Обичате ли да правите малки подаръчета, да платите сметката в кафе, или подобно, когато сте с жената, която обичате? Не се ли чувствате унизително, ако я оставите тя да плаща своята част - при положение например, че сте Вие сте примерно на 45, а тя на 25, и статусът ви е различен, макар и само поради причината, че годините в повече от нейните са Ви дали шанс да направите повече неща с/в живота си?

На мен ми се струва малко ненормално да не е така... В смисъл - ако аз съм мъжът на 45, би ми доставяло удоволствие да правя някакви такива дребни жестове, които в парично изражение не са кой знае в какъв размер, но все пак карат другия да се чувства добре.

Disfruta lo que tienes
Piensa que el mundo es todo tuyo...

Плащането на сметката е привилегия, която една уважаваща себе си жена позволява на малцина. Отказването на подобна привилегия е като неприемането на подарък и би следвало да говори достатъчно, не е моя работа, нито цел, да казвам какво. Целта ми беше единствено да изложа гледната точка, мотивираща подобно поведение.

А че правенето на подаръци е удоволствие - в това няма съмнение.
Дори и когато не са дребни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А кое гарантира,че 45 годишния не е по-беден от 25?!
Извинявай,ама сега фърфалаците с млекце по устните взимат много повече от някои в нашта възрастова групичка,защото ги правят за месец началници.
Нали умеят да играят по чужда свирка и да нямат собствено мнение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Говоря за случай, когато имате връзка от известно време, не за непознати, слабо познати мъже или просто приятели. Ти същото ли имаш предвид?

Disfruta lo que tienes
Piensa que el mundo es todo tuyo...

В отговор на:

---

А кое гарантира, че 45 годишния не е по-беден от 25?!

---

Говорех по принцип.

В случай на връзка за мен би било нормално мъжът да има подобно желание, а жената да му го позволява. Ако това не е така, то по моему истинска връзка няма, защото има отказ от допускане до себе си от едната страна - не знам какъв е конкретният случай.

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Всъщност и аз се замислих върху това след като ми се случи подобна "случка" преди няколко години...
Господинът с претенции за "Хай левъл". Познаваме се. Пием по едно кафе (в сравнително скъпо заведение!). Идва сметката и се оказва, че трябва примерно от общо 5 лева да му върнат 50 стотинки... Той вика сервитьорката и започва да й обяснява, че не е казал "благодаря", т.е. не е "изявил желание да остави бакшиш!" След това започва обстойно да ми обяснява, как преди не знам колко с време и не знам къде си за 12 стотинки ресто е направил панаир (пак е бил с позната! т.е. същата история - практика!)...
Не можах да разбера къде точно трябваше да му се възхищавам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лин, кажи честно, ти би ли седяла повече от 3 минути на една маса с човек, който разбира се, често изтъква колко е велик и как е смазал този или онзи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В такъв случай възникват много въпросчета:
Дали ти си единствената обичана от него?
Дали е женен?!
Дали не е скръндза по природа и цепи стотинката на две?!
Дали иска да те възпитава,като ти даде да разбереш ,че авантата при него не върви?!
Жестовете по принцип са хубаво нещо,но когато бъдат оценени. А не да се прибереш и да кажеш:"Мамо ,гаджето токущо ми подари нови ботушки за 1000лв.Нали знаеш ,че е фрашкан с мангизи!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сама с него - в никакъв случай.
Аз понякога трудно си сдържам смеха, уви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите