Re: Професията идентификация ли е, щото ми писна? / Контакти / Поколения / 40-50

Пускам тази дискусия с ясното съзнание, че може и да се скараме тук, а можем и да си дискутираме най-културно. На мен лично ми писна да ме идентифицират с професията ми. Щом съм журналист, значи съм маскара, подкупен тип, лешояд и стъпям по пачки /цитирам част от комплиментите/. Прави ми впечатление, че ограниченият българин често идентифицира личността с работата на един и същ човек. И туря общия знаменател.
Давам примери - депутат - корумпиран. Но аз познавам депутати, които не са! Политик - мръсник. Е, може ли всички да са? Лекар - некомпетентен, не разбира от работата си и иска много пари. Ако има десет такива, значи ли, че всички са? Учител - перманентно луд, печели от частни уроци и работи половин година, а в останалото време си вее шапката. Има такива. Но всички...Митничар - там да не говорим. Адвокат - лъжец, омайва те с приказки, взема ти всички пари и губи делото. Съдия, тоже корумпиран. Шеф на фирма - мошеник и експлоататор. Обикновен работник - неудачник и будала.
Полицай, държавен служител,застраховател, медсестра, магазинерка, политик, дипломат, не ми се изброяват всички професии, но за всеки има по нещо, което го прави автоматично някакъв вид гаден обществен тип.
Въпросът ми е за сухото и мокрото. За грешната идентификация. За преноса от общото към частния случай. Ако квалифицираме човека според професията му, тогава с кого ще общуваме? Кой е годен и читав за общуване? Някакви примери?
И не трябва ли да се опитаме да търсим човека, да общуваме нормално, а не да го свързваме с това, което работи?
Аз не съм съгласна да ме квалифицират като човек по работата ми?
А вие? Каква ви е професията? Смятате ли, че сте такива, каквато е тя в представите на ограничения българин?