заминавах към Родопите, беше 2003 година
Когато тръгнахме от тук беше мъгливо, студено и неприветливо вън.
Когато стигнахме там, имаше сняг, но за сметка на това нямаше: ток, обхват за мобилните телефони, и неизвестно защо нормалните телефони също бяха излезли в стачка. Но на никой от нас не му пукаше.
Когато съмна на другия ден, слънцето се облещи като да не беше зима, небето беше възможно най-небесно синьото небе и снегът започна да се топи. И някъде по обяд тока дойде! Мобилните (но не всички) проработиха нейде в късен следобед, а ние по това време правехме една хубава снежна селско-родопска разходка Да съм ви казвала друг път, че Родопите са друга планета? Ако не съм – ей сега ви го казвам.

Когато ни казаха, че ще сме на пълен пансион, никой не ни подготви психически, че май единственото, дето няма да ни се случи в тази връзка е да ни гонят с лъжиците из механата като малките деца и да викат: Айде сега още една лъжичка за мама, примерно То бива, бива, ама толкова пансион не бива Не бяха месища, вина и ракии домашно производство, не бяха кашкавали, сирена, млека, туршии, не бяха катми, пататници, рогатници... Дано не ви прави впечатление, че скромно премълчавам за количествата домашни ракии и вина, без да споменавам купешкото пиене. Нда. Никой не се сеща що, надявам се.
Че на всичкото отгоре се оказаха именяци и рожденици сред присъстващите. Като че не ни стигаха другите поводи. Ама нейсе!
Въобщееее, тежки дни. Празнични. Трапезни. С некви непрестанни постъпателно-възвратни движения. Ама вие сега да не си помислите нещо. Неее!!! Движенията бяха не от ония, а маса-легло, легло-маса. Уджъз неккъф! От време на време разходки. Ама малко. Щото народа (в т. ч. и аз) взе да се изживява като прасета за угояване. Ей тва само не ми хареса. Бе хората като ръгнат по планините, като заправят едни ми ти преходи, едни ми ти скиорски движения, пък ние... ай дан` казвам к`во.

Как да е, минаха дните. Кога слънчеви, кога дъждовни, кога със спорт, кога без. Аааа, да не забравя да се отчета пред клуба – бях отличничка в спортните изяви! Утрепах де кого можах на карти (не може да съм толкова добра, напраооо!), табла (лелейййййй, колко там пък колко съм силна!), на Монополи (оставих сума ти разорени до просешка тояга играчи след себе си), на игра с думи (айде сетете се дали и там ме бива). Обобщено казано – спортът за един мирен свят. И аз първа боркиня за мир, детсъвика! Ъх! Чак сформираха общ фронт срещу мен - дори в игри, които не предполагат отборно участие. Ега си слабаците!
(Ако тук се появят злословни, оборващи твърденията ми думи, да знаете, че не е вярно)

Ей тъй беше, когато заминах от тук.

А когато се върнах, то превалила цяла година! Добре, че се върнахме, щото се уморихме от почивка, детсъвика!

Иначе казано: Ко прайте, бе, 40-50?! Липсвахте ми!

Да ви е честита Новата 2004-та година! Да сте ми живи, здрави, бодри, весели и развеселяващи, словесни, пишещи, добронамерени и добродетелни, усмихнати и усмихващи, влюбени, късметлии, бе въобщееее – да ви се изсипят като от кош добрини и хубавини! Хич да не ви притеснява целия един ден в повече, дето имаме да го преживяваме тая година. Все ще се справим и с това предизвикателство.

