Нещо май нашата възрастова група сме най-заспали - или бягаме при по-младите или се спотайваме. Не че аз правя изключение. Защо ли?

Ne sam mnogo v tazi grupa,po godini,no se radvam,che ia ima i ako mi pozvolite shte idvam i zanapred.Za sajalenie, po moe nablyudenie, horata ot tazi vazrastova grupa sa izrastli bez PC-ta i ne iskat da probvat neshto novo. Tova pak me kara da mislia,che tukprisastvashtite ne ste sluchaini hora i se radvam,che vi ima :))))))

Здравейте! Вярно е, че сме израсли без РС-та и че много се страхуват от тях. Аз не се страхувам от машинките, а от хората, защото като те видят и разберат на колко си и вече те смятат за нещо отживяло, особено младите босове (наскоро говорих с един такъв и през цялото време ме гледаше "отвисоко"). Но какво да се прави - времето минава и годините се трупат. А аз влизам доста рядко, защото не мога да се вредя от дъщеря ми, пък и не остава време - да ходиш на работе, да домакинстваш - абе все прозаични и досадни задължения (имам пред вид домакинските). А сега искам да пожелая на всички успехи и ДОВИЖДАНЕ! Ваша Кейти

Така, е. Кофти възраст. Че, не сме млади, не сме. Ама и не ни е още мястото при пенсионерите. Може би трябва да сме по-креативни, та да си измислим теми за разговор.

Какво значи да не си случаен човек? А това че сме израсли без компютри е вярно. И досега ме смайват близки и по-далечни хора, които изпитват паника от необходимостта да изшползуват компютъра. Но те определено не са нито по-глупави, нито по-нещастни от мен.

Не се давай Кейти! Проблемите с дореждането не са само при теб, но борбата е безкомпромисна - ще пишетози, който е свършил повече домашна работа. / Деда беше така?!/

Няма нищо случайно на този свят.Най- малкото ние самите.Може и да не сме на "ти" с компютрите,да се стряскаме от клавиатури и цветни екрани,но това не ни прави случайни. Мисля че сме некъсметлии - това ни е проблема. Другото е техника.

Боже, ако знаете само, колко сте секси ! Не мога да повярвам, че не го виждате . Сигурно се правите на интересни . Че аз съм ужасно хлътнала по един 41 годишен мъж и мили Боже, не ми се разправя. Но положението е много сериозно. :)

не мислиш ли? като че летиш, като че светът става друг... а като казваш "полежнието е сериозно" - това хубаво или лошо означава?

Естествено не е за вярване - знаем си го, но в тази възраст ни се иска и да го чуем. То всяка възраст си го иска, но в тази е особено приятно - децата са пораснали и си имат свой живот, леко си помъдрял и не се лъжеш по глупости и фойерверки, отношенията с най-близките са в някаква степен амортизирани или поне технологизирани - иска ти се нещо по-различно, но необременяващо и разтърсващо. Нещо по-скоро поддаващо се на контрол. И тогава когато се мислиш за най-силен и неуязвим - хоп - току си хлътнал непростимо и безнадеждно. Помните ли какво е казал поета "Любви - все возрасты покорны..." А иначе е много хубаво - харесва,м си годините и кондицията. Някога в планината срещнах един сътарец, който ме попита коя възраст е най-хубавата. Бях много млад и ентусиазиран, но все пак достатъчно възпитан за да не му отговоря какво мисля. Той обаче ми каза : "На която си в момента, защото никога няма да се повтори. " После добави - "Ако знаеш колко жизнен бях на 75..." дядото гонеше стоте, но духът и енергията му изпълваше планинския склон.