Здравей Паганео.

Има теми по които е безмислено да се спори. Тази е една от тях. Ако пресаждането беше толкова вредно никой нямаше да го прави.Ако пък е незаменимо щяха да го практикуват всички. Най-добре е всеки да прецени за себе си предимствата и недостатъците на двата основни метода на отглеждане на бодливковците. Знам че освен добър кактусист ти си и запален нумизмат. Аз също имам още няколко болести и най-голямата от тях е Пирин. На връх Тодорка можеш да се качиш след двудневен преход, но можеш да стигнеш и за половин час с лифта. Въпреки че по образование съм специалист точно по кабинковите лифтове и ски влекове аз лично предпочитам първия начин. Същото се отнася и за кактусите. За съжаление и аз съм уморил много редки и ценни растения. И сега продължавам да губя, макар и по-рядко, по някой и друг кактус. Тръпката обаче да видиш цъфнал кактус за който знаеш че е трудно дори да оцелее на собствен корен е голяма. Не знам. Така разсъждавам може би защото мястото ми е много ограничено. Имам сравнително малко растения и мога да им отделя достатъчно внимание. Ако имах половин декара оранжерия навярно и аз бих качил повечето видове на подложки. Ако трябва да съм искрен предпочитам оранжерия с кактуси на подложки отколкото стотина "трудни "видове, на собствен корен ,но за сега такива са ми възможностите. Макар че "трудни" е относително понятие. Просто трябва добре да се познават нуждите на всяко растение. Преди десетина години гостувах на леля Радка от с. Велика. Тогава не се здържах и я попитах защо в нейния каталог цените на растенията зависят от големината , а не от вида на растението. Една солисия или епителанта струва точно колкото мамилария със същия размер. Тя ми отговори че за нея няма трудни и редки видове. Познаваш ли еднакво добре условията които изискват две растения , еднакво лесно можеш да се грижиш за тях. Следователно и цената им е еднаква. Аз лично не споделям напълно това виждане, но не се наемам да споря с нея. В интерес на истината и в нейната колекция има доста видове които са качени на подложки. Явно за тях това е най-добрия начин на отгеждане, което потвърждава мнението ми че и двата метода имат място под слънцето.

Р.р. Спри да ме изкушаваш с тия детки. Това е все едно да показваш кокал на гладно куче. Нямам и сантиметър празно място. Жената търпи,търпи и ще вземе да ме изхвърли барабар с всичките ми тръни/ както ги нарича тя./ Всъщност като се замисля май на един от прозорците може да се сложи още нещо, но трябва да е наистина интересно за да си струва риска . /Това в рамките на шегата./ За сега толкова. Успех.

В дискусията която започвате често споменавате понятието трудни кактуси.Позволете да помоля за малко повече информация. Миналото лято се върнах от почивка с три кактуса. В момента имам вече двайсетина. Всички обаче ме съветват. Внимавай. Не се захващай с трудни кактуси. Кои кактуси са трудни и какво им е толкова трудното? При положение че моите кактуси са на южната тераса и тя не е много голяма какви видове ще ме посъветвате да си купя. Такива че хем да не са трудни, хем и да са по- ефектни. Попрочетох нещо за семената и явно още ми е рано да сея. От къде мога да си купя по-интересни готови кактуси? Предварително благодаря.

Ако си в София - изчакваш изложението Флора, там, като влезеш във фоайето, леко вдясно до ескалатора. Отиваш при човека и си избираш, малко е дръпнат по отношение на лаиците, явно му е жал да си дава кактусите на случайно хора, но като го заговориш обяснява.

Лятото може да минеш през Балчик - на входа на градината на двореца седи една жена, имат интересни видове.

в село Велика не съм ходил, мисля това лято да ги посетя.

Я обнимаю батарею.
Хочу тепла, хочу тепла.
Хочу чтоб эта батарея,
Меня как баба обняла.

Може би ще е най-добре да си купиш някоя руска или английска книжка за кактуси. Там първо ще опознаеш основните родове от семейството на кактусите, ще прочетеш всеобщоизвестни начини за отглеждането им и.....ще разбереш кои са най-красиви и ефектни от твоя гледна точка. А после измежду тях ще си избереш най-устойчивите на отглеждане у нас бодилчета, позволяващи минимум знания и опит и отплащащи се с обичен цъфтеж и бърз растеж.
И все пак - ето ти едно кратко предложение:
1.Ариокарпус
2.Астрофитум
3.Айлостера и ребуция
4.Бразиликактус
5.Хамецереус и всякакви полягащи цереуси
6.Корифанта
7.Ехиноцереус
8.Ферокактус
9.Гимнокалициум
10.Хаматокактус
11.Нотокактус
12.Пародия
13.Вигинзия
14.Мамиларии, засега предимно "зелени"
и още доста други, които изискват поне минимум знания, грижи и спазване на 3-4 условия, за да растат и цъфтят за твоя радост.
Успех!

Здравейте.