Някой иска ли да си пие кафенцето с мен? Откривам сезон кафепиене 2004


Косата ми дзилена, очите ми редки

искам. Да пия кафе с теб искам
Дубрутру, Безпаметно и сите 40-50
С пожелания цяла година да ви е все весело, забавно, леко и безгрижно
Гарантиран ефект на пожеланието се постига с коктейлче "Зомби" - месите бял, златист и кафяв ром, 73 процентов ром и черешово бренди, добявяте сок от маракуя, портокал и лимон и пийвате на екс, след което продължавате с "Бразилиеро" - бяла текила, ликьор 43, кокосов ликьор, сметана и портокал. Ако някой не ви секне своевременно ентусиазма пробвайте " Плувен басейн" и "Морски бриз" - няма нужда да ходите на Карибите през отпуската си, тези две питиета директно пращат Карибите при вас

За кафеджиите - класическото "Ирландско Кафе" - с повече ирландско, на кафето чак толкоз не държа

...to see with eyes unclouded by hate...

Редактирано от Maлka Hoщнa Myзиka на 04.01.04 09:10.

Нищо не разбрах от рецептите ти
Ама то сигур, щото съм консервативна. Ракии, вина, джинове, разни такива простовати неща. А пък после що не съм била на Карибите, а в Родопите. Ми ето що!

Кафе за теб. Класическо, черно. Без ирландски примеси, че както взех да гледам стерео само от прочитането на разните му съставки на коктейлите ти, реших, че така ще е по-здравословно:)

Щастлива Нова година!

Косата ми дзилена, очите ми редки

се приготвят и аз не мога да ти кажа, но важното е че резултатът е супер вкусен и създава чудесно настроение още след първите няколко глътки. Сега смятам да се хоризонтализирам и после ще докладвам за ефекта, който имат на "другата сутрин"
Кафето все пак ще го приема, благодаря, с или без ирландския примес

/me се отдалечава в посока юг-югоизток където следва да се намира кревата, тананикайки си: "йо-хо-хо и бутилка ром" - в тон с карибската тема

...to see with eyes unclouded by hate...

Дръж вярната посока

Утре те чакам на доклад. Всъщност... за теб кога е утре?

Лекокрили сънища!

Косата ми дзилена, очите ми редки

Мммммммммм
От твойто кайвенце не съм вкусвал от миналата година!
Друго си е олимпийското кАфе
Да си жива и здрава! Тази година се с такива постинги и кафета да ни събуждаш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

късметлийска 2004-та, Хипо:)

Кафе съм заредила за първото полугодие поне Ама народа спи ли, храносмилателни проблеми ли има.. не знам. Само наблюдавам, че мърдането на пръстите по клавишите им е трудно още:)

Косата ми дзилена, очите ми редки

От утре сите ще се появат...
Ний тук със стрелеца се разпийме в новогодишната нощ:))
Виде ли какъв постинг пернах... На секубдата... Първия за годината в дира..
ха ха ха... Точно в десятката
От мен шампанското...
Ха наздраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и недоумях също така:) Как ги правите тез работи, господине? Научете и нас, по-неумелите в подобни стрелкови начинания

Хипо, аз ще съм няколко дни на разтоварващи кафейно-цигарени дни. Едвам оживяхме по празниците, няа майтап. Шампанското го приемам само символично, щото ако му се вържа по-реалистично, вече ше има само спомени за мен и постингите ми, а ние не искаме баш това, нали

Косата ми дзилена, очите ми редки

В Родопите човек или яде и пие или се опива от природата. И в двата случая е щастлив.
Там просто всичко е прекрасно, а мобилните телефони са напълно излишни, още повече че една базова станция покрива огромна площ и е така натоварена, както ако си на площад Гарибалди. Е, сега с новата услуга емеемес можеш да снимаш и пращаш снимки на любими същства, но пък можеш и да не снимаш, а просто да си пълниш дробовете с кислород, а очите с гледки и да не мислиш за нищо, даже за любимите същества.
Можеш в едно лятно утро, което иначе е знойно и горещо навсякъде, да си пиеш кафето навън при температура десет градуса, леко да потреперваш и да се кефиш на усещането за студ, което си е само твоя привилегия.

Редактирано от Pyмянa на 04.01.04 11:45.