Падни-стани, бегом до хоризонта! За последно.

По мое време - две униформи. Всекидневна и работна. Работната - скъсана, разпрана, кърпена, на нищо не прилича. Обличахме я само ако ни предстоеше кОпане или нещо такова. Не беше за пред хора. Каквато щеше да стане всекидневната след две години непрекъснато носене. Имаше лятна и зимна. Като мине зимата, сдаваш я и взимаш лятната. После - обратното.
Долното бельо беше риза от хасе (ако не се лъжа) без яка и маншети. Гащите дълги, докъдето стигат. На краката - партенки. Никакъв чорап не можеше да се сравни с добре увита партенка.

Теб съм те чел в клуба на разведените. Там, ти си най-интересен. Другите не заслужават да им се отделя време.

Здрави и весели дет' викаш ама и паралии! Добре закръглени демек.
На времето имахме един учител по физкултура. Чипев се казваше. От същата фамилия дето си я чувал, ако си я чувал. Та той ни подготвяше да бъдем "полови атлети". Как да го забравя?!

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

но се изпокриха. Писна им едно и също да приказваме четвърта година вече. Аз като най-старшия (заедно с Мамето) останах тъпо и упорито като истински старшина да приемам новобранците.

Хе-хе-хеее! Клубни семейства се създадоха, чакаме и клубно бебе!

Старшината има мноо красив почерк. Даже е останала от едно време приказката "фелдфебелски почерк". Обаче в пунктуацията гола вода - все не мое да догоди точки, запетайки, чуденки, питанки и пр. Писнало му да го бъзикат и направил така. Написал на един лист само думите, а на друг всички възможни препинателни знаци в достатъчно количество и им ревнал:

Поо ме-стата си, беее-гом ... маршшшш!!!

Понеже бяхме "по-така", уж елитно поделение и често и внезапно идваха тумби от големи началници от щаба на армията и министерството на проверка. И естествено първата им работа беше да надзърнат в кухнята и затова нашите се натегаха.

А войнишката лавка е класика. Много различни неща се продават там, но най-вече папане и безалкохолни. Един редник казваше, че там не продават вафли, а Фафли. Фафлите се различават от вафлите по това, че имат два слоя по-малко, но пак си струват 5 ст. Имаше и лимонаТа. Тя се различава от лимонадата по скоростта на утаяване. Гледаш на дъното един пръст нещо жълто, а нагоре бистра водичка. Като я разбълникаш и добива бледо жълтичък цвят. И лимонатата струва 5 ст., колкото лимонадата.
Често се случваше още преди обяд, заради набезите на редниците през кратките почивки, да се свърши всичко за ядене и пиене в лавката. Сметай, това са над 400 изгладнели бойци, а лавката е една. И чак на другия ден я зареждат пак. Но якичкте, копчетата, партенките и пр. войнски аксесоари никога не се свършваха.

ЕЕЕЕЕЕеее, а основното съкращение - КСМ /какво става с мамбото?/

Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.