... яжте дини на поразия! Изплакват организма! Предпазват от бъбречни заболявания.

Бащата на жена ми е от Кубрат. Динен район. Помни се колко диня е било изяждано, колко нещо! Като последица от това, в този район има най-малко хора страдащи от бъбреци.

Пък и не е лошо, студена диня по летните жеги.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Бъбреците* какво общо имат с Кубрат?

"I'm a big, big girl
In a big, big world
It's not a big, big thing
If you leave me.
But I do, do feel
That I'll miss you much.
Miss you much!"

* Голям си РЪБ, Оптимисте!

Доматите не се ядат с коловете,на тиквите не се ядат листата-личен опит

изобщо не строят тоалетни? Чудех се аз, що така мирише като минавам оттам ...

Agent of Change

This year, almost a quarter of a million men will be diagnosed with this cancer. There is, however, a very powerful antioxidant that can help reduce the risk of prostate cancer. It is lycopene. The red color in Watermelon and Red Grapefruit, comes from lycopene. The more red it is, the more lycopene in the fruit. Recent studies have shown that men who have high levels of lycopene in their system, have a 45% less chance of getting prostate cancer. Men, it’s very simple. Eat more Watermelon!

биричката не върши ли същата работа?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бичам Много е пичогонно, не, бе пикочогонно - изпишквам 3 пъти собственото си тегло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кубрат е родния град на Нашенската певица Лили Иванова. На времето правих проект за административна сграда там. В целия квартал имаше само две дървета- на терена за сградата. Огромни красиви Чинари. Така усуках проекта за строеж ,че да запазя дърветата и те да помогнат за възприемане на архитектурата. След време отивам на авторски контрол и какво да видя-ония отсекли горките дървета. Сега сградата си стои усукана и нелепа.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Ами да!!!

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Гинес, не е нужно да се драматизира толкова за отсечените дървета. Навремето (бях малка) като отсякоха липата току под терасата ни ме обзеха странни мисли. Съседът ни не можеше да паркира колата си и обяви, че дървото му пречи. Нямах си и на представа тогава колко е трудно всъщност да паркираш една кола и в детското си невежество го обвиних (съседа) във вандализъм и грубиянщина :). Много ми липсваше мириса на липа в летните юнски нощи, но някак си свикнах...После, т.е. сега, като те чета и си мисля, че по-страшно е да отсечеш човешката вяра, че дървото може да донесе свежест и уют на една сграда, а че дърветата си отиват от нас отсечени...това е друга тема и няма нищо общо с усуканите и нелепи мисли, които я съпровождат...

Ами...сградата беше замислена да бъде дружелюбно придружена с единствиените дървета в района. Сега? Сиротна самотница в обезлесен град. Това беше преди повече от 25 години. не съм била повече в този град. Дано са израсли нови дървета там. В този район трябва да се цени всяко дърво.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Ето кво казва Оптимист: "Бащата на жена ми е от Кубрат."
Ето кво казва Гинес: "Кубрат е родния град на Лили Иванова."
Ето кво казва Еснаф: "Лили Иванова е дете на бащата на жената на Оптимист". Т.е. Оптимист е женен за Лили Иванова.
=====

Сега, да се обяснява...
=====

Втори извод: дините са фактор за добрия глас.

А ти ми кажи: що аз толкова я харесвам, а жена ми не я понася? Може би щото съм я слушал на живо и знам ефекта? (Лили не динята !)

Agent of Change

Редактирано от Ecнaф на 11.08.04 21:46.

За пръв път слушах Лили Иванова,когато бях на зъболекарския стор в кабинета на най-дъртия по онова време/66г/зъболекър. Пееше песента/не зъбаря/: "Без радио не мога". Еййййййййййййй !!! Намразих я за цял живот.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

От едно градче съм родом, откъдето е започвала втората железница в България (те - вече се издадох ) - Белово - Цариград.
Когато бях ама съвсем малък все още стояха някои от сградите на администрацията на железницата (първият началник гара в Белово е Тодор Каблешков).
Около тези сгради имаше вековни чинари. Садени още по времето на барон Хирш.
Когато почнаха да строят (социалистически модел) културния дом ги отсекоха. Дедо беше до мене тогава - беше дошъл от село за нещо. Като видя как сечеха тия чинари (платани още им викат) ми рече:
"И да знаеш, че не е човек тоя, който не е посадил поне едно дърво през всяка година от живота си"
И от тогава всяка година садя поне по едно дърво. Я круша, я череша, я праскова....

П.П. Тъжна гледка беше когато изсякоха вековните тополи на площад "Баба Неделя" (вече го няма на картата на София) заради строежа на НДК. Това беше през 1972-73 година. Помни ли някой? Вековни тополи... Огромни! Извисени и горди.
Ама им таковаха таковата.

П.П. А дедо викаше, че и дървото (както и всяко растение) има ДУША. И ми го показваше на практика - като хванеше пъпка или калем за ашладисване 100% му се хващаха. Пък аз с хиляди зора ашладисах две дръвчета - една вишня с череша и една круша-масловка с една зимна (попска) круша. От хиляди напъни.
Май не се сработваха нашите (моята и на дървото) души.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Дърветата си имат своя цена, която не зависи от нас - хората, или поне така ми се струва на мен от позицията на принудително пасивния наблюдател, който не може да направи нищо друго освен да се моли да не го боли много при вида на зейнала празна въздушна яма, прикрила нечие недоразумение или пък пречка по пътя на (само)усъвършенстването му/й.
Дано израснат нови дървета... не само там.

