Re: Здравей, как си, приятелю:) / Контакти / Поколения / 40-50

Стрррахотен уикенд имах. Като въртележка. До козирката изпълнен с посещения и разговори с приятели. Като да се бяха наговорили. Един след друг. Един през друг. Спомени и планове. Размисли и равносметки.
И нощес, докато се борих с безсънието си, мислейки организирано, се получи нещо такова – малко нестройно и задъхано.

Не зная защо хората, на които държиш най-много в живота си биват отнети от теб прекалено рано.

Но дори и тогава, дори тогава - ако край теб са онези, пред които не разтегляш изкуствено устни, за да имитираш усмивка на лицето си;
които само по очите ти разбират, че мъничкия ти свят се е пръснал на атоми за пореден път;
които като с душ отмиват от теб лъжите, полепнали от другите;
с които можеш мълчаливо с часове да отпиваш глътка по глътка от виното;
онези, които сякаш забравяш, когато мислите ти хукнат по ужнещомноговажноси;
дори само заради такива приятели –
ще имаш напрао исполинска, адски важна, истински смислена причина да твърдиш, че животът е едно вълнуващо приключение, макар и твърде кратък и с предизвестен край.

Всеки си има приятели, заедно с които и от които е научил много. Такива, с които е изял от чувал до три сол. Някои от тях са в живота ни още от детинство, като че си се срастнал с тях и на посребрелите им сега коси гледаш като навалял ги сняг по пътя им до теб. Такива, дето няма да се обидят, че не се сещаш по-често да им казваш колко много значат всъщност те за теб. От тях се научих, че може и да ме наранят, но аз ще трябва да им простя. Защото и те са ми прощавали. Макар това да е не било достатъчно, когато аз не съм могла да си простя. С които можеш да пееш, пиеш, мълчиш, спориш, смееш, плачеш, живееш. Които няма да смениш, ако те не те сменят. С които може часове наред да спориш, че еди кое си е така, а не иначе, и всеки от нас да вижда различно едно и също нещо. Но когато погледнеш в очите им, присъстваш там - добър, обичан, нужен. С които и да правиш нещо и да не правиш нищо – все ти е добре да побъдеш с тях. За които си сигурен, ей така някак със запетайките в стомаха си го усещаш, че те обичат така, както могат. Онези, които практически са твоето небиологично семейство. И чиито рамене винаги ще са на място, когато трябва да те побутнат. Или да поплачеш на тях. :)

Честно казано, не знам що го пиша това.

Много емоционални дни бяха, вървилище от приятели през дома ми. Ми хубаво е пък. И се събудих рано-рано тази сутрин някак с желание да им благодаря и им се поклоня. И изписах тези редове. Май затова го направих.

И като ще взема най-после да им го кажа всичкото това, дето го изписах, в очите на всеки поотделно. Нищо, че всички до един знаят колко ги обичам. Ще им го кажа някога. В някой обещаващ седмоцветна дъга ден.
Дано само тогава не съм закъсняла.

Пожелавам ви да се видите поне с двама-трима стари приятели тази седмица.

Добро утро, 40-50! Честит понеделник и успешна седмица за всинца ви.

Кафето е готово. Има ли вече някой он-лайнето? :)))

Косата ми дзилена, очите ми редки