Свобода

Цялата нощ срещу 28ми пи вино
мислейки за нея
походката, гласът й, любовта
как уж истината казва,
а всъщност не, знаеше цвета на всяка рокля
и обувки –
стволът и извивката на тока
и как той оформя
крака.

като се върна нея пак я нямаше; ще дойде пак
с оная специфична смрад по себе си.
така и стана
върна се към три
мръсна като яла тор свиня
той взе ножа, най-големия
тя извика
и заотстъпва към стената на панелката
все още някак си красива
въпреки вонята на любов
той довърши чашата си вино

любимата му
рокля - жълтата
тя отново изпищя

той вдигна ножа
разкопча колана
плата разкъса и пред нея
си отряза топките.

като кайсии взе ги,
пусна ги в клозета
и водата също.
тя пишеще още.
стаята – червена.

ГОСПОДИ, О ГОСПОДИ
КАКВО НАПРАВИ?

той седеше, притиснал три пешкира
между краката си
и някак си му беше
все едно
дали е тук или я няма
носи ли зелено или жълто
или каквото и да
е.

и, придържайки с една ръка,
с другата си сипа
още вино.

Charles Bukowski

Големи работи

Обикновено, когато почвам да се къпя,
ти се шмугваш при мене в банята, сега ти се налагало,
не си виновна, и ето те седиш на обръча.
Благоприлично изчаквам (евентуално дискретно
се плицикам) края на процеса,
незабележимо понякога във въздуха подушвам,
ти миеш си ръцете, после излизаш, набързо всичко,
за да не ме смущаваш дълго време
(което вътре е, то вътре си е, таквиз са вече баните).
Отначало вътрешно се позахилвах, я, каква ми
искреност тук между нас вирее,
нещо прекрасно, такъв съм си, пред мене може да вършиш
и това, нищо човешко не ми е чуждо,
но последния път посрещнах със "сега ли точно пак" подканящата ме молба да поизбързам,
която изложи със стеснителна усмивка.
"Защо сереш тогава само, когато аз се къпя?" - извиках
най-накрая, дотам се стигна,
но не си мисли, че сърдя се, когато начумерено излагам всичко туй,
всъщност само си се ядосвах, защо не е отделна
тоалетната (нещастен свят),
вече дори това не ме вълнува.
Радвам се на всичко туй - нали ми вярваш?
Вече дори и не поглеждам как ръка протягаш за хартия,
как отзад бърникаш, суетиш се известно време,
извръщам поглед, зяпам плочките (и не защото ти не ме интересуваш),
вече не те разпитвам, X. целувал ли те е или само дето
не искаш да го си признаеш,
не разбунвам тайните ти, ако ги има, и отдалеч поглеждайки те
възхищавам ти се в една по-чиста форма,
станала си по човек, и по-далечна, по жена в очите ми, разбира се, не
само зарад тоалетната,
и някак си тогава пред мене и смисълът му замъждуква,
каквото и да стане, каквото и да е било,
и даже ако някога от всичко оттегчени, аз теб, ти мен, със всеки
срещнат,
дори и тогава значи, вече има някакво безвремие помежду нас,
и аз днес вече като поет маниакален от всичко,
от всичко твое отново и отново правя стих.

Томаш Йонаш

Acropolis adieu

Пъхва се в леглото
при нея
недодялано,
глупашки.
Не е пила;
човек би казал, че е нескопосана
марихуана в мозъка,
екстази във костите,
но и за двамата
грациозна като течност
лека като етер
удобно хлъзгава като презерватив.
Хапе я,
избирайки насилие
пред неподходяща нежност.

Джон Пентън

--------

Боса

Да ме любиш боса означава
да обичаш смуглите бедра,
дълги и заоблени като лъжици,
стъпалата ми като деца,
пуснати да си играят голи.
Тези непонятни изтърсачета –
волните ми смугли десет пръста.
Ноктите. И “Бабо, дай ми сиренце –
“Мини, чедо по-нагоре.”
Дълги смугли пръсти и прасци,
а нагоре, още по-нагоре
женското напира да разкрие
тайните си, малкия си дом –
- шепнешком –
със мънички езичета.

Сам – сами сме с тебе в тази къща.
Тук земята вдава се в морето.
А морето носи на корема си
мъничка камбана. Цяла седмица
аз съм твойта босонога курва.
Искаш ли салам? Не искаш? Или пък
чаша скоч? Не пиеш? Пий от мен.
Гларусите умъртвяват рибите,
с писъци досущ като дечица.
Като в унес и вълните нощем
все повтарят: “аз съм, аз съм, аз съм”.
Босонога стъпвам на гърба ти.
в утрото играя си на гоненица.
Мигом ти улавяш ме за глезена,
плъзваш се нагоре, по-нагоре
и в жадната мишена ме пронизваш.

Ан Секстън

----
p.s. преводите са мой

Някяк влюбен

Правя всичко
по силите си
да не започна
да те
превъзнасям

Само че
се чудя
какъв ли е
вкусът на умивалника
щом ръцете си
измиеш
в него.

Брайън Хауел

Ясното ти око е едното абсолютно кра-
сиво нещо.
Искам да го изпълня с цвят и патенца,
зоокъта на новото,

чиито имена медитираш -
априлско кокиче, индийско пискунче,
малко

стебълце без бръчици,
езеро, в което образите
трябва да бъдат големи и класически,

не това тъжно
извиване на ръце, този тъмен
таван без една звезда

Силвия Плат

На шведски

Седя си гол чета и отмалял съм
втвърдява ме нощта подобна восък
но изведнъм ме хваща срам
защото книгата е като прозорец широко отворена
и отгоре на всичко момиче я е написало
за късмет си мисля гащи
търсейки преди да си легна
на шведски е написана
а пък на шведски и дума не разбирам
така онази която от книгата ме гледа
ще има шанс да не разбере унгарската ми голота

Янош Лацкфи

Последния стих, тази Ан...

Acropolis adieu

НЕЩА, КОИТО НАУЧИХ В УНИВЕРСИТЕТА



Как да карам колело по калдъръм, къде да дам мигач надясно.

Как да мина през врати, задържани от стари колежани -

без да им се мръщя. На семинари как невидима да бъда,

забила поглед в банката. Как да различа викторианска

от средновековна готика.



Как да хапвам шоколад в оксфордската библиотека. Кога да съм съгласна на теория. Как да култивирам своя вкус

към шерито.

Къде да мина с колелото по паважа след смрачаване. Как да

проваля лова.

Кога да се пека по монокини в парка. Кога да карам

плоскодънна лодка. Как да си намеря превоз, кога да ходя

и къде да тичам.

Кога да не говоря с лекторите официално. Как да се засмея на

латински каламбур

и кога да си мълча, за да не ме закачат.

Скъсване на изпит, как да го празнувам. При пожарната

тревога да заспя.



Как да карам без ръце, как със тях кондом да слагам.

Кога да пуша джойнт, кога да се наливам със шампанско.

Кога бакшиша да разделям и как да пия от бутилка. Малко история. Кога да слушам своите приятели, доколко да ги вземам насериозно. Как да се присмивам на традиции и пак да им се наслаждавам.

Как да си живея като цар, съвсем щастливо,

и назаем.







ДВАМА ПРИЯТЕЛИ СЕ СРЕЩАТ ЗА ОБЯД...



Двама приятели се срещат за обяд във Ройъл Оук

през февруари. Оксфорд е лед. Аз съм нервна,

подранила. Избягвам погледа на бармана. И сръбвам кола.



През тоя следобед се влюбих във теб,

моето гърло се сви, изхълцах леко газирано

от изненада, щом звънчето на вратата заискря.



Веднага обикнах твоето яке, ботушите, устните,

косата ти даже. Твоята температура. Помислих: това е.



Ти ми кимна, облегна се на бара.

По-късно ми каза, че си нямал представа за моите чувства

и се шегуваше в леглото с неочакваното ми разкритие.



Казваш, не е нищо повече от чар,

но все не могат да му се наситят. Барманът дори

е страстен, когато рестото ти връща.

Кейт Бингам

Редактирано от yф на 22.04.04 15:47.

