(с лютня в ръка)

В очите ти съзирам празника на любовта
в очите ми се вижда ясно танца на страстта
довей на малкия балкон жадуваната си снага
и разбий с разкоша си набраздената от целулит луна

Ще те докосна ей така...
ще те целуна изпепеляващо, убийствено, незапомнено - СЕГА!

(сменя лютнята с акустичен роял)

лирична нежност прошари мракът на нощта.
това не е подранила светлина - това е любовта...

(мажорни акорди)

ИнтересТно, какво ли пък е "неакустичният" роял?!

Да не би да е нещо само за гледане? А не за свирене на него?

Или пък е подправка за месни ястия?

Бъдете високи!

Изпаднах в ступор И що анонимно? Един да ме обикне и аз да не мога да разбера кой е

Поради липса на поетичен талант и наличие на желание да отговоря близо до иначе добрия стих, привиках един Сирано зад гърба си... да ми подсказва:)

Взех да се чудя дали да не поканя и музиканти

Та... отговорът ми:)


ти си като инструмент с ужасно много струни
/бас държа, че сам не знаеш точно колко/
някои от дълго време са изключени
и оставят прашни улейчета в пръстите,
когато ги докосна

ти си като инструмент с ужасно много струни
и половината вибрират само в моите ръце
някои са малко дрезгави
/понякога направо груби/
но после дръпвам нежните
и се превръщаш в лунен шепот

ти си като инструмент с ужасно много струни
и трябва много да внимавам, за да извлека акорди
и когато ги откривам
се споглеждаме учудени
колко музика се крие
в четири ръце
сплетени мажорно


Охлелемале:) Какво доживях! [Безпаметно][си][умира][от][смесени][чувства]

Косата ми дзилена, очите ми редки

Важна е музиката в случая:) Ето как Борис Пастернак би ти отговорил, ако те беше прочел:) Може би?

Музика

Същинска кула бе домът.
Видях по стълбата кошмарна
роял двамина да влекат -
като камбана на звънарна.

Влечаха тежкия роял
над градското море разлято
подобно на свещен скрижал
към каменно високо плато.

И ето - той е настанен.
Градът с шума, с гърма, с вреснята
мълчи като в подводен плен
на дъното на времената.

Мъжът от шестия етаж
земята гледа от балкона -
светът, в нозете му лежащ,
е сякаш негов най-законно.

Засвири, върнал се, примрял,
не чужда нечия пиеса,
а свойта мисъл, чист хорал,
и шушнещ лес и гръмка меса.

Импровизации - раскат,
нощ, пламъци и бъчви с пясък,
души самотни, тътнещ град,
порои, колелета, трясък.

Така на свещи, въдхновен,
забравил за живота хитър,
записва своя сън Шопен
на черния протрит пюпитър.

И изпреварил тоя свят
с цял век, над градските квартири,
над целия притихнал град
летеше грохот на валкирии.

Или сред залата в сълзи,
сред адски гръм и плясък трескав
страстта Чайковски разрази
на Паоло и на Франческа.


Косата ми дзилена, очите ми редки

"...довей на малкия балкон жадуваната си снага" - не те е обикнал, иска да те ... на некф балкон!

" ... /нещо за луната беше/" - ми така е, довечера нали има лунно затъмнение.

Да си носиш свещи, понеже!

Agent of Change

некой да принизи и опошли поетичен образ, Еснафе!

От малкия балкон ще гледаме Луната, как пък не ти стана ясно, не разбирам! Един до друг. Влюбени. Ама си прозаик...

(Само да го знаех кой е...)

[Безпаметно][въздиша][безпомощно]

Косата ми дзилена, очите ми редки

Подправка за месТни ястия е.

роял - grand piano
акустичен роял - acoustic grand piano
електрически роял - electric grand piano

За месните ястия ползвай deli k'at на knorr.

покланям се аристократично в стил Луи 14!

