Колко е лесно да даваш милостиня от излишъка си, а трудно да отделяш от недоимъка си.

Колко е лесно да се научиш да се усмихваш сред само усмихващи се и любезни хора, а трудно да запазиш усмивката си сред псувни и грубост .
Леко е да спреш да изхвърляш боклуците си и да плюеш по улицата, сред чиста и подредена обстановка, град, държава, където всички пазят.
И трудно е да носиш боклука си метри, докато намериш кошче, като наоколо е мръсотия и стъпваш по чужди отпадъци.

Не е проблем да си оптимист сред уредена и предвидима обстановка , а трудно да останеш такъв, където цари несигурност, граничеща с абсурд.

Ако всички хванат гората, и станат партизани, кой ще прави сиренето в мандрите, за да има какво да вземат партизаните?
Или, ако всички птички есента отлитат на юг, колко пусто и тихо ще стане тук?

Затова са нужни и лястовички и врабчета, и те са еднакво необходими и полезни. Те са РАВНИ. И никой никого не превъзхожда . Така смятам аз.

И кoлкo леcнo е да cи извoюваш еднo g***

За ластовичките и врабчетата съм съгласен.
А какво до правиме с лешоядите?
Които се смятат за птици, а не могат да летят...

Само че някои са по-равни...
как беше това от Р.Ралин..
Вярно е, че слънцето грее еднакво за всички, но най-напред огрява върховете!

Ти ли написа тези размишления?
Чудесни са!
Браво!

Обаче

В отговор на:

---

Затова са нужни и лястовички и врабчета, и те са еднакво необходими и полезни. Те са РАВНИ. И никой никого не превъзхожда . Така смятам аз.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е важно колко е значимо това, което си дал за самия теб, а ефектът за този, който е получил. И какво от това, ако дадеш 5лв на гладен, които дори няма да проличи, че липсват в портфейла ти и дадеш последните си 5 лева? Трябва ли той да знае "цената" за теб на личното ти дарение. По-отговорно би го похарчил?

Има разни усмивки - попаднал сред грубост или предизвикал такова отношение - можеш да се усмихваш... ехидно, иронично... но и ведро, заради това, че не си ти ответната страна.

Изхвърлянето на боклука на съответните места малко* зависи от отдалечеността на кофите за смет и от това, че съседът ти за целта ползва методът "летящи чантички от балкона". Зависи съществено от личната ти поведенческа култура.
малко* - включени са случаите, когато живееш в контейнера за боклук.

Прекалената "подреденост" и предвидливост също могат да се окажат пагубни за оптимизма - защото нерядко се изместват от апатията...

Животът е разнолик и шарен, което го прави наистина интересен. Всички багри, дори фоновите са важни за цялостното възприемане на картината. Всички живинки и растения на полянката излъчват миризми.
Но необходимо ли е да паднеш в помийна яма, за да оцениш свежия въздух?

Всяка жаба си хвали гьола,
но... фактите са си факти! М.Н.

Това също е вярно: Не е важно колко е значимо това, което си дал за самия теб, а ефектът за този, който е получил.
Обаче аз си мисля, че идеята на Минута беше, че да дадеш нещо ценно за теб е много по различно от това, да дадеш нещо, което и без това си щял да изхвърляш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ае че не съм заета с нищо сега : )

самият израз "да даваш милостиня" леко така ме смущава.
не го харесвам.
сега, ти казваш, че "е лесно да даваш милостиня от излишъка си, а трудно да отделяш от недоимъка си" - моите наблюдения, доколкото ги имам, сочат че много по-често бедните се сещат да обърнат внимание и да помогнат с нещо на друг беден, отколкото тези, които имат "по много, в излишък".
просто не се сещат, което е обяснимо : )

"само усмихващи се и любезни хора" - къде ги видя? има ли такива наистина и наистина ли са "само усмихващи се и любезни хора"?
това ми прилича на описания от леля поли, на том сойер леля му, рай, където всички свирели на арфи - тръпки да го побият човек : )
или прилича просто на куртоазно лицемерничене.
а псувните и грубостта могат да бъдат избягвани - просто не ги допускаш около, до и в себе си.
не говоря за разни екстремални такива ситуации, например ако си попаднал в затвор, или в нощен влак, пълен с трудоваци... то па май вече няма трудоваци : ) или има?
не зная : )

"в чистите и подредени обстановки, градове, държави, където всички пазят" наеш ли кви глоби трескат, ако си фърлиш фаса на тротоара, ма : )))
и са прави! :р
а да си занесеш боклука до кошчето колкото и далече да е то - можеш, стига да искаш.
прочее кога за последен път поприбра и други боклуци по пътя си за към кофата с боклук? или не? щото като те видят - неудобно некакси, мислят те за некво куку?

и така нататък... това тук, което е изредено горе в темата... на пръв поглед може да изглежда добре.
но си е блябля, уви.

Мисля, че правилно го разбрах, затова отговорих по този начин.
Четох преди доста време в една книга за герой, който иска да дари нещо свое. Първо дарил любимите си книги, но когато се върнал в къщи се поразмислил, че тези книги отдавна вече ги бил чел и препрочел и изобщо не му липсвали. Решил да дари нещо, от чиято липса наистина ще го заболи. Това бил един камък, с който не се разделял, винаги го носил в лявата си ръка, тъй като точно лягал на в длъбнатината на дланта му. Излязъл и го подарил. Дълги години му липсвал. Но за какво е послужил на този, на когото го е дал?
Така че едно и също нещо има различна стойност за всеки... Жестовете също...

Всяка жаба си хвали гьола,
но... фактите са си факти! М.Н.

ама то малко истерично звучи и това : )
"искам да подаря нещооо, искам, искамммм..."
звучи сякаш човекът в този литературен образ не е искал да направи нещо сполучливо за някого друг, а да задоволи свое желание.
което няма лошо, разбира се, да си задоволява желанията човек, но кому е нужно пък точно тва, дето той го е направил?
на самия него... даже и на него не му е било нужно, щото после нали му било гадно, че си е подарил камъка.

искал е да се накаже за нещо, може би?