Трябва наистина да си признаем с тъга:
Хубавите голи жени никога не съвпадат
С хубавите облечени.
Разбира се, че има изключения.
Да вземем моята жена. И вашата също.
И ако вие сте написали тези редове,
макар да не вярвам, то вие лъжете, както аз дишам.
---

ЕДНОРОГЪТ
Беше някъде през май и беше светло
И сърцето ми цъфтеше като млад бадем
Под дърветата с пръстеновидни клони
Ние се прегръщахме със теб
Трябва да се каже за мое оправдание
- Хайде да не се будалкаме така –
Че всичко туй извършихме върху тревата
И безброен беше броят на пълзящите гадинки
Дето ги избивах безпощадно
Плъзнали по шията на твоя крак
Трябваше да ги избивам поотделно
Както англичаните избиха бурите
Един след друг … Мръсниците

Има сигурно опиянение
(В смисъл сигурно опиянение)
Да се любиш сред полето под носа на еднорог
И тогава те обземат всякакви идеи за величие
Не не е жестоко и освен това е чисто

Фермерите също идваха да гледат,
Имах време и дори в излишък
- Невъзможно е да помниш тъй като сънувах аз –
И отидох твърде надалече чак до някакви огради
Там едно момиче русо със гърди червени като мед
Бодна ме с една касапска кука и ме сложи да вися

Трябва да се каже за нейно оправдание
- Хайде да не се будалкаме така –
Тя те искаше страхотно страшно я смущавах аз

Беше полудяла от желания повече от мен дори
Както знаеш аз съм честен повече от всеки друг
Разкажи ми най-подробно правите ли нещо там

А когато пак дойдохте тук на следващия ден
Нямаше го вече него – еднорогия му еднорог,
Там една самотна крава с рога си единствен

С рога си единствен в двойствено число
Това все пак е повече от уважителен предлог
Особен когато някой клати като луд

Трябва да се каже за тяхно оправдание
Тези дето се поклащат здраво имат здрав авторитет
Но сега и месец май привърши
Повече наникъде не мърдам чак до следващия май.
----


КОГАТО ВЯТЪРЪТ НАХЛУЕ
В МОЯ ЧЕРЕП
Когато вятърът нахлуе в моя череп
Когато всяка моя кост позеленее
Навярно ще помислят че се хиля
Но това ще е лъжливо впечатление
Понеже неизбежно ще отсъства
Елементът ми пластичен
Пласти-пласти-пласти-тичен
Който плъховете ще откъснат
с чарка мой и весилата
И прасците и бедрата
Задника и колената
Чрез които днес се движа
Космите ми мойте пори
Мойте синкави очи без порив
Мойте зейнали ченета голи
Със които ви облизвах
И носа ми грандиозен
Моят дроб сърце и мозък
Тези ценни дреболии
Всички търсеха приживе;
Разни дукове, дукеси
Папи разни и папеси
И абати абатеси
И хората от занаята
Няма аз да притежавам вечно
Този фосфор вече поразмекнат
Дето ми помага да предвиждам
И в смъртта си себе си да виждам
Как със вятър в черепа позеленявам …
Ах ужасно ме боли че остарявам.

Борис Виан /Рада Баларева и Румен Леонидов/

- Къде, тъмничарю,
с този твой ключ окървавен?

- Отивам да пусна свободна,
ако вече съвсем не е късно,
тази, която обичам,
тази, която затворих
жестоко
и нежно
в най-тъмните мои желания,
в най-дълбоките мои страдания,
в смешните лъжи
и в глупавите клетви.

На воля искам сега да я пусна.
Искам да бъде свободна,
дори за мен да забрави,
дори да си иде,
дори да се върне,
и пак ме обикне,
дори да обикне някой друг,
щом той й хареса.

Когато си иде от мен
и остана самотен,
единствено,
вечно,
до края на своите дни
ще запазя в двете си празни ръце
нежността на гръдта й,
изваяна
от самата любов.

/пр. в. ханчев/

---

той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после - захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше
и излезе в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.

/пр. в. ханчев/

Жак Превер

Обичай ме море

«Нямам хриле
да стигна морето», Алберти

Обичай ме, море,
без звук повтарям
поел към планината

Сред дъговидните вълни на склоновете
има само съмнение
капките вода дали за миг успяха
залязващото слънце да уголемят?