Каква музика! Каква поезия! Дали съм ги заслужил?!? Впивам жадни устни в монитора сив...

И изтръгвам няколко разтапящи акорда от клавесина...

Мислех да изсвиря няколко акорда, всяващи ужас, но май по-добре с обоя в главата. Белким се научиш да четеш между редовете. То па сякаш не съм го казал достатъчно ясно, та и между редовете ше четеш...

Аре... (дрънка си на оная работа, сиреч на банджото).

що не вземеш да ми обясниш, не да ми го даваш на други езици?! А?!

Доколкото си спомням, съществуващата в България класификация на рояли е следната:

Малък роял (домашен)

Среден роял (пак може да бъде домашен, но много малко домове могат да си го позволят. Използва се и за концерти.)

Голям роял (специално се пази за кинцерти. До него не допускат разни ученици да се упражняват.)

Освен това всяко от тях е с къса или пълна клавиатура (наколко клавиша по-малко - къса).

Освен това се делят на двупедални и трипедални.

Давай твоето определение на "акустично" пиано, та да се обаждам на авторите на учебника по инструментознание и да им казвам да го пишат отново.

Бъдете високи!

Ми аз да кажа бе, щото поетичният образ втасва за 9 месеца и се превръща в прозаично човече Щото под въздействие на Луната дори предпазните средства са част само от поезията...

Agent of Change

Редактирано от Ecнaф на 04.05.04 15:17.

Важното е то да може да чете между редовете, мен не ме мисли

Agent of Change

на "изпадналия" от ника Шекспир. Негов сонет:)


Щом няма нищо ново и било е
всичко преди, как лъже се умът
и в напъни да каже нещо свое
дете родено ражда втори път.
Да можех слънцето назад да върна
с петстотин обиколки на света
и образа ти в древен стих да зърна -
нали застива в букви мъдростта -
и тъй да видя древните похвали
за тоя храм, от бога сътворен
по-точно ли в слова са го предали
или го славят точно като мен.

О, хвалели са, сигурен съм аз
по-недостойни теми с двойна страст.


По повод питанката дали си го заслужил - ами... не знам. Ти кой си, всъщност? А дали аз съм заслужила?!

Косата ми дзилена, очите ми редки

Ето, пак!



Косата ми дзилена, очите ми редки

Простите думи не са характерни за сложния ми натурел! А представа от класификацията на роялите имам колкото Кармен Електра - от соматична дифузия И все пак - предложената от мен (и подкрепена от проф. д-р Роялин Клавесинов) система за класификация на пианата е достатъчно ясна и практически приложима.

Това е любовен постинг, не тема за мерене на ... клавиатури

(свири закачливи мелодии на органа си).

аз като си умирах от лИбоффф ни съ появи никакФа!
На ти една цАлуФка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

серенадата.

Ти си застанал под балкона, свириш първи акорди от серенадата с разтуптяно сърце, а аз като някаква дебела тьотя с ролки на главата и пенюар, по който можеш да познаеш какво е яла месеци назад, се показвам от прозореца и ти виквам:
- Китарата ти е настроена с половин тон по-ниско!

Абе, оказа се, че съм голямо келеме!

Извинявай!
Ще имам да те черпя за развалената серенада.

Бъдете високи!

Прегръщ, цалиф и хепи ню иър, ве

За утрепване съм, Смайлова. Ама като съм хетеро?! Буааааахахахаха:)))))))

Ей мей на вече

Косата ми дзилена, очите ми редки

Не беййййййй-подправка за безмесни ястия.Нещо като естрагон-Тарус по нашенски.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Ма?...Кво щей неакустичното пианоуууууууу?

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Ма моля ти се! Не се притеснявай! Само да не се качиш и ти на балкона, че ще ми дойде множко с две

Не утолявай жаждата, а подклаждай огъня! (с роза в уста) Едно танго?

