магоооо, / Контакти / Поколения / 40-50

Та – на посещение съм с брат ми в провинциална болница – на баща ми, който завчера – в неделя - спешно са му оперирали окото – ремонтирал някакъв мотор, та едно желязо хвръкнало и му пробило окото...
Стоим двамата с брат ми – баща ми е седнал в леглото – в бедна и охлузена обстановка – приказваме за обстоятелства и подробности –
как докторчето – младо момче – веднага и без отлагане – в неделя вечерта перфектно си свършило работата,
как сестрата – и тя на ниво – и инициативна била...
казвам си наум – има си, има свестни хора, свестни доктори, па и други свестни хора в тая България, квото и да приказват мърморковците...

Гледам баща ми – смалил се е вече – годините са му много – деветдесетака приближава, едната му ръка е с четири пръста – като на всеки майстор на тая възраст, други белези има по себе си – от железа разни... ама на висок глас обяснява кое как, че вече се чувства съвсем добре, разперва ръката пред оперираното око – и казва, че вече вижда пръстите си, питаме го дали е било с упойка – той казва – с упойка беше, ама точно окото като го дупчиха – болеше като от нагорещено желязо... брат ми казва – абе баща ни е много търпелив пациент, аз обяснявам, че – именно - пациент идва от пейшън – значи търпение, търпелив...
Гледам ярко червените резки по бялото на окото, розовите петна по кожата отвън - потупвам го по рамото - приказваме за антибиотиците, които му наливат – смалил се е вече – като дете изглежда – но косите му сресани – чисто бели вече – ама – перчем стърчи – един такъв – бял, обемист и енергичен перчем...

На тръгване – го погалвам по перчема – все едно е синът ми преди десет години – и му викам:
- Дръж перчема в изправност!

Брат ми ни гледа и се подсмихва...

прост селянин, ама много прост ви казвам !