Re: Отворено писмо до Глигор от Добролево / Контакти / Поколения / 40-50

Здрасти, що работиш? Одавна мислех да ти писуем, ма ми улезна цървик у лоптопо, та две недели го гоньих с теслата до ка го изкарам.

Та са да ти кажем. От ка разбрах за трагедията у ваше село Добролево, дека е станала с козело ви, те язе у Дивотино немам мира начи. Снощи, ка нараньих Вакуша и Рогуша – они кротки овците – те тека се замисльих и не съм разбрал како съм се завлекъл при Киро Цацата у кръчмата. Он – да го еба сипа от бидоно – ма я съм свикнал на ментето – и не се усетих ка съм свитнал три ракии ли беа , коняк ли, или от тия модерните дека ги пия у градо – я водка, я виски. Оно нема значение – нали се ти се завърти главундарнико. И се размислИх. Те това я да мислим, начи чудо е станало. От мене и чеп за каца на кисело зелье не стае – я че мисльим.

Та начи, – голема трагедия ви е сполетела. И я фанах уплах да го еба. Начи ви утепая най-виднио пръч да го еба. И ми те тека станА жал за козите. Оно сека коза си сака пръч. Оно и сека коза за свой крак де – как е рекла народната мъдрос. Та се чудим – ако тая църна чума земе та се довлече у Дивотино? Що че работим я? Оно че утепая заеко, да го еба, после гъсоко, пуяко, овено. Ако стигне до ягъро и селскио бик – оно селото, че умре от глад. Пинах още едно и си пойдох за у къщи – мъртъв изстуден.

Ти обичаш ли да мааш пържени Яйца. Я накладох печката, турих тигано и резнах от сланинката – ланшната. Он Гошо кръвняко – добро прасе беше. Ка му турим помията да яде – он у кочината а я седнем на камико до кочината и му сборуем. За ората и за живото. Сичко разбираше да еба и прасе. И само тресе ушите и грухти. – Прав си - демек сака да ми каже.

Та ка зацвърчи сланината – она с кожичката – земем та нацепим три глАви стар лук. Ка се изпържи и стане с цвето на ланшна слама земем та строшим седем осъм яйца. Е нема спиранье. Оно и плодова си сипем да прокаруем мазното. И продължавам да се давим – демек да мислим.
Оно как са покарали айдуците да тепая сичко мъжко, що прави радос на женските – нема как, че го докарая и до мене. Оти я да ти кажем под секрет обичам да прерипам портите на комшиките. Аку съм стар. Она старата слама най-силно гори. Дека има булка у наше село, порта не останА да не съм прерипнАл. Я и за това се с кръпки одим между чаталите оти они се научия мъжовете им и острат колците. Се съм си сдрал гащите...

Най – обичам да прерипам у Гинка – баш ми е комшикя. И не можем да се начудим на акъло ми, да го еба. Она вечер отвори широкО портата – демек да улезне кравата и я по нея, ма я нечем. Праим се на юнак – рипам през колците и това е. И па си дерем гащите.

Та да ти кажем, оно е ясно и мене че ме тепая –та реших – че мигрирам докато е време, като щръкольо на сред село и лястовицата у кошарата. Ама безвъзвратно. Сигур че ме питаш дека съм ръгнал на тия годин. На тебе че ти кажем.

Научих през интернето – я с Вакуша и Рогуша вечерно време у яслите – здраво сърфираме – они овците се научия и кирилица с латиница сменяваа даже с дулиците – дека у чужбинско имало едно село Кратунци. Свободно село било. Оно ергенете били – бе пет пАри не чинели. Еле па кмето, попо, даскало, пъдаро. Ма момите им били от лични по-лични.
У следващото писмо, че ти пишем како се развивая събитията.

Какво е времето у Добролево. У Дивотино саде дъж. Отми цъвтоко на дръвьетата, да го еба. Наесен нема да има джанки за плодовица. Че преебе и рАсадо. Ни пипер, ни домат – кокошките нема що да има да наклюцат.

Айде сос здравье

Бъдете добри!!!