Виждам, че трудно ти минава мисъл.
Неакустично пиано е електрическо такова.
Помисли все пак, направи опит преди да задаваш глупави въпроси. Може пък да се получи.

кача на балкона, твоето присъствие там ще се лиши от съдържание.

Само като ме види какъв личен мъж съм, Безпаметно мигом ще забрави, че и ти си там.

Бъдете високи!

ги задаваш ти.

"Акустичен" в превод от латински значи "звуков, слухов".

То ест, "неакустичен роял" трябва да означава "беззвучен" или "безшумен".
Каква е тогава ползата от такъв роял?!

Аман от неподготвени изказвания!

Бъдете високи!

Знам какво значи акустичен на латински.
Акустичното пиано има струни и чукчета. Натискаш клавиш, чукче удря по струната. Акустика.
Електрическото /електронно пиано е безшумно, ако не е включено. Натискаш клавиш и нищо не се случва.

Най-известните марки/видове електрически/неакустични пиана са следните:
Fender Rhodes
Hohner Clavinet
Hohner Electra Piano
Wurlitzer Electric Piano 200 A

Повечето известни ти банди от 1970те насам не ползват акустични инструменти, само електрически/електронни такива.

Някои примери:
Stevie Wonder: "You Are the Sunshine Of My Life" е на Фендър пиано
Foreigner: "Urgent" е на Клавинет
Led Zeppelin: "Stairway To Heaven" е на Електра пиано

Помисли си пак за неподготвените изказвания.

Никъде в постинга ми няма зададен въпрос.

Кой се регистрирал вече?!

Е, сега тежкО ти! Щом ме подканяш, ще ти припари под петичките.

- Оркестър?! Танго д"аморе! (взема розата с уста)



Косата ми дзилена, очите ми редки

музикантите никога не са били наясно с нищо друго, освен музиката, ако въобще са наясно с нещо.

Ако престанеш да се изказваш в allegro con brio, а минеш в andante ma non tropo, вероятно ще вникнеш в езиковата същина на проблема.

"Неакустично пиано" е недомислица при създаване на термина (ако той наистина съществува). Езиково това е оксиморон. Словосъчетание от смислово несъчетаеми думи.
Като "светла тъмнина", "топъл студ" или "суха мокрота".

Бъдете високи!

Ооо, Паметливке - де одиш ти, бе !

Абе да ви не остави човек за малко и веднага почвате да се сваляте на провала ! Ама нема ли мъже у тоя клуб, бре ?!


<... чистата съвест обикновено е признак за лоша памет ...>

Любов моя необяснима, детсъвика. Ко праиш ти, ве?! Затри се така, че вече ми се струва, че ако взема, та случайно те срещна някъде, може да не те позная

Кой се сваля, бе? Във всеки случай, не и аз Не знам отде се появи тоз Шекспир, ама пък хубаво пише, така като го чета:)))))))

А за мъжете в клуба... шси замълча

[Безпаметно][си][прехапва][силно][езика]

Косата ми дзилена, очите ми редки

Ич нема да ми береш гайлето !
Щото аз като те срещна - ше те позная.


Бе добре пише Шекспир(ката) ... и аз така викам ;))))

<... чистата съвест обикновено е признак за лоша памет ...>

ме е страх. Че ще вземеш ти да ме познаеш и ще ме подминеш, бе Друго си е аз да те позная, пък да ти се хвърля на врата, пък да изпищя в ухото ти "Ооо, ЛеоСе!", пък да се сепнеш, пък да ти се подгънат карачките... А то така... Я дадеш вид, че си ме познал, я не:)))))

Алеле, ЛеоСе! Ти ся ме хвърли в притеснения. Що намекваш, че Шакеспеарето е жена, бе?! Е, ся го закършихме вече... Буаааахахахахаха

Косата ми дзилена, очите ми редки

Лингвисте, моля не прехвърляй темата в област, в която тя няма място.
От гледна точка на микробиологията терминът 'акустично пиано' също сигурно нищо не значи.