Темата за "трудните" кактуси е интересна но и твърде обширна за да може тук да се обхване изцяло. Аз лично бих ги разделил на три основни групи.
Първо - Кактуси трудни за размножаване. - Тук попадат /с известно приближение/ почти половината от видовете.Разбира се за различните видове тази трудност е различна. Хубавото е че проблема може да се прескочи като колекцията поне в началото се попълва с отгледани растения. С течение на времето човек натрупва опит и видовете които за него влизат в тая група започват да намаляват. Няма нищо страшно в сеенето на семена. Всеки е започнал ненаучен и постепенно е трупал опит. Все пак за да не е разочарованието пълно е добре да се започне с някои лобивии, ребуции, цереуси или ехиноцереуси. Техните семеначета са сравнително устойчиви на болести и растат бързо.
Във втората група можем да включим видове които в началото се гледат лесно но колкото "остаряват" толкова стават по-капризни. Добър пример за такива видове са мелокактусите и ферокактусите. Младите растения се гледат сравнително лесно . Започнат ли обаче ребрата на мелокактусът да се разделят на две в горната част на растението значи той започва да се подготвя за образуването на цефалий/ навлиза в " пубертета"/ и започва да капризничи, а образува ли цефалий става направо нетърпим. Сравнително малки промени на околната среда могат да го унищожат. Хубавото е че докато стане това човек има време да натрупа опит. Разбира се няма да се мине без загубата на някое и друго растение.
В третата група влизат действително трудните за отглеждане кактуси. Като правило те живеят в най-екстремалните условия в природата, но за съжаление това не ги прави най-устойчиви ,а на против. Такива са ацтекиумите, склерокактусите, стромбокактусите и още много други видове. При тях едно,две непремерени поливания са достатъчни за да ги унищожат . Ортегокактус макдугалии обаче е още по капризен . Него можеш да умориш не само с много поливане но и с недостатъчно такова. Корените му не понасят продължително засушаване и почти не са способни на регенерация. Хубавото на кактусите от тази група е това че за много малко от тях може да се каже че са ефектни. Повечето се отглеждат от много добри кактусисти само с колекционна стойност.Те просто нямат място в малка колекция на балкона.
Какво точно да включва такава колекция е въпрос на личен избор. Колегата Паганео ти е изброил родове които са подходящи за теб. В тях има много ефектни видове. За съжаление намирането и закупуване им у нас все още е проблем. Явнво няма търсене щом няма предлагане на пазара. Иначе от добри любители могат да се купят хубави растения на софийската и бургаската флора.Сем. Серафимови също имат много добри неща,а на всичко отгоре са и много любезни особенно с начинаещи кактусисти. Аз лично мога да заявя че половината от моята колекция е или от техни семена или от техни растения.
На края мога само да ти пожелая успех и не се отчайвай от загубите на някое и друго растение. Те просто са неизбежни. И най-важното . Всеки може да ти даде съвет, но най-много се научава от книгите, интернет и собствения опит. Трябва само желание. Нищо не е толкова трудно колкото изглежда в началото.

като каза за трудните за отглеждане мелокактуси - веднага се сетих за хазяйката на къщата, където ми е оранжерията! Та тя, покрай двата отониса и ленингхаузито, има и един петнайсетина годишен мелокактус - вероятно нери, но не мога да кажа с точност. С огромен плосък цефалий, червени бодли на върха и червени цветове.....и всяка година плодоноси около 300 чушлета!!! От май до края на октомври е на пряко слънце навън, полива го или тя, като я прихване, или дъждът.....и.......абе расте и цъфти, та се прокъсва бодилчето!
Та....толкова за трудните кактуси! :))))))

Чувал съм че цветята обичали човек да се грижи за тях.Да им приказва и други такива. Не знам до колко е вярно, но за кактусите важи с пълна сила точно обратното. Първият турбиникарпус попадна в колекцията ми преди двайсетина години. Тогава не знаех нито че се казва турбиникарпус, нито че е " труден" за отглеждане. Две години бодилчето не ми създаде никакви проблеми и се скъса да цъфти. После един приятел ми "отвори" очите за това колко е капризен. Аз го взех на специален отчет и в резултат на всичките ми грижи само след няколко месеца го загубих. Та това според мен обяснява и прекрасното състояние на мелокактуса за който споменаваш. Почнеш ли да му трепериш много. Преди да го полееш да проверяваш прогнозата за времето за седмица на пред, да му приготвяш специални почвени смеси и да следиш температурния режим пиши го" бегал". Ще го загубиш. Обяснението е просто. При каквито и условия да поставиш едно растение/ стига да не са крайно неподходящи/ то е принудено да се адаптира, / Не може да се премести само/ и ако не променяш често тия условия ,къде по добре къде по зле, то се развива . Честата смяна на условията на живот не му дават въжможност да свикне и то загива. Това не означава че трябва да се стига до другата крайност- никакво внимание и грижи,но аз лично сам си налагам да не прекалявам с грижите и за сега, слава богу, всичко е на ред .
А че все пак мелокактуса влиза в групата на капризните и трудни кактуси говори факта че в любителските колекции мелокактусите без цефалий са много повече от тия които са доживяли да го образуват.

Редактирано от scleri на 20.05.05 11:05.

Честно казано не очаквах такава отзивчивост. Благодаря ви.
Преди месец и нещо си купих от антикварната книжарница една книжка на руски.Авторът се казва Борисенко. Дадена е информация за доста видове кактуси. Научих много, но някои неща са дадени в много неопределен вид. За поливането например се използват определения като рядко, често, регулярно. Колко е това често и колко регулярното?За един кактус пише полива се обилно, за друг оскъдно. Какво количество вода е това оскъдно? Знам че ще кажете : - Ще научиш от практиката, но не искам докато науча да уморя един куп растения. Това е. Още веднъж благодаря.

Кажете ми как да гледам Strophytum enile v.aureum

Za predpochitane e da zapochnesh s rastenia proizvedeni v Balgaria.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите