Мхм. Ей тая / Контакти / Поколения / 40-50

Ей го поредния път от живота ми, в който се запитвам: извън ролята ми на майка аджеба аз за какво живея...(ясно ви е, че отговори от рода “42” не ми вършат работа, макар, че не оспорвам верността им). И изведнъж ми блесва – вярно беее (пляс по челото) - аз живея за петък вечер!
Сами знаете какво е работния ден – ставам, кафето, децата, детската градина, бягам след автобуса, правят ме на луда 8 часа, оставам извънаредно, тичам към градината, мимоходом обърсвам магазина и се скарвам с поредната пенсионерка, която 10 минути не може да избере кашкавал, следва прибирането в къщи, битката покрай вечерята, банята...леглото. По новините слушам за заметресения, наводнения, убийства и катастрофи, които още повече ме натоварват и обеззверяват. Не смея да изгледам нещо до по-късно (камо ли да отида на купон или късна прожекция), защото на другия ден ще съм парцал, а работодателят ме иска съсредоточена и в добра кондиция. И на сутринта пак - ставам, кафето, децата.... Роботизирана история!
Съботата съм Жужу-виелицата – пералнята, прахосмукачката, печката... дрехи от цялата седмица, прахът по мебелите от цялата седмица, манджа за цялата следваща седмица и – да! – децата на разходка, забавление, театър... Вечерта съм толкова уморена, че си лягам с децата. В неделя – денят на усмивките – е задължителното посещение при другата баба (демек свекървещицата). А вечерта имам честта да посрещна бабата (демек майка ми), която не пропуска да изследва цялата къща за пропуснати прашинки прах, миниатюрни листчета хартия или разпилени (и недоприбрани!!!) мъниста. Бързам да си легна за да не слушам конското “аз едно време...пък ти сега....”
Но в петък вечер не е така. Предвкусвам идването й още от 3 следобяд. Нищо не е способно да ми развали настроението. Дори не тичам към детската градина. Даже не виквам на децата още от вратата да се събуват, преобличат, да измиват ръцете и да сядат на масата. Поръчваме готова храна – от китайския, пицарията или си купуваме от “Пикадили”. Всеки е свободен да яде когато поиска, каквото поиска и където поиска. Аз си приготвям масата пред телевизора и си правя дълга вечеря – дъвча бавно, блея в телевизора или чета книга... Не обръщам внимание на крясъците от съседната стая, не ми прави впечатление, че се скача от леглото на втория етаж върху спалнята, купчината нарязани на ситно хартийки удостоявам с безразличен поглед, а капещата чешма в банята не може да ме накара да стана и да я затворя. Не и в петък вечер.
След това си наливам питие и докато децата заспиват гледайки новото взето филмче, аз си гледам мой филм – избран от мене за мене.
Днес е сряда.