Апропо, терминът 'неакустично пиано' в тази тема е въведен от теб, не от мен. За езикови уточнения и какво точно въвеждащият е искал/а да каже с това се обърни към себе си.
Суха мокрота е оксиморон. Проста тъпота е тавтология.
Защото се случва често.

Може и да е тъп въпрос, ама аз да попитам:
- Абе Зизи, едно изключено електрическо дали е още пиано?
Защото само тогава е безшумно. Сиреч - неакустическо.
Дали съм го разбрал правилно?

Слънце Сурия блести.
Ти си аз и аз съм Ти!
"Песен за Бхагават"

Изключеният компютър компот ли е?

По-скоро компотът е акустичен. Понякога.

Слънце Сурия блести.
Ти си аз и аз съм Ти!
"Песен за Бхагават"

Ти си истински мъж (опа, опа дръж)
За хиляда жени (опа, опа дръж)

Из творчеството на оперната прима и поп-фолк фурия Камелия, възпяла достойнствата и неотразимия ми чар.

Явно силата ти е не само в многопосещаемите постинги! Имаш ли роднинска връзка с Джинджър Роджърс? Или си самороден талант? ... Не ми отговаряй! Нека се насладим на танца... Оркестър, свири румба!

Ми...ако е таквоз,квото казваш,няма да е пиано,а съвсем друго нищо

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Не аз имах съмнения дали си мъж. Сигурен ли си, че с този ник искаше да ми пишеш?!

Докато решиш, оркестърът ще помълчи:)

[Безпаметно][присяда][в][очакване]

Косата ми дзилена, очите ми редки

Не ме наказвай така! Трябваше да докажа половата си принадлежност на ЛеоС и съм забравил да си прибера ... скротума . Желанието ми да танцуваме е притъпило усета ми за реалност Да поръчвам ли румба?

си е обещано!

Нека да е румба!

Благодаря за бързата реакция

Косата ми дзилена, очите ми редки

Нещо такова. А вече развалихме хубавата тема с глупости, г-н Попдимитров

(с цитра в ръка)

пак съм под балкона ти. и пак свиря.

лека нощ!

(с тъмни кръгове под очите от тежкото безсъние и лира в ръка)

вместо добро утро, един шекспиров сонет в оригинал на английски. е, не е шекспиров, нито пък сонет, но е в оригинал на английски.


The whispers in the morning
Of lovers sleeping tight
Are rolling like thunder now
As I look in your eyes

... на балкона... дали не си с някой друг? сърцето ми кърви...


Take me back in the arms I love
Need me like you did before
Touch me once again
And remember when
There was no one that you wanted more

Don't go you know you will break my heart
He won't love you like I will
I'm the one who'll stay
When he walks away
And you know I'll be standing here still

I'll be waiting for you
Here inside my heart
I'm the one who wants to love you more
You will see I can give you
Everything you need
Let me be the one to love you more

See me as if you never knew
Hold me so you can't let go
Just believe in me
I will make you see
All the things that your heart needs to know

And some way all the love that we had can be saved
Whatever it takes we'll find a way

То си е романтично като Ромео и Жулиета - тя на балкона горе, той - долу вика:
- СлЕзни, ма! СлЕзни ...
А тя като запецнала като катър на мост:
- НЕма пък.
- СлЕзни, ма, нищо нЕма да ти направя!
- Е, па тогава що да слЕзна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти не се отчайвай и не я предавай!
Ще те огрее тя с немирни пръсти във пладнето на лунен ден :)

Дойде ми мисъл в главата ... не завари никой и си отиде!

Няма я Ти знаеш ли къде е? Ще попея още малко.


