И пак пред мен стои вечният въпрос на Датския принц. И не въпрос, а въпроси. И отговорът не се състои в това дали искам или не искам, дали мога да си го позвола или не, а в това трябва или не трябва. Уравнението е с много известни и неизвестни. А известните засега ме карат да се колебая повече от неизвестните. Е, не е важно къде да отида или да не отида ..... Важното е , че се колебая, зашото има известни. Ако имаше само неизвестни - лесна работа - главата в торбата и - отивам... Ще кажете - иска , ама не му стиска! Ама знаете ли как тия известни (бивши неизвестни) са станали такива...

...аз в такива случаи отивам и си повтараям старата поговорка..нека да боли..сама съм си виновна

А-а-а-а-а-а!!!! На чуждо дупе и сто тояги са малко!!!!

Не те разбирам - та това е предизвикателство и сърцето ти го иска! Ама тръгвай! И успех, късмет и кураж.... и да кажеш как е било? /Където и каквото да е това/

да ти услужа за случая със своето дупе, нали, бате?!

БЪДИ МЪЖ , А НЕ ДАТСКИЯ ПРИНЦ - ТОЙ Е ПРЕКАЛЕНО МЕКУШАВ ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ!

Тук ставаше въпрос за тояги по дупето, а не за разни други неща ..... около него ...... Съгласен съм - услужи ми, ама къде беше преди двадесетина години ....... А, бе! Долче вита!!!!

преди двайсет години тъкмо започвах....съзнателния си бой:)

зарежи уравненията и слушай сърцето си

Иди!