Въх, нидей! / Контакти / Поколения / 40-50

Здравейте Оптимисте!Толкова оптимизъм лъха от Вас, че не знам дали съм достойна Вие да пишете по моята тема.Все пак благодаря и се прекланям пред оптимизма Ви.Говоря на "Вие", не защото го заслужавате, а защото съм възпитана:)))))))))))))))))
Ако трябва да оборвам мнението Ви, че не съм лайно, само ще изпадна в подробности за личностните си качества-като това колко олимпиади съм печелила, как съм влязла и излязла с отличен успех от математическата гимназия и колко приятели имам, защото съм добър човек.Оттам ще се започне спор "А дали всъщност съм добър човек, щом се осмелявам да пуша на чужда тераса".Наистина това сериозно поставя под въпрос ценността ми като личност(ако едно 19 годишно "лайно", може да си позволи да бъде личност:)
Има една поговорка "Ако се опиташ да се пребориш със свинята, само ще се изцапаш с кал, а на нея ще и стане хубаво" , не знам дали има лична препратка, просто се сетих!
Но нека по същество.Ограничеността на един човек няма край-в природата му е.И колкото и човекът да се бори с нея, като си мисли, че се обогатява с пътувания и с множество контакти, тя обикновено надделява.Тъжно е-да, но е факт.Е, аз съм на 19 години и може би не съм видяла цялата пъстрота и всички нюанси на живота(предполага се, че Вие сте ги видял, защото си позволявате да давате оценки от нивото, на което сте:) Но изправена пред мисълта, че когато ги видя ще се превърна в "Оптимист", предпочитам да си остана "лайно"-то, което съм.