There were nights when the wind was so cold
That my body froze in bed
If I just listened to it
Right outside the window

There were days when the sun was so cruel
That all the tears turned to dust
And I just knew my eyes were
Drying up forever

I finished crying in the instant that you left
And I can't remember where or when or how
And I banished every memory you and I had ever made



(контабасът подгизва от сълзи)

Недей рева, че почвам са ядосвам!
Какво щи стане да почакаш? Докато успее да дойде. Не знам къде е, но предполагам къде би искала да бъде - на балкона :))
От мен да мине, спри да пееш. Говори си с мен, докато чакаме (някои със затаен дъх, щото давидимквошестанепо-нататък, хехе)

Дойде ми мисъл в главата ... не завари никой и си отиде!

Поне да подозирах кой си:) Появяваш се в гръб изневиделица. После почваш да се чудиш къде, с кого и що съм, после пък аз се връщам, чета тук разни хлипове и се чудя дали да не взема да пусна сушоара си включен във ваната ти, но се отказвам, защото ми се струва отблъскващо неелегантно.

Бе, глей сега. Знам, че не съм права. Сигурно много трябва да ти се радвам... Може би се очаква и щастие да изпитвам?! Проблемът не е в теб. В мен е. Знам със сигурност, че НИКОГА няма да изпитам щастие от типа пакпакпак патица някаква. Само при самата мисъл ме обзема пренебрежение към самата мен.
Знам, че не съм права. Тва мъжете сте били много нежни, бе. Стресиращо деликатни. Поне някои. Напрао не сте за този свят. Като от отвъдното, някак... Сигурно винаги подаваш ръка на слизащите дами от трамвая. Вероятно не забравяш и кога имат рождени и имени дни. Не пропускаш да им кажеш колко ги харесваш. С което искам да кажа, че може би си от добрите момчета:) Ъх...

Найш ли кво се питам?
Абе.. няа значение!... Карай, да е весело.
Стига рева. По-хубаво пееш:)


Косата ми дзилена, очите ми редки

Радвам се да те чета, утешителко на плачещи Шакеспеаровци.

Дишай спокойно, завърнах се. Буааахахахахаха....

Косата ми дзилена, очите ми редки

Напрао ми дожаля за теб... Да ти разкажа къде бях ли, що ли?!

Поразръшках се по празниците, че отдавна ме теглеше на път, а инерцията ми се оказа по-силна от обичайното. По балкАни (да не се бърка с балкОни) бях малко. В Лопушанския манастир, за разтуха, уж. Пък то...

Чувал ли си за Лопушанския манастир? А за връх Копрен? За язовир “Огоста”, по-известен като яз. “Монтана”? Ходил ли си натам?

Красив е пътят дотам, лъкатушещ. Зелено, зелено, зелено. На отиване небето беше с особен цвят. Мастилено-син. На Петрохан ветровито, но колкото да си изпиеш кафето – става.
Пристигаме в Монтана. Срещи, прегръдки, целувки, радост, разходки из централния им парк. Фонтан. Весел, мнооого разхитителен откъм вода, разхлаждащ. Да ти се похваля! Видях най-сетне кое дърво е магнолия. За пръв път. Жалко, че цветовете бяха прецъфтели. И пак на път. До манастира. Стар манастир, църквата е строена през 1853 година. Пред вхова и расте една секвоя. Четирима души, хванати за ръце едва ще обхванат ствола й. Величествена. Църквата силно напомня главната църква на Рилския манастир. Бедна е откъм стенописи, но пък какъв иконостас!!! С невероятно богата дърворезба. Казаха, че там е имало килийно училище през Възраждането. И Вазов обичал да престоява там. На плочата на църквата пишеше, че там е писана част от романа “Под игото”.

