Калните улици вече са спомен.
Бели одежди навлече градът.
Вятърът пее нехайно-бездомен
и на парцали разнася снега.
Ти си ми толкова много потребен...
Идвай, навън е вълшебно. Вали...
В мене тревогата спи като бебе.
Чудно красив е градът днес, нали?
С бели кожуси осъмват колите,
бели дръвчета във бяло шептят,
бели надежди безгрижно прелитат,
бели мечти покрай мене кръжат.
Бели кахъри,
ядове бели,
бели градинки,
бял е Светът.
Бели чадъри,
звезди побелели,
искрено бяло
и тихо валят...

Дойдох,видях,победих!

Да бъде бяло в душата ти.

ОБИЧАЙТЕ СЕ...

(Осень)
II
Теперь моя пора: я не люблю весны;
Скучна мне оттепель; вонь, грязь — весной я болен;
Кровь бродит; чувства, ум тоскою стеснены.
Суровою зимой я более доволен,
Люблю ее снега; в присутствии луны
Как легкий бег саней с подругой быстр и волен,
Когда под соболем, согрета и свежа,
Она вам руку жмет, пылая и дрожа!
.....

XII
Плывет. Куда ж нам плыть?... (It sails. But whither do we sail?...)

Agent of Change

Това си е направо бяла приказка! Честит първи сняг и на теб!

Обичам първия сняг!
Защото досега го чакахме!
А сега, щом е вече тук, започваме да чакаме ... лятото!

малко ти завиждам, защото тук вали само дъжд. но ти благодаря, върна ме далеч, далеч в детските години и ми припомни една песничка: "тихо се сипе белият сняг, галено щипе бузките пак..."