(с лютня в ръка)

В очите ти съзирам празника на любовта
в очите ми се вижда ясно танца на страстта
довей на малкия балкон жадуваната си снага
и разбий с разкоша си набраздената от целулит луна

Ще те докосна ей така...
ще те целуна изпепеляващо, убийствено, незапомнено - СЕГА!

(сменя лютнята с акустичен роял)

лирична нежност прошари мракът на нощта.
това не е подранила светлина - това е любовта...

(мажорни акорди)

ИнтересТно, какво ли пък е "неакустичният" роял?!

Да не би да е нещо само за гледане? А не за свирене на него?

Или пък е подправка за месни ястия?

Бъдете високи!

Изпаднах в ступор И що анонимно? Един да ме обикне и аз да не мога да разбера кой е

Поради липса на поетичен талант и наличие на желание да отговоря близо до иначе добрия стих, привиках един Сирано зад гърба си... да ми подсказва:)

Взех да се чудя дали да не поканя и музиканти

Та... отговорът ми:)


ти си като инструмент с ужасно много струни
/бас държа, че сам не знаеш точно колко/
някои от дълго време са изключени
и оставят прашни улейчета в пръстите,
когато ги докосна

ти си като инструмент с ужасно много струни
и половината вибрират само в моите ръце
някои са малко дрезгави
/понякога направо груби/
но после дръпвам нежните
и се превръщаш в лунен шепот

ти си като инструмент с ужасно много струни
и трябва много да внимавам, за да извлека акорди
и когато ги откривам
се споглеждаме учудени
колко музика се крие
в четири ръце
сплетени мажорно


Охлелемале:) Какво доживях! [Безпаметно][си][умира][от][смесени][чувства]

Косата ми дзилена, очите ми редки

Важна е музиката в случая:) Ето как Борис Пастернак би ти отговорил, ако те беше прочел:) Може би?

Музика

Същинска кула бе домът.
Видях по стълбата кошмарна
роял двамина да влекат -
като камбана на звънарна.

Влечаха тежкия роял
над градското море разлято
подобно на свещен скрижал
към каменно високо плато.

И ето - той е настанен.
Градът с шума, с гърма, с вреснята
мълчи като в подводен плен
на дъното на времената.

Мъжът от шестия етаж
земята гледа от балкона -
светът, в нозете му лежащ,
е сякаш негов най-законно.

Засвири, върнал се, примрял,
не чужда нечия пиеса,
а свойта мисъл, чист хорал,
и шушнещ лес и гръмка меса.

Импровизации - раскат,
нощ, пламъци и бъчви с пясък,
души самотни, тътнещ град,
порои, колелета, трясък.

Така на свещи, въдхновен,
забравил за живота хитър,
записва своя сън Шопен
на черния протрит пюпитър.

И изпреварил тоя свят
с цял век, над градските квартири,
над целия притихнал град
летеше грохот на валкирии.

Или сред залата в сълзи,
сред адски гръм и плясък трескав
страстта Чайковски разрази
на Паоло и на Франческа.


Косата ми дзилена, очите ми редки

"...довей на малкия балкон жадуваната си снага" - не те е обикнал, иска да те ... на некф балкон!

" ... /нещо за луната беше/" - ми така е, довечера нали има лунно затъмнение.

Да си носиш свещи, понеже!

Agent of Change

некой да принизи и опошли поетичен образ, Еснафе!

От малкия балкон ще гледаме Луната, как пък не ти стана ясно, не разбирам! Един до друг. Влюбени. Ама си прозаик...

(Само да го знаех кой е...)

[Безпаметно][въздиша][безпомощно]

Косата ми дзилена, очите ми редки

Подправка за месТни ястия е.

роял - grand piano
акустичен роял - acoustic grand piano
електрически роял - electric grand piano

За месните ястия ползвай deli k'at на knorr.

покланям се аристократично в стил Луи 14!

Каква музика! Каква поезия! Дали съм ги заслужил?!? Впивам жадни устни в монитора сив...

И изтръгвам няколко разтапящи акорда от клавесина...

Мислех да изсвиря няколко акорда, всяващи ужас, но май по-добре с обоя в главата. Белким се научиш да четеш между редовете. То па сякаш не съм го казал достатъчно ясно, та и между редовете ше четеш...

Аре... (дрънка си на оная работа, сиреч на банджото).