Простете невежеството ми, но как да кача тук снимки от цифров фотоапарат?

и аз до преди много малко време не знаех....но после открих www.bgphoto.net - слагаш ги първо там/безплатно е засега/, и когато вече си имат url- адрес някъде из нета - кликваш долу в менюто на тая страница/клубната/ върху юерела - после без интервал преписваш точния и пълен адрес на фотоса, после пак юерел - и готово! Само преди окончателното вкарване в клуба е добре да ползваш опцията "Искам предварителен преглед на мнението", за да си убеден, че правилно си изпълнил процедурата и фотосът наистина е видим вече, и тогава натискаш "продължи" .

Снимки можеш да качиш и тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинете за глупавия въпрос,но може ли така наречения "черен пясък" (стрити мидени черупки) да се използва в почвените смески вместо обикновен?
Трябва да местя едни кактуси.Под ръка имам от въпросния черен пясък и обикновен строителен.Какво ще ме посъветвате да използвам?
Да ви питам нещо за обеззаразяването на почвата-ползвал ли е някой химикали за тази цел?Препоръчаха ми някакво съединение "метил.............." (не го запомних).
П.С.Събудихте ли вече кактусите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте.
Мидените черупки са изградени основно от калций. Наличието на калций прави почвата алкална. 99,9 % от кактусите имат нужда от неутрална или леко киселинна почва. Извода е ясен.Най -добре ползвайте по - едър речен пясък. Можете да ползвате и натрошена до подходящ размер/ колкото леща, ама от българската / керамика . Добра работа върши и перлита. Колкото до химическата обработка на почвата смятам че е излишна ако става дума за местене на кактуси, а не за сеидба на семена. Достатъчно е да не ползвате стара почва . Препарата за който говорите най-вероятно е метилтопсин, но той вече е доста стар.Има по съвременни и по-добри препарати.Трябва просто да поискате от агроаптеката някакъв системен фунгицид и хората ще ви предложат няколко.
Успех.

Отговорът на Склерокактус е повече от пълен и правилен!
А за събуждането.....:))))
Пелецифора псеудопектината /прокъса се да цъфти!/
Мамилария микрохелия
Пародия хризаканцион
Ехиноцереус дависи
....това ми е цъфнало за седемте дни, откак са в разширената оранжерия! А дали са се събудили.....ще разбера, когато след десетина дни установя при кои почервеняването е временно, и кои са "поизгорели"!
Колега Склерокактус....от година имам за пръв път удоволствието да -отглеждам склерокактуси....всичките върху перескиопсис и....ужас, ама те растат невероятно бързо, и вече само върховете им мога да пресадя върху постоянна подложка, щото се източиха като цингулив хамеоцереус! А мислех, че са бааааааавни и намусени бодливковци!
Апропо....явно имат нужда от абсолютно сух въздух, щото дори на подложка при два се появиха гадни гъбни петна отстрани!!!!!

Преполях един кактус, и сега в студеното време седи мокър и не ми харесва почвата - хванал е от тези дребните червените паячета. Дайте идеи как да изсуша почвата и да махна гадините оттам?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прибери го докато отмине влажното време. А за паячетата купи някой инсектицид от агроаптеките като В-58 или Нуреле Д, ако има плесени фунгицид Промокар там ще ти кажат как да дозираш работния разтвор. Също не ги употребявай в затворени помещения.

Здрасти Паганео.