Обичай ме, море

Сянката ми
извива се и разкривява се
отвред от материк съм обграден
гласът изпълва
от глетчери издраните следи
единствено лъчите на очите ми
свободно се разгръщат
по небето
откриват дъха ти
вятър, едно бледосиньо пространство

Обичай ме, море

Синият цвят се насища
дълбоко синьо като сън
безпределно е
и без прогнили брегове

Обичай ме, море

Бълбукащи потоци ме разбудиха
ала шумящите дървета отново и отново ми припомнят
твоята песен
всичко се възвръща
към най-прекрасните мигове
по крилцата пеперудени
проблясват люспици, дъги
във въздишките политат есенни листа
зелените ластари и слепоците
бавно и безшумно се оплитат...

Обичай ме, море

Кой се движи там далече?
това часовникът е, който бие
наемник на смъртта
той отмерва живота

Градът
безбройни вкоравели форми
опитва се да ме опитоми
с хладното чувство на метала
с усмивка, със презрение
неясният копнеж без вкус
вгорчи се
солта във зениците и по черните коси
в кристали се превърна
но...

Обичай ме, море

Бръчки, безчетни стъпки като коренища
изплитат мрежа
улавят ме и теглят ме
а следите от целувки на вълна?

Обичай ме, море,
един начупен грапав камък
край планината тихо шепне

Гу Чън /пр. В. Карастойчев?

ВЪЛК



Първа гледка от Пиринеите -

нищо друго - само ние и автомобилния прожектор,

който блъска напред със студено пипало.



Твоята ръка е на волана, преценява пътя ни

през мрака и тая вътрешна стена от камък

е за ръба единственият ни компас.



Дъждът започна покрива да щипе и финият му пулс

по прозорците се учести, препуснаха копитата на бурята,

която ни увличаше на всеки нов завой.



Изведнъж небето, трескаво и бяло,

запали електрическите лесове и вълчи силует

внезапно пътя ни пресече, накара ни да свием,



да се вгледаме назад. Ужасена бях и сигурна:

това е знак за бъдещата неизвестност,

жегата на бялото небе се сви в стомаха му.



Тази нощ в прегръдките ти слушах

воя на студа във твоите вени,

зърнах мраморната жилка зад очите ти.





БАЛЕТ



Всяка събота - косата лъсната, забодена

с карфици, слепоочия пулсиращи

с желязното пиано, глезените

стегнати във спретната и розова коприна,



в телата ни отваря се врата,

за да намалеят. По-леки от пера,

подобни на котешка стъпка,

издигнати хартиени ръце,

дорде несвикналият дъх

във костите ни тръпне,

като че ли да се родиш веднъж

не е достатъчно.

Ние отваряме, затваряме бедра,

и се извисяваме с невидимата струна,



но времето извиква на гърдите ни

сенки в огледалните стени.

И аз предвиждам в бъдеще да се смалявам,

за да пазя равновесие на пръсти.





БЕСЕДКАТА



Къщата сега е празна -

безлюдна и студена

като февруарски бряг.



Аз се потапям под трегера,

той влачи от плавей парче

над вратата скрибуца

все така, както в минали лета.

Паяжини замъгляват предметните контури;



шалове дебели от мухи,

които в мен се взират

от техния мумифициран стан,



крехки, изцедени от живот.

Прозорецът единствено се бори

за гледка към копривата,



тласък от време в тревата;

гласът на майка ми още

дращи по светлия ден



от нейния топъл, затворен буркан.







САЛОМЕ



Искри с обещание твоето име,

съзвездие, розова пъпка,

дълбока клисура, която се втурва

през каменните векове.



Саломе; бавен погребален звън

през градове, полета разтварят

невинните си рокли,

ограбвани от вятъра.



И ти, пред своя чичо, майка,

Бог, танцуваш гола, незасрамена

като дете. Нозе люлееща широко -

сякаш упражняваш друга роля.



Лежи и те очаква наградата на чичо ти:

главата на Йоан отрязана

и влажните спагети на косата му

да галиш.


Карън Гудуин в превод на Светослав Митев

Acropolis adieu