Та – на посещение съм с брат ми в провинциална болница – на баща ми, който завчера – в неделя - спешно са му оперирали окото – ремонтирал някакъв мотор, та едно желязо хвръкнало и му пробило окото...
Стоим двамата с брат ми – баща ми е седнал в леглото – в бедна и охлузена обстановка – приказваме за обстоятелства и подробности –
как докторчето – младо момче – веднага и без отлагане – в неделя вечерта перфектно си свършило работата,
как сестрата – и тя на ниво – и инициативна била...
казвам си наум – има си, има свестни хора, свестни доктори, па и други свестни хора в тая България, квото и да приказват мърморковците...

Гледам баща ми – смалил се е вече – годините са му много – деветдесетака приближава, едната му ръка е с четири пръста – като на всеки майстор на тая възраст, други белези има по себе си – от железа разни... ама на висок глас обяснява кое как, че вече се чувства съвсем добре, разперва ръката пред оперираното око – и казва, че вече вижда пръстите си, питаме го дали е било с упойка – той казва – с упойка беше, ама точно окото като го дупчиха – болеше като от нагорещено желязо... брат ми казва – абе баща ни е много търпелив пациент, аз обяснявам, че – именно - пациент идва от пейшън – значи търпение, търпелив...
Гледам ярко червените резки по бялото на окото, розовите петна по кожата отвън - потупвам го по рамото - приказваме за антибиотиците, които му наливат – смалил се е вече – като дете изглежда – но косите му сресани – чисто бели вече – ама – перчем стърчи – един такъв – бял, обемист и енергичен перчем...

На тръгване – го погалвам по перчема – все едно е синът ми преди десет години – и му викам:
- Дръж перчема в изправност!

Брат ми ни гледа и се подсмихва...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Както хубаво си го написал, такова едно синовно-бащинско, та направо ти казвам: да ти е жив и здрав!

Panta rhei...

Мнемозино, същият десен си го имам у дома. Голям мъж беше. Голям мозък. И Голям архаитект. Сега горкинкия ми татко е едно нежно старче, дето и на врабчетата не може да раздаде трошичките. Старостта е най гадният враг на човека. Гадното на всичко отгоре, е че и мама май взе да бие маслото, а както се казва тук, а не се сеща да долива. Не знам защо тази тема ме присети за старостта на родителите на 40-50. Тъжна тема...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

лекуващата лекарка на майка ми й казваше така "Като те видя, че си си сложила червило и ми става спокойно за тебе":)

от този момент и аз започнах редовно да слагам

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

Старостта е нашето бъдеще, ако е рекъл Господ. Каквато е - такава.
Моите родители са млади, но аз имам склонност да се привързвам към някои старци. Те имат друго виждане за живота и света, което явно ми е необходимо на моменти.
Това, разбира се, са непокосени от склероза и други такива болести хора, които не са загубили чувството си за хумор и желанието за живот.
Но е и вярно, че не съм гледала възрастни хора, та да ми дойде в повече...

Panta rhei...

казвам си наум – има си, има свестни хора, свестни доктори, па и други свестни хора в тая България, квото и да приказват мърморковците...

Свестни хора винаги е имало и винаги ще има, но вече останаха капка в морето. Цял народ страда не заради свестните а заради боклуците, с които държавата ни е пълна, особено на правителствено ниво.
Да не би дупките по улиците и шосетата да ги няма вече? Да не би градът ни да е станал чист и приветлив, като окъпан след топъл дъжд? Или коритата на реките да са вече очистени и да няма преливания?
Докато съществуват тия неща, ще крещя! А мърморкото си ти.

Гледаш на живота от много ниско ниво стандарт на живот и затова така се получава. По тази причина нищо хубаво не може да се очаква и от работата ти. За селски архитект сигурно ставаш, но за градски - ех мечти, мечти ...

Но пък си добър разказвач.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

просълзих се като те четох - сега ще им се обадя и на мойте да ги чуя.
На моменти се питам ще имаме ли техния дух, ако доживеем техните години.
Винаги като се ядосвам на служебните недомислици и се пеня пред баща ми той все повтаря - "Много нерви хабите без нужда".
И хем знам, че е прав, хем се чудя откъде го взимат това спокойствие при положение, че изнесоха на гърба си де що има преходи и накрая виждат резултата - едно голямо "НИЩО" и пак продължават борбата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и пак продължават борбата.

Ти на кое викаш "борба"? На овчата търпимост ли?
Аз на това викам овчедушие! Тези хора са част от проблема.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Ти на кое викаш "борба"? На овчата търпимост ли?
Аз на това викам овчедушие! Тези хора са част от проблема

На овчедушието казвам овчедушие, а на борбата - борба!
Специално в случая на моите родители това е точно така - те се борят - работят, опитват се да намерят начин да надвият проблемите от всекидневието си!
Не чакат някой да им поднесе нещо на тепсия.
Затрогна ме начина, по който селянина беше описал баща си - затрогнаха ме чувствата му. Стана ми мило че съм дъщеря на своите родители - поисках да го изразя - това е нищо повече!
п.с. Не мога да схвана защо винаги ще се намери някой, който да се опита да каже какво е искал да каже някой друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

крещи си бе -
ако не е след 22 часа и преди 8 - никой нема да те спира!
а в събота и неделя - и между 14 и 17 също не бива да се крещи...

прост селянин, ама много прост ви казвам !