Това им е лошото на подложките. Променят естествения вид на кактуса. По скоро на някой от видовете. Един приятел има няколко турбиникарпуса на подложка. Вярно лесно се гледат. Само че са три пъти по-големи от нормалното и целите в детки. Ако имах излишно място бих гледал така някои видове с капризни семеначета. Вместо да сея семена ще вкоренявам поотраснали детки. Точно поради липса на място обаче в колекцията ми за съжаление няма склерокактуси / Избрах този псевдоним защото реших че щом съм прехвърлил четирдесетте ще съм най-стария кактусист в интернет./ Нямам и пирокактуси, и хоридокактуси, въпреки че ги харесвам, и са предизвикателство за всеки който реши да ги отглежда на собствен корен. След няколко години когато и в моите бележки се появи думата оранжерия се надявам да се появят и много нови видове. /Нови за моята колекция, а не в общия смисъл на думата./ На твое място бих опитал да запазя естествения вид на растението като огранича силата на подложката.По беден почвен субстрат в по-малка саксийка и по-рядко поливане. Не съм сигурен дали това ще помогне, но нищо не пречи да се пробва. Защо не опиташ и така наречената скрита подложка. Тя е толкова малка че на практика не се вижда и не може да храни присаденото растение. На пръв поглед изглежда че на растението са пресадени само чужди корени. Виждал съм такива растения в чешки колекции. Подложката е прикрита с по едър пясък и дребен чакъл. Ако не ти кажат не можеш да разбереш че това растение е на подложка. Но ти сигурно ги знаеш тия неща. Няма смисъл да ти откривам топлата вода. Ще чакаме по нататък да ни кажеш как се развиват твоите питомци.
Успех.

По темата "на подложка - собствен корен" надълго и нашироко сме спорили тук с другия голям фен на собственокореновото отглеждане - ариокарпис! :))))
...както може да се предполага - всеки остана на собствени позиции! А аз, след като двайсетина години отглеждах и уморявах естествено най-редките и ценни кактуси на собствен корен, в резултат на което колекцията ми се напълни с огромни нотокактуси и тем подобни ежедневности, в крайна сметка стигнах до извода, че всяко растенияце трябва да мине през три подложки:
1.върху перескиопсис - предимства - почти всеки кактус-семеначе може да бъде хванат на него дори и да е на две-три седмици от покълването, лесно се присажда и с мъничко опит всеки може да го прави, и трето - след 6 месеца изглежда вече като две-три--годишно кактусче и дори ювенилните бодли почват да се заместват от големите. Недостатъци: източват се, и то главно зимните месеци, когато е невъзможно да спреш поливането на перескиопсиса, а осветлението /при все 12-е лампи в люпилника ми/ е недостатъчно!!! Това с особена сила важи за мексиканските кактуси, а южноамериканските някак си успяват да запазят истинската си форма.
2. Силна млада подложка / юсберти, бонпланди, дори мартини, или пък млад цереус, ехинопсис, дори голям и силен хилоцереус. Предимства - за две-макс. три години вече имаш оформено и цъфтящо растение, понякога и с детки. Може вече да се премине към истинско зимуване и 6 месечен покой.
Изгубването на "истинската форма" е не резултат от присаждането, а от НЕПРАВИЛНОТО отглеждане след това!!! Ако се спазват две-три елементарни условия - кактусът на подложка придобива съвсем "истински" вид и ако подложката е скрита трудно ще познаеш, че изобщо я има.
а/ бедна, добре минерализирана почва, без НИКАКВИ торове.
б/ обилна, но СМЕКЧЕНА светлина - през два полиетилена или през варосано стъкло. Прякото слънце, особено през май, когато още не са свикнали, и през август, когато повечето са стагнирали, може да свари както малък кактус, така и 10 -годишно растение.
в/ голям температурен диапазон през денонощието - от - 30-35-42 градуса през деня, до 10-12 през нощта. Това, съчетано с изобилие от свеж въздух, прави чудеса. мога да ти покажа едногодишен Ацтекиум върху миртилокактус, с диаметър близо 5 см. и височина 5-6 МИЛИМЕТРА! :))))
3. Постоянна подложка - всеки голям цереус независимо от вида му и дори от рода, може да изпълнява тая функция. Идеята е НЕ той да храни чрез фотосинтеза присадката, а да се ползват предимно здравата му коренова система с нейната непретенциозност, както и способността му да "одървеснява", в резултат на което дори вече огромна присадка стои стабилно върху него, а и........може да се "потопи" в субстрата и да стане "невидим" за неопитните очи!
Но каквото и да пиша.....най-добре ще е да ги видиш сам....и да си набереш колкото искаш от стотиците "детки", израсли върху пънчетата от първата присадка на перескиопсис.