Във форума стана дума за хибриди и изкуствени цветни разновидности. Ето нещо в тая връзка – за “папагалите”, най-фрапиращите хибриди, които могат да се видят и в България.
Автор на статията е д-р Рон Колеман, асистент по билогогия в Kалифорнийския университет в Сакраменто и преподавател по ихтиология в същия. Пускам статията без мой личен коментар, защото мнението ми съвпада до последната дума с това на автора. Приятно четене и чакам коментари – темата е интересна и спорна.



Риба-папагал – що е то?


В последно време получавам доста въпроси за “папагалите”, затова реших да напиша тази статия с отговори на някои от основните въпроси за тези риби и да представя възгледите си за тях и за това как те се отразяват на акваристиката.

Какво е “папагал”?
Има два вида цихлиди, наричани “папагал”. Hoplarchus psittacus е оригиналната цихлида-папагал. Това е голяма зелена цихлида, произхождаща от каналите на реките Амазонка и Ориноко в Южна Америка. Едрите мъжки могат да пораснат доста над 30 см на дължина. Тази риба е получила името си заради голямата си уста, която прилича на папагалска човка. Видът е много рядък сред акваристите и е развъждан успешно едва няколко пъти.
Другият вид цихлида-папагал е твърде разпространена в зоомагазините. Когато тези рибки се появиха за пръв път преди няколко години, цветът им беше оранжев. Сега вече съм ги виждал в цветове в цялата гама от оранжево до пурпурночервено. Нататък ще наричам тази риба цихлида-папагал или само “папагал”. [Забележка: Наскоро видях в няколко зоомагазина тази риба, обозначена като Holarchus psittacus – това е абсолютно и напълно погрешно.]
“Папагалът” е създаден от човека хибрид. Точният му произход не е известен, но по всяка вероятност е кръстоска между южноамериканска цихлида, вероятно северум (Heros severus) и централноамериканска - Amphilophus citrinellus или червен дявол (Amphilophus labiatus).

Какво е научното име на цихлидата-папагал?
Поради факта, че “папагалът” е създаден от човека хибрид, той нито има, нито пък някога ще има научно име.

Какво е естественото местообитение на тази риба?
По същата причина - това е създадена от човека риба – тя си няма естествено местообитание. Въпреки това като имаме предвид изискванията на “родителите”, “папагалите” би трябвало да се чувстват добре във вода с неутрално pH – така или иначе те не са особено придирчиви нито към параметрите на водата, нито пък към храната.

Колко големи стават?
Цихлидите-папагали могат да пораснат до около 20 см на дължина и могат да преживеят няколко години.

Разбират ли се с другите цихлиди?
Това винаги е труден въпрос. Никога не съм ги отглеждал, но предполагам, че малката им уста и кръгло тяло ще ги поставят в доста неизгодна ситуация в сравнение с голяма възрастна централно американска цихлида. Именно формата на тялото им е онова, което най-много обижда ентусиастите - любители на цихлиди. Това е риба, която не би могла да оцелее дори за малко в дивата природа.
Цветове
Както вече споменах, “папагалите” могат да са с различни цветове. В последно време много хора забелязват, че техните “папагали” променят цвете си с времето. Това не е изненада, ако се има предвид, че и двата вида, от които произлизат “папагалите”, правят това и то в много голяма степен.

Размножаване
“Папагалите” правят опити да се размножават в аквариум. Някои двойки го правят много често (на всеки няколко седмици). Двойката започва да се ухажва, разчиства си място за “гнездо” и после хвърля там хайвер. В повечето случаи яйцата не се излюпват. Родителите продължават да се грижат за тях няколко дни - докато яйцата се покрият с плесен, след което ги изяждат.
Интересното е, че напоследък все повече хора твърдят, че техните “папагали” са се размножили успешно.

Поведение
Хората казват, че това, с което тези рибки ги привличат, е непрекъснатото им движение из аквариума.

