Здравейте.

Общото правило е че семената се държат на хладно,сухо и тъмно. Само че срока на съхранение е много различен. Има видове които могат да съхранят кълняемоста си и десет години, но има и такива / като Айлостера и Астрофитум / които губят кълняемоста си за година. По принцип колкото са по пресни семената толкова е по-голяма вероятноста да излезе нещо. Така че няма смисъл да ги съхранявате. Ако ще сеете, сейте всичко което имате. Друг е въпроса че оптималното време за сеидба вече малко поотмина. Ако сега поръчате семената и ги засеете примерно в средата на юни семеначетата които получите няма да са достатъчно пораснали и укрепнали за да презимуват в покой. Ще се наложи да ги гледате на топло и с изкуствено осветление. Този метод си има някои предимства и любители които разполагат с нужните условия предпочитат да сеят през януари. Тогава до есента малките растения вече са пораснали, укрепнали са чувствително и презимуват първата си зима без проблеми.
Колкото до това какви видове да си поръчате моят съвет е поръчвайте смело всичко което ви хареса. В пакетче има около двайсетина семенца.Мястото което искат първоначално е много малко, а вие така или иначе ще трябва да създадете един кът със специален микроклимат. Напълнете тоя кът с всичко което си харесате. При това положение даже при липсата на опит все нещо ще оцелее, и няма да се разочаровате. Дори може да се окажете изненадана от успеха. Не знам. Може би си казва думата и късмета на начинаещия, но при моята първата сеидба резултатите бяха много по-добри от някои следващи. Не на последно място освен на книжките вие можете да разчитате и на нашата помощ, а когато ние започвахме нямаше интернет.
Това е. Успех.

Все пак като начало е добре да се започне със някой от 'по-лесните' (въпреки че това разбира се е субективно) или бързо растящи видове (имам в предвид повечето които не са с реповиден корен) чиито семеначета понасят повече грешки в култивирането, освен това далеч не всички могат да презимуват успешно първата си зима на възраст под година и малко повече. Аз например отглеждам семеначета на ариокарпуси, обрегонии, копиапои, енцефалокарпуси и др. на изкуствена светлина (на 5-6 см над тях) плътно под стъклен похлупак на 20-22С (така се отървах и от 'белите' плесени) с много рядко увлажняване (в тези условия конденза върши останалото) особено през зимата. Проветрявам ги всеки ден, зимата по-рядко. От април до септеври на 2 седмици добавям и течен тор но в по-слаба концентрация от показаната на етикета. Не ги пикирам до 2-рата година тъй като не е добре (при тях) да се безпокоят фините им корени освен това те обикновено до 3-тата работят главно над изграждането на реповидния си корен (за това избирам и по-дълбоки съдове). Честите пикировки водят до стрес и загуби (при мен) освен това неестествено ускоряват растежа им- зеленеят неестествено, издължават се и доста често след такъв бурен растеж умират преждевремено. Звучи противоречиво на аз лично стигнах до извода че честите пикировки (ала добрата стара руска школа) с цел ускоряване на растежа при тези видове не играе положителна роля.
След 3-тата година ги третирам като останалите и постепено ги адаптирам
към слънчева светлина (предиобедна). Зимуват на 10-14С. Човек трябва да се въоръжи с повече търпение но за 5 години получавам едно добре развито растение на собствен корен. Това е в общи линии личния ми субективен опит в отглеждането на някой от по-капризните видове. При мен работи.

Здравейте.

Това за което пише Ariocarpus е " висшия пилотаж" при размножаването на кактуси. То си е голяма работа само да гледаш Ariocarpus на собствен корен, камо ли да го размножаваш от семена и то без да го присаждаш на подложки. За наша радост много са малко видовете които искат такъв "майсторлък" . Един начинаещ любител може да опита със семена от ехиноцереус, ериоцереус, цереус, ехинокактус, ферокактус, и на първо място лобивия , ребуция и някои от по - "обикновенните" мамиларии. Сяти в началото на март без изкуствено осветление / разбира се разположени на подходящо място с добро естествено осветление/ и без кой знае какви грижи до есента семеначетата ще са достатъчно големи / според вида от половин сантиметър до два, три сантиметра / за да презимуват без проблем. Разбира се при малко по щадящи условия от тези за останалите кактуси. При тези видове пикирането наистина е полезно и за този период аз правя едно, две, а за някои видове дори и трето пикиране преди зазимяването. То между другото и в това е удоволствието. Да човъркаш по цял ден и да виждаш че днес семеначетата не са това което са били вчера. След година две когато човек збърка няколко пъти и понатрупа опит може да опита и с по-трудни видове, а който стигне до ариокарпуси, ацтекиуми, склерокактуси , педиокактуси и други такива "капризни" видове можем спокойно да наречем " мастер". Пожелавам го това на всеки.

Въпрос към Ariocarpus - Ако не е тайна какви осветителни тела използваш за да не ти се " източат" семеначетата, и с каква мощност. При мен винаги "дръпват" малко на горе и за това гледам да сея възможно най-късно.

Ако наистина ти се сее и ти се "чопли" .....знаеш ли, че имам към 200 вида семена ....непипани още....че предните 260 ми дойдоха в повечко и още не мога да ги присадя......все хубави нещица, но основното са подбрани ехиноцереуси. Общо около 30 рода колекционни растения!!!! Ако ти се занимава - да ти ги пратя да ги посееш?!?! А после ще ми дадеш по 2-3-4 семеначета!?!?!

Mейду Маммиллариа хаахниана и хаагеана има голиама разлика. А снимките на растенииата които предлагам са реалните.

Здравей PAGANEO


От две,три години нищо не съм сял. Както ти писах нямам вече свободно място. Купувам си от време на време по нещо което истински ме изкуши. Изкушавам се и да опитам пак със сеитба но не мога да сея двеста вида. Просто нямам къде. С удоволствие бих взел 50 - 60 вида да опитам отново тръпката. Не гарантирам обаче за резултата, за това бих ти предложил да ти платя семената. Ако излезнат повече с удоволствие ще ти пратя по няколко семеначета. Ако имаш списък с видовете с които разполагаш изпрати ми го по пощата. Аз ще ти кажа какво бих взел.

Пак съм аз с един въпрос .
По книгите пише че почвата за кактуси трябва да е с неутрален или леко кисел характер. За целта се използва торф. Тъй като никъде не мога да си купя торф се питам дали не може вместо него да се използва борова листовка. Почвата да не е само от нея, а тя да се добави вместо торф. Нали и тя има кисел характер и за това в боровите гори не расте друго освен боровинки.
Моля дайте компетентно мнение.

Приятелю, не искам нито пари, нито гаранции! Просто...нямам време за тях, ония в оранжерията ми отнемат и последното свободно време и дори не успявам да ги поливам.....изобщо не мисля да ги садя скоро и се опасявам, че , понеже съм ги получил миналата година март, ще загубят кълняемост!!!
Идеята ми е следната - сееш - каквото изобщо покълне - две семеначета от вид за мен, а ако излязат повечко - може и 3 или 4, останалите са твои!
Дийл?
а списък ще ти пратя, тия дни.

Здравейте!
Ударете едно рамо и помогнете с името на този кактус-сигурно е някаква мамилария,но все пак чакам какво ще кажете вие :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мамилария пролифера....т.е. обрастваща.
Вероятно вариант хаитиенсис...ако не греша :)))
Сложи я на слънце, поливай я понякога поне и...тя ще си расте и цъфти безпроблемно. Ех, що не бяха и другите три хиляди вида като нея?!?!