Разбираш ти, разбираш...не само душите на дърветата . Може би си малко припрян и не изчакваш да чуеш какво ще ти разкаже дървото , но това не означава, че има несъвместимост между душите ви. Аз съм чувала друга ПРИКАЗКА - който не е засадил ПОНЕ едно дърво в живота си, значи е живял напразно...нищо не е оставил след себе си. А ти садиш всяка година....
Да му мислим ние - другите.

Моите прадеди (щото освен на българи, траки и славяни съм потомък и на келти) са боготворели дървото. Най-вече дъба.
Имам си един дъб в нашия балкан, с когото сме си приятели.
Навремето (специално за Аз а после за Валерия - художничката, на която пуснах линк към картините й) разказах тук за едно мое премеждие. Бях на около 14.
Дъбът беше ТАМ. Не съвсем в центъра на поляната. Малко по встрани. Ама един такъв величествен, достолепен... Дърво и половина. (Чудя се защо прозвището "дърво" е така обидно!)
Та като имам време все си отивам до тоя дъб. Quercus robur. Има го и в Шотландия. От неговата дървесина (сърцевината) правят и бъчвите за отлежаване на сливовицата (на нея повече и подхожда бъчва от черница) и гроздомицина и коняка и уискито...
Ама оня дъб е прекрасен. Короната му е поне 20-30 метра в диаметър (па знам ли точно).
Малчуганите от село като ходят в гората и правят бели. С балтийките си (знаеш ли какво е балтийка) все задялкват кората на някое дърво. Или си отсичат лесков прът къде за тояга, къде за въдица. Ама оня дъб никой не го наранява.
Толкова всява респект.
Сядам си аз през горещото лято в неговата сянка. Наблизо има една рекичка. Чиста като сълза. (Абе жабите си пикаят в нея ама става за пиене ).
И се чувствам все едно друг човек.
Фантазия.
И се сещам за песента на дяда Вазов "Когато бях овчарче".


Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Моите прадеди едва ли са били келти или поне аз не си спомням да разполагам с подобна информация . Както веднъж ти споменах - от Добруджа съм. Там преобладават равнинните площи и земата сякаш замира в горещините. Да намериш дърво с дебела сянка е рядкост. Затова може би миналата Коледа в пристъп на женска импулсивност си купих малка елха в саксия. Гледам я как израства пред очите ми и й се радвам. Тя ми напомня на мен пък за Яворов и неговия "Минзухар"


Минзухар


Току-що пролетното слънце

изпрати първичка целувка

на полето –

и ти прибърза, минзухарче,

да вирнеш хубава главица

към небето.



На младата пролет първа рожбо,

кому е твоята усмивка

росна, блага?

О, нивга младенец невинен

така благат не е поглеждал

майка драга!



А никаква ли черна мисъл

под грейнало чело не криеш,

цвете мило?

Че може утре замразено

да клюмнеш мъртво, щом си толкоз

подранило?



Напразно питам. Ти спокойно

и радостно лице подлагаш

на лъчите,

тъй щедро днеска що разлива

засмяно блесналото слънце

в синевите.



Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,

когато щастието грейне

и го стопли,

не ще да знай бедите бъдни,

че в него място не намират

горки вопли.

е имало в Североизточна България.
Ама понеже вече стана късничко ще се дообясня по-късно.
Друг факт е, че имаме и малко готска кръв - в наш'те земи архиепископ Улфила е създал на базата на готските руни готскта писменост.
Възприета след това от всички германски народи от Норвегия и Швеция до Австрия. Отхвърлена от Хитлер през 40-те години.
А келтите в Северна България така и не се се обединили в една държава. Докато келтите в Южна България са основали държава. И то доста обширна.
Та тъй, дъще - ти си и келтка и готка. Освен другото, на което са те учили в социалистическото школо.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Дообясни се, моля! И ми кажи какво е "балтийка"? Интересно ми е да прочета за големите поселения на келти в Североизточна България.

Като бях малък и баба ми даваше едни малки дини - нямат и 20-на см в диаметър, такъв им е сортът и не стават по-големи. С тънка кора и много сладки, с дребни семки. Сега не съм виждал такива.

Редактирано от pyrx на 12.08.04 09:30.

Така беше, верно. Имаше и жълти. Не бяха по-сладки, обаче пък винаги са ми били интересни с контрастиращите черни семки на светло-жълт фон.

Тука се обаждам не за друго, ами ми е мъка, че вече няма такива и сега за да си купя диня, трябва да се подкрепя с taxi.

=топор=секира



Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

малките дини не ги отглеждат вече, понеже не им е изгодно.

Ама пак тези дни показаха по телевизията разлютени заради изкупните цени дино-производители. Опитват се да ни пробутат този стар аграрен номер-закана: "Че зеем да искореним сичко, ако продължава тъй!".