Мдааа.

Спомням си, че когато бях малка хлапачка, хич не обичах до полата на мама да плачкам.
Като мъничка се впечатлявах от ред безобразия и всяка дреболия бе в състояние да ме нарани. А в по-късен етап нараняващите намаляха за сметка на дрезнещите. Не мога да кажа в кой момент почти не останаха и от двете. Освен, когато се касае за много близки хора. Другите не ги забелязвам. Т.е. - сложила съм капаците. И... дреме ми, както здравословно се казва.
За жалост глупастта, простотията, лъжливостта, безпардонността, дебелокожието и дебелоочието, злобата, лицемерието и редица още такива лицеприятни са хронични заболявания на тоя самоубиващ се свят. Но... по-умни от мен са казали - всеки пави своя цивилизационен избор

Май е време да те заведа някъде

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

И аз така си мисля ранобудниче -но тук понятието безпардонност маи не е към
недостатъците на човешкия род................
като ви чета де -вече ме е страх и да пиша
докато се появя и ме нагризаха ама пак си държа на моито/отначалото/
а плчкането маи не ми отива нали съм си поручик

..что мы потеряли ,уже не вернуть..

моля те да ме извиниш!
наистина!

ако може, де.

Ех... само не прибързвай с изводите, плс...
Честно си признавам, напоследък нямам грам време да чета тук и ми липсва и най-малка идея за какво говориш. Но съм сигурна, че никой не е искал съзнателно да те нарани - или поне за 90% от присъстващите /постоянно/ мога с ръка на сърцето да го кажа :)
Пък гледам, Неонел ти се извинява. Не знам какъв ви е проблемът, ти пък мене не знаеш, тъй че не си длъжен да ми вярваш. Ама аз да си кажа - тя е прекрасен човек и ей на - решила е вероятно, че някъде е нагазила лука, та се извинила.
Само не бързай да търсиш под вола теле... щото може и да го намериш ... човек какво ли не намира като включи фантазията на мах
Усмихвай се, поручик, усмихвата отива на всички - не само на хлапетата

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

стреснах го и се обиди.

HeOHeЛ
(*)
04.02.02 20:56
Re: [re: silent]



не, не, нещо... не се разбираме.
нямах предвид психически зле, или както ти го наричаш - луд.
имах предвид, че забелязвам че се чувстваш зле.
все нещо ти е криво и всички до един ти пречат... поне това изразяваш.
затова ми се стори, че не ти е добре.
хем никой не ти харесва, хем седиш сред всички, хем винаги някакси ти се ще да ги нагрубиш, или да се подиграеш.
така се държат тези, които не се чувстват удобно в... себе си.
та нима не си забелязал, че видът на израза ти е на човек, който токущо си е фраснал лакътя в перилото на стълбището? и ругае който му се изпречи?
ама винаги, неизменно, все така?
че... това е ужасно, да се чувстваш така!
затова се притеснявам и ти го казвам наистина най-сериозно.

и какво?

Дразня се най-много, когато някой ми затвори телефона и не се обажда после повече от седмица...

Дразня се, когато уплашиш някого с някоя истина и го изгубиш като приятел...

Дразня се, когато се налага да излъжеш някого с някоя измислица и после трябва да бъдеш с него по-дълго, отколкото ти се иска...

И все пак - най-много мразя да ми мълчат, когато искам да чуя човешки глас (или пък да го прочета)...



Тате, к'во е това-Нов морал?
Еми, да си живееш Царски в Република!