Етичната страна на въпроса
Говорил съм със собствениците на много зоомагазини за тези риби и всички те неизбежно ми отговарят едно и също: “папагалите” се продават добре (и то на висока цена) и затова магазините не могат да си позволят да не ги продават. Това е силен аргумент, особено при положение, че много от зоомагазините са на ръба на съществуването.
Въпреки това мисля, че не е етично зоомагазините да продават тези риби, без да информират потенциалните купувачи, че това не е истинска цихлида и че най-вероятно няма да може да се размножава успешно. Получавал съм множество писма по електронната поща от хора, които са дълбоко натъжени от това да гледат рибките си да се опитват отново и отново без успех.

Нещата, които трябва да имаме предвид
Лично аз съм противник на създаването на хибриди. Има над 2300 вида цихлиди и мисля, че това е повече от достатъчно разнообразие за всеки да намери онова, което би го задоволило. Зоомагазините могат да поддържат само определен брой видове и мястото, отделено за “папагалите”, е място, от което е лишен някой друг, далеч по-интересен вид.
Една риба е нещо много повече от красиво оцветено тяло, плуващо във водата. Цихлидите (а и другите риби) са това, което са, защото при тях никога не е спирал процесът на естествена селекция, който ги е направил наистина разкошни създания, прекрасно адаптирани към света, в който живеят.
Цветът и формата на дивата цихлида са такива по много причини и разбирането на тези причини и на начина на живот на рибите в естествената им среда увеличава многократно удоволствието от гледането им в аквариум. Ние имаме голям късмет, защото е възможно да създадем в аквариума среда, която е невероятно близо до условията, с които се сблъскват цихлидите в дивата природа и заради това можем да станем свидетели на голяма част от естественото им поведение, включително ухажване, съперничество и размножаване.
Аз съм твърдо против избирателната селекция на цихлиди с цел създаване на “подобрени” цветове или нови цветни разновидности. Ако погледате как цихлидите използват цветовете си, за да комуникират помежду си и си обменят съобщения за ухажване, родителство, агресия или териториални претенции, ще разберете, че да им отнемем тази способност означава да ги направим напълно неми и неспособни да общуват.
Призовавам ви да се радвате на рибите си като на невероятно сложни и комплексни живи организми, на които можем да се наслаждаваме, от които можем да се учим и които могат да ни очароват срещу скромна цена - да са щастливи и здрави в нашия аквариум.

Заключение
Ако обмисляте дали да не си вземете “папагали”, но все още не сте го направили, препоръчвам ви да помислите дали да не ги смените с истинска цихлида. Можете да пробвате с Cichlasoma Nigrofasciatum. Помислете за цихлиди от африканските езера (Малави, Танганайка, Виктория). Апистограмите също са много интересни. Цихлидите от о-в Мадагаскар стават все по-достъпни. Някои от цихлидите от реките на Западна Африка са ненадминати с очарователното си поведение... толкова много цихлиди, толкова малко време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много жалко е, че с такава готовност се коментират скандалните спорове, а никой досега не взе отношение по тази тема. Тук въпросът не опира само до това хубаво ли или лошо човек да си купи "папагал" или някакъв хибрид изобщо. Не опира и до това дали е добре да се създават такива. Нещата стигат доста по-дълбоко - до същината на акваристиката или до това как я приема всеки от нас.
Вие защо се занимавате с аквристика? За релаксация? За да гледате нещо шаренко, което плува в аквариума? За да получите удовлетворение от размножаването на рибките си? За да се обогатите, като наблюдавате естественото поведение на любимците си? За да научите нещо ново и интересно от или заради тях? За да можете да общувате с природата и да сте по-близо до нея, отколкото е възможно по който и да било друг начин? Заради още нещо по-различно, за което сега не се сещам? Хайде де, подсетете ме. Някои от тези причини изключват гледането на хибриди и изкуствени цветни разновидности, които не се срещат в природата. Други не ги изключват. Всеки решава за себе си. Лично аз гледам рибки заради всички тези неща, но най-важно за мен е общуването с природата и непрекъснатото научаване на нещо ново. Точно заради това и гледам точно онези рибки, които са способни на най-богато и разнообразно поведение сред всички сладководни риби. Но това е отделна тема - току виж появил се някой тесногръд практик и взел да ме обвинява, че като казвам, че цихлидите са най-интелигентни и с най-сложно социално поведение сред рибите, обиждам неговите любимци.
Е, дано още на някого му пука за етичната и философска страна на нещата, защото акваристиката има и такава и човек не може да изпита пълно удовлетворение, без да е наясно със собствената си мотивация да се занимава с това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е, този въпрос го коментирахме достатъчно в една друга тема.