Умълчани свещеници пресичаха понякога двора, две кучета въртяха дружелюбно опашки на всеки, който ги наближеше. Спокойно, красиво, тихо, лястовички творяха архитектурни чудеса с формата на гнезда под стряхата на балкона. Усещане за покой и бавен ход на времето. И донякъде за завръщането на търговците в храма.
“Знаем, че всички сме бедни, обаче...” И ти вземат 10 лв за легло, а то дори закачалка няма в стайчето. Надпис на вратата на банята “Моля, преди ползване на душа спускайте завесата”. Брях, казваш си, ред и порядък цари. Пък то ни бойлера работи, ни завеса има... Ех... Що така не намериха сполучлива форма за припечелване тез наши манастири. Някак лош вкус остава в устата от тва неспирно оплакване от нямане на пари и вечната просия в манастирите. Тук поне го правеха по-прилично, да си призная. Завишават цените на услугите. За разлика от наблюденията ми лятоска в Араповския, в който икономът, препасан с пистолет на кръста (?!?), откровено правеше опити за сплашване, разказвайки за някакви обещали дарения хора, позабавили ги и сполитащите ги нещастия... По тази причина, естествено:( Пфу...

Както и да е, отклоних се. На другия ден поехме за вр. Копрен. Знаеш ли, имаше още сняг там. А слънцето така прежуряше, че сега в лицето съм зачервена като скандинавка, заспала на плажа в Слънчев бряг през август. И пари, пущината. Но да не се оплаквам.:)))

Иначе какво още да ти разкажа... Хубаво си ми попял тук, в клуба. По времето, докато си изплаквал мъката си нощя, аз съм стискала душа в дзъпки, щото посетихме едно заведение в околностите на манастира, тип “луксозно”. С ди джей, да не повярваш. Назначение, напълно излишно, мен ако питаш, щото нон-стоп чалгата, която ни заливаше като цунами поради волюмето на мах, спокойно можеше да помине и без вещото натискане на бутони от спец. На отчаяните ни молби за рок, блус, метъл, поп, бе квото ще да е друго, само не и чалга, ди джеят отсече: “- Разбирам ви, бе, ама нямам друга музика. Пък и това е по настояване на клиентелата.”
– А ние какво сме? – учудихме се. Не сме ли от клиентелата?
...Тъпа усмивчица, хитричко намигане и неясно обещание. В резултат – Слави Трифонов и Ку-ку бенд с “Назад, назад, моме Калино”. Нда!

Та така, Шакеспеаре... Отняма ме, побях нейде си, върнах се.

А ти (освен, че пореваваш) как си?


Косата ми дзилена, очите ми редки

Еееее, Безпаметно, стига с тва пеене бе. Поне разбираемо да пееше, нали момъкът нашенец. Ай сега да поговори малко, а?

Дойде ми мисъл в главата ... не завари никой и си отиде!

ти си като инструмент с ужасно много струни
/бас държа, че сам не знаеш точно колко/

Дръж го баса здраво, моме, с много длъги струни щом е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

още един опошлител

Това се превърна във всичко друго, но не и в любовен постинг

Косата ми дзилена, очите ми редки

Да поговори. Аз не съм му забранявала друго, освен ред сълзи, ред хлипове

Косата ми дзилена, очите ми редки

Красив е пътят дотам, лъкатушещ. Зелено, зелено, зелено.

Марули, марули, марули -
огромно зелено поле.
А по средата стои и се пули
зашеметено теле

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се пулех, защото не ми остана време. От поглъщане на красоти:)

С което доказваме, че не съм теле! Или не?

Косата ми дзилена, очите ми редки

Радвам ти се :)))
И кво сега, седим си двама на бордюра под твоя балкон с този Шекспир. Той плаче, аз му говоря. Добре, че се върна, щото ми прогизна рамото. Все плаче и през сълзи за тебе разпитва, предстаяш ли си? Че и припява нещо на чужди езици, за мен неразбираеми
Да ти кажа (тихо на ушенце), щеше ми се да се изживява кат Зоро. Ей ся да земе са метне от коня на балконя... Антонио Бандерас същи...

На тебе ЦУНК! :))))

Дойде ми мисъл в главата ... не завари никой и си отиде!

