Преди време една приятелка сподели, че изведнъж познатият й стар часовник тръгнал назад. Спукахме я от майтапи, че е прекалила с червеното, че гледната й точка е била доста променена и такива дрънканици.
Обаче един ден като бях у тях, часовникът изведнъж цъкна и тръгна назад! В първия момент гледаш и мислиш, че така ти се е сторило. Продължаваш да гледаш и проклетата стрелка продължава да си цъка назад. Тогава изведнъж усещаш, че в душата ти има някакви тъмни ъгълчета и в тях внезапно се размърдват черни и неясни сенки. Някакъв неочакван първобитен ужас се надига и аха да помете цялата ти хай-тек цивилизованост. Накрая все пак успяваш да си кажеш нахакано "Баси часовника, кво ли му става!"
Та какво ще си помислите, ако старият ви часовник внезапно тръгне назад?

... От вратата ми почва пътека...

Че никога не е късно. Че не съм закъсняла - за каквото и да е. Че нямам пропуснати шансове. Че времето ме обича. Че пространството може да направи същото като стрелките, но досега не е имало повод за това. Че стойностните неща, дори пропуснати на пръв поглед, не могат да не се случат. Че в часовника се е скрило едно малко дяволче, което ми намига и ми отпуска още една възможност да направя това, от което ме е страх, да изкажа това, което премълчавам, да мечтая за онова, което смятам за пропуснато... И в крайна сметка, че вървя право към съдбата си. Или тя право в мен.

Acropolis adieu

Че е приел исляма. Арабските часовници вървят обратно.
Има ли портрет на Кадафи в стаята?

Бих се погледнала с трепет в огледалото,за да видя дали сьщото не става и с мен...и,ако няма промяна,ще вьздьхна радостно,защото и така ми харесва!

Обаче в първия момент се обажда първобитният ужас от неизвестното, който хем те плаши, хем перверзно те привлича. Чудесно ще е, ако е това, което пишеш. Ами ако сме осъдени да срещнем същите неприятни хора, да направим същите тъпи грешки, да преживеем същите предателства и гадни моменти. Ако времето просто е зациклило като развалена грамофонна плоча?

... От вратата ми почва пътека...

а аз два месеца търсих такъв часовник
никой не щя да ми направи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

книгата "Игра на живот" от от Кен Гримууд (оригинално заглавие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обаче те постоянно си вървят само назад. В 6 и в 12 показват вярно времето.

... От вратата ми почва пътека...

Съвсем банално православна е.
Това за арабските часовници вярно ли е или се будалкаш?

... От вратата ми почва пътека...

Ако не мога да променя нищо във върнатото време, да поправя някоя грешка, да се опазя от провал, да взема друго решение в някоя ситуация, значи този, който си играе със стрелките е лишен от всякакво въображение. Ако аз си мисля, че при втория шанс съм застрахована от грешки, значи съм пълна глупачка.

Acropolis adieu