А на въпроса какво очакваме и искаме от акваристиката като хоби - аз лично искам растенията, които съм засадил да растат добре и аквариумът ми да прилича на джунгла. Риби гледам, колкото да има там нещо са се шмуга между листата, за това съм избрал и неоните, които са сравнително дребни и непретенциозни.

<

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът ми е не толкова какво гледаш, а защо го гледаш - какво те мотивира да полагаш усилието, необходимо за това, от кое точно изпитваш удовлетворение. Мотивацията е може би най-важният елемент на акваристиката - без мотивация едва ли някой би се захванал с това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нали ти казвам - риби гледам за да не е съвсем статичен аквариума.

Ясно е, че не бих могъл да наподобя естествен биотоп, защото растенията ми са от различни екосистеми, но мога да го направя красив.

И не - златните риби не са красиви. Нито пък силикона в устните на жените.

<

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иха! Назад към природата или по-точно не на силикона! И то не само в устните - има и други, по-заоблени части, които са по-готини без силикон. Силиконовите са едни такива твърди и неприятни на пипане, друго си е истинското. Ама хайде да не се увличам, че ще изгоним детската аудитория.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз лично започнах да гледам рибки много отдавна, интересът ми беше предизвикан от дядо ми понеже той се занимаваше с канарчета но имаше и един аквариум с рибки,понеже той членуваше в ЕКЗОТИКА имаше доста интересни рибки ,които негови приятели акваристи му бяха дали / по онова време рибките които имаше в БГ бяха предимно живородки,скаларии,бети,трихогастери и тук таме неони/ при него за пръв път съм видял лабео биколор,червени неони.Та оттам дръгна мойта страст,отначало си беше абсолютна прищявка на дете но с времето започна да ми става интересно да наблюдавам самите рибки ,какво е поведението им,да се опитам сам да ги размножа и т.н .сега мога счасове да седя и да ги наблюдавам какво правят,за мен това е и начин за почивка когато се занимавам с това просто забравям за всичко друго

а забравих за хибридите, гледката не е хубава,но докато има кой да купува такива рибки,ще има и хора които да се занимават с правенето на хибриди които търговците ще предлагат,при тях водещото все пак е печалбата те дори имат интерес от това че хибридите не винаги се размножават.от друга страна стои пък въпросът че хибридите не изискват никакви грижи , ядат какво ли не,нямат особени претенции към параметрите на водата,към обстановката и размера на аквариума,затова много хора ги купуват 100 процента съм сигурен че тези хора си взимат аквариум просто заради идеята,видяли някъде аквариум примерно в ресторант и давай, но това не са хора чието хоби са рибките.

Да, аз неслучайно обвързах отношението към хибрите с мотивацията - самият факт, че човек би гледал хибриди е показателен за това какво го мотивира да се занимава с акваристика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за съжаление в момента съм принуден да гледам хибриди е не чак такива като папагалите и златните рибки, но все пак хибриди но за момента тук не може да се намерят дивите форми на дискусите, а пък и да може цените сигурно ще са космически за наште стандарти.последният път краси беше докарал някакви дискуси от поредният цветен вид и за рибка около 4-5 см искаше 40 лв. абе луда работа.