непоправима романтичка, НиК

Къф Зоро, къф Антонио Бандерас, кви 5 лв, сестроууу?!

Цунк и за теб

Косата ми дзилена, очите ми редки

Хубу ма, кат не щеш, променяме сценария. Шекспир-Зоро скача от коня на балконя, там го посрещаш подобаващо на твоя натюрел и той обратно от балконя на коня. За секи случай аз му държа юздите (на коня де). Шекспир-Зоро отпрашва в неизвестна посока. Един вид отива да реве някъде скришом. Ти запазваш гордо мълчание на балконя, взряна в неизвестна посока (различна от оная, неговата) и замислена неизвестно за какво.
В подножието аз трепетно очаквам следващия епизод :)))))
Така става ли?

Дойде ми мисъл в главата ... не завари никой и си отиде!

Започва да намирисва на латино-сериал. Тцъ! Долу 3000-дните сериали.

Иначе аз също очаквам трепетно как ще се развият нещата

Нищо, че мълчаливо и горсо, там на балконя... въздишам:))))

Косата ми дзилена, очите ми редки

... не си съвсем справедлива, Безпаметно. Реве и хлипа кат те няма. Кат си тук си развява насам-натам... хм... скротума, щот е пич. Даже и на ЛеоС го показвал. Ти видя ли го, тогава кат не бил го прибрал?

Дойде ми мисъл в главата ... не завари никой и си отиде!

Най-добре ще се чувства сценария във ваши ръце.
А аз с голямо удоволствие ще съм доброжелателна и романтична публика.
Докато се Яви съсценариста, ше додиш ли да пийнем по нещо?

Дойде ми мисъл в главата ... не завари никой и си отиде!

загорех:)

Пресъхна ми устата от очакване на сонети, солети или поне един джин с тоник, шемусенезнаеше и Щакеспеара и чудото

Косата ми дзилена, очите ми редки

...ъъъ... абе приседнах отмаляла

Айде сега ти ми кажи как става таз работа. Рев, рев, върнах се - него никакъв го няма

Косата ми дзилена, очите ми редки

(настройва саксофона)

Чаках те дълго тук, под балкона, загърнат в наметало и с плътна маска (рецепта за маската: хума, чаша мед, един жълтък, лъжица кисело мляко) и вече нямам сили позволи ми да се оттегля за кратка творческа почивка и да сложа мислите и сърцето си в порядък, достоен да се нарече любовен. От струните ръцете ми са напукани и не бих желал да се явя така пред теб. Имам и лек тендовагинит (б.а за леос - това, че имам тендовагинит не значи, че имам и вагина). Нека отроня няколко ноти от лиричния ми саксофон и да поема към вилата си в Малибу... Ще се върна освежен и с нови, още по-разтърсващи стихове!
Вечно твой: Шекспир

(по постинга се виждат следи от сълзи)

Ееееех, мъже! Де го ЛеоСа сега да го питам за какви мъже ми говореше той преди няколко дни

Толкоз ви е търпилото и можилото мъжко:)))

Добре, творецо, изтръгващ нежни мелодии от струни сърдечни
Отдай се на творчески напъни и подредба на мисли, сърца и чувства:)

Вечната Безпаметно :)))

(по постинга се плъзва саркастична усмивка)

Косата ми дзилена, очите ми редки

Кой ли пита за мъже в този късен час?

Слънце Сурия блести.
Ти си аз и аз съм Ти!
"Песен за Бхагават"

Добре, де - стават грешки.

Обаче сега, с тоя голем TASHAK - нема начин да те сбъркам !


<... чистата съвест обикновено е признак за лоша памет ...>

Ха, с това детайлно описание на козметична маска за лице малко по-нагоре /хума, жълтъци и пр./ малко ме съмнява твърдението, че е истински мъж!

Ма то ний, прозтити селяни, ни сме толкус истънчени и не ползувами таквис измишльотини...