

Не бих могъл да прочета още в VІІ клас неиздадена книга. Библиографията ти не е пълна.

Предлагам да приключим обсъждането. На мен ми е все тая кой и какво е публикувал по въпроса.

Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

включени сте и двете с торбата в лекциите ми - ти с тоя пасаж, а тя с пасажа за Солун -
значи - говоря на студентите за
- многопластовост на града - той е изграден от различни пластове - един над друг;
- сегментация на града - той е разчленен на различни сегменти - бедни, богати, престижни, гета, бизнесзони, центрове, покрайнини...;
- различен прочит на града - всеки човек си има различна траектория в града - и го прочита по различен начин... /"на ксонете и на влюбените тревата им мирише различно"/.

няма това-онова, това е!

лелеее
направо звучи сташилищно
такива...
да се окепази така, като се превърне в спорт-визитна картичка-социално клише-медия-та-чак-политика такова по същество индивидуално, или в близка компания удоволстващо нещо като кафето.
(тези палачинки ги лепя от потрес)
ваййй представих си как превръщат в нещо такова презервативите, да речем. "кондом-дадена-марка" партия опозиция-радикали, в което се влага образователното им ниво и високи доходи от интелектуални занимания ... (макар, че по би подхождало , по-интуитивновярно би било да е "кондом-даден-размер" партия ...)
представям си как биха те погледнали странно, ако си поръчаш ..."кафе".
кафе, бе, да седнеш да изпиеш едно кафе.
сама и да си починеш, или да помислиш, да помечтаеш... да почетеш с кафе, ама не щото-така-е-адски-шик, а щото ти е кеф; без изобщо да ти пука, че и на г-жа шефска така й е модно...
да пиеш кафе.
горещо, ароматно, гъсто и сладко
или горчиво и пропъждащо всички замаяни скръцки в костите ти.
в твоите лични задрямали утринни кости.
да пиеш с някого кафе и после да го целунеш и да усетиш с удоволствие разликата във вкуса на кафето от чашата си и по неговите устни
да пиеш горещо кафе, когато се топиш от жега, седнала на сянка и горещия дъх на кафето да се слива с горещия дъх на Слънцето и с твоя горещ дъх... тва си е почти любовно, бе
да пиеш кафе със зъзнеща кожа под ничия, някъде си, драскаща с нокти по покривите луна...и да топлиш крайчетата на пръстите си от чашката... леле, леле...

ама няма ама нищо общо с тези медиа-политика-тинтириминтири, от които просто се материализира емоционална и всяческа импотенция

зарежи тая работа.
и седни пий едно кафе кат човек, а не като изрезка от весник с кабърче в челото