Винаги съм твърдял / Контакти / Поколения / 40-50

сравнително отскоро, от около 3 години. Лекарите, дето работим от дълго време там, си имаме отдавна “свои” пациенти. Него не го познавах, бил пациент на колежката. Ама веднъж попадна при мен случайно и продължи да идва при мен. Разбирахме се много добре, говорехме си разни житейски неща, смеехме се...и така...И бях много изненадана, когато една сестра направи такъв коментар: Малеее, ама той при теб ли е сега? Ох, добре че се отървахме от него….Ама как, викам, той толкоз свестен…Бе как свестен бе, отврат е, само скандали прави...?...После, от съседния кабинет колегата – идва и вика – на тоз твоя със слушалките му направи строга забележка, много е невъзпитан...

И така – оказа се, че другите го познават и го коментираха – като скандалджията, мърморкото, с много претенции, тва-онва – а мен ме съжаляваха, че как ми се е “натресал” :-) Пък ние с него се разбираме просто чудесно...до такава степен се разбираме, че даже се караме понякога...ама ни минава и пак както преди… и понякога имам чувството, че точно щото така добре се разбираме – и затова му минават болежките – не от илачите или щото съм чак такава голяма работа, ами само щото ей така, щото нали аз съм му ги предписала и щом аз, то трябва да му мине непременно – и то минава :-)

Той е много беден, много. И има страшно много труден живот и изпада в депресии – и тогава двамата се хващаме за мустака му и теглим, теглим, заедно – и го измъкваме оттам – кога с добро, кога с лошо – аха – и с лошо...понякога също.

И е маниак на тема музика. Пред кабинета докато чака, стои със слушалките и слуша, обаче това не му пречи да прави скандали ( за това много пъти сме се карали), оказа се, че наистина прави скандали :-) щото българинът обича да се предрежда на опашка – и той се ядосва и не пуска, който иска да предвари...и ги сипе един такива люти и те му се връзват, не разбират, че той всъщност е добър – и му отвърщат и става скандала...И с колегата от съседния кабинет се скарал, щото, представете си, колегата му направил забележка да се премести по-към моя кабинет, да не седи точно пред неговия :-) и моичкият кат викнааал...и се скарали...абе скандалджия е наистина :-)

Та мисълта ми беше, че е все със слушалките. И много пъти ми е давал касети да слушам, с най-различна музика. Аз у тях не съм ходила, но той ми е казвал, че има една стая, само за неговите касети – които са около 5000, събирани през годините на живота...сега взема от тях и ги продава :-( и веднъж ме покани да отида у тях и да му видя касетите. Тогава не си дадох сметка какво всъщност ми предлага, казах, някой ден ще отида и така си остана. После жена му ми разказа, че той не пуска никого там , в тази стая, само той си влиза и си чисти и си прави, квот си прави...и че затова трябва да отида – щото просто – ще се засегне много дълбоко, да пусне някой в своята светая светих, пък този някой да не иска...

Ей това – да вляза там, в онази стая, е нещо, дето няма да забравя...

Та слушам от вчера последните касети, дето ми даде – латино музика, Висоцки и руски балади…всичко е по мой вкус, малко старомодно, ама такова си ми харесва - и много се изкефих, само дето слушалките ми едни такива кофти, ама нищо.
И той много пустосва жълтото правителство и цялата оправия – и се тормози, че не може да осигури нормален живот като преди, ами тънат в бедност – ама все вика – ех, квото и да се случи, само музиката да не ми вземат, че тогава вече наистина ще умра, просто ще умра. И като знам, че си продава касетите и направо...:-( Ама той вика – няма страшно, много са, пък и кат ми паднат касетки, презаписвам и тогава продавам...ох, ама колко можеш спечели от касетки...

Пък вчера го съкратили от работа и ТЕЛК му отхвърлил групата инвалидност...

Ми тва е. Просто исках да ви разкажа – за един съвсем обикновен, объхтан, смачкан човек. Обичам си го.