събота, 12 Април 2003 г.

Така искам да засегна и един друг аспект от акваристиката. Много хора не обръщат внимание на големината и вида на своя пясък. Всеки би трябвало да знае, че речният пясък е идеален вариант за дъното на вашия аквариум. Прекаран през сито, се взима ситната част с големина на песъчинките 2-3 мм. Мие се до абсолютна чиста вода и се поставя в аквариума Ви. Други варианти на видове дъно не са приемливи или биха Ви излезли много скъпи. Задължително е всеки сам да приготви пясъка, за дъното си. Така ще разбере най-правилно думата “опит”. Нека дебелината на дънния слой да е около 8-10 см. За да се застраховате от всички страни и нужди. Ако няма да имате едри или ровещи риби, дъното няма да има нужда от едри камъни. Аз го обичам чисто. Пълно с едра растителност. Семейството на криптокорините е напълно достатъчно за начало. При почистване на всеки известното количество отпадъци, които се натрупват в пясъка и са видими чрез предното Ви стъкло, когато имате ситен пясък, с едно мошно смукване на маркуча, Вие заедно с отпадъците дърпате и пясяка. Така се постига по-голяма ефективност, като пясъка се връща просто обратно във водата Ви, след почистването му.
На последно място да Ви кажа, че разни опити за даване на наклон на дъното ви просто нямат смисъл, сложете го абсолютно равно. Рано или късно то само се нивелира, ако няма едри риби, сомове, които да ровят в него ежедневно. По един неписан природен закон, едрите песъчинки излизат винаги на повърпхността на пясъка, винаги. Така че, рано или късно Вие ще видите едрите си късове пясък отгоре и всичко ще стане по естествено, от самосебе си, а не с ваша намеса.
Не бива да се впускам в супер подробности за дъното, но ако има с какво да Ви помогна, питайте, не претендирам да съм специалистта, но знам това-онова )).
Винаги ваш патиланец – Стамен Стаменов...

За размера и пясъка си напълно прав. Но...не си написал,че никак не е лесно да се пресее толкова пясък (за 400л около 70, 80 кг.) Не може от всяка река да се взима, защото чисти реки има малко. Иначе размера е това - може и до 5мм.
Аз лично дабавям още торф, дървени въглища и глина.
И понеже мисля, че доста пъти съм правил операцията със ситата - ще си купя готов, пресят кварцов пясък. Той е неутрален към водата, пресян фабрично и за 100кг му искат 30лева. Като сметна бензина и чанча - мисля, че е супер :)))

P.S. Много добре правиш, че засягаш основни положения в акваристиката. Че то и в книгите има доста глупости.

aide i az da se vmetna lekinko po temata :)))

sega (v subota) sum napravil slednoto duno izpolzvaiki produkti na Prodac

dolnata chast e ot smes 1+1+1 Fondo Vivo, Humus i Humuplus (okolo 3 sm)
ot gore e s po edri granuli pasuk (3-5 mm)

Do deset dena shte pochna da sadq i "Salatata" i shte spodelq mnenie kak deistva na rasteniicata tova dunce.

"Всеки би трябвало да знае..." ?!?



Има много повече варианти за грунт в един аквариум от простия речен пясък. "Братята" американци масово използват натрошен корал. Да не говорим за добре промития, пресят, преварен и обработен със солна киселина обикновен строителен пясък, какъвто използвам самият аз. Силициевият пясък също е добро решение. Върши работа и най-нормален морски пясък.
При избора на грунт роля играят няколко неща, но най-важни са изискванията на рибите и това какви са качествата на водата в биотопа, който се опитваш да създадеш. Оттам нататък идва на ход въображението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

V toq red na misli (Boby me podseti) bqh chel nqkude che heracinovite ne obichali svetul grund. Predizvikval stres u tqh. A i ne izglejdat krasivo na svetal grund.

Напълно си прав, че има разлини видове грунд. НО...зависи за какви риби.
Ако имаш едри риби, които ровят грунда, не е добре да е пасък - най добре едър чакъл, примерно 10мм, че и повече.
За морския пясък...аз гледам много растения и риби, които искат мека вода.
Ако използвам такъв пясък, почти нищо няма да расте, някои растения загниват, апоногетоните изобщо ще се скапят и т.н
За цихлиди - сигурно е добре. Аз нямам опит с тях, но се надявам да придобия.
Основното което се иска от грунда за да не се втвърдява водата и да растат добре повечето растения - не много ситни фракции (пясък, кварц и т.н) и да не реагират с водата. Пък какво ще сложиш...друга тема.
На запад е верно, че се чудят какво да правят - цветни (сини, червени, жълти) камъчета, пластмасови топчета и т.н

Уф, бях ти написал един хууууубава дъъъъълъг отговор, който включваше обясненя защо ако се гледат растения, зрънцата на грунта не бива да са по-малки от 5-6 мм (липса на циркулация и последващо загниване на коренчетата), също и обяснение как се третира пясък със солна киселниа, за да се премахне варовикът и така да се избегне втвърдяването на водата и т. н., обаче ми се скапа интернетът и загубих всичко.
Затова сега накратко - я обясни, моля те, защо смяташ, че ако се гледат едри риби, които ровят в грунта, той непременно трябва да е едър? Аз не мисля така, даже напротви - ако грунтът е едър, в него се събират гниещи органични вещества, които ровещите риби вдигат като мътилка във водата. При ситен (с размер на зрънцата под 1 мм) плътен пясък органичните в-ва не могат да проникнат навътре. Освен това едрите камъчета много по-лесно биха могли да наранят рибката, която ги разравя, отколкото пясъка. А последен като ред, но не и като важност, идва фактът, че малавийските цихлиди са едни от най-сериозните "копачи", а в същото време дъното на езерото Малави е покрито именно с дребен светъл пясък.
Нали знаеш какво е казал Айнщайн? Всичко е относително!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Boby_ на 15.04.03 10:39.

Явно възникна спор :)))
За обработването със солна киселина, не съм го правил, но защо ти обработваш пясъка с киселина, като ти трябва точно твърда вода ?!!!
За морския пясък - че тоя е съставен от дребни парченца миди, ракообразно, не от камъчета както е в речния. И какво -ти като го обработиш със солна киселина...че то ще остане ли нещо. Аз знам че солната киселина се ползва за тестване - дали грунда ще втвърдява водата. Но....тук ти ще кажеш. Аз нямам опит.
Затова пък имам голям опит с растенията. Ти първо говориш верните неща - едри камъчета (ти казваш 5,6, аз бих казал 2-6, но не е важно)
Важното е, че не трябва да е сребосък, за да има циркулация (сам го казваш).
Аз даже ползвам дънен нагревател, който още повече засилва циркулацията.
И изведнъж казваш - ситен пясък. Че нали точно в ситния се събират боклуците.
Но ти говориш за цихлиди, аз за холандски аквариум. Съвсем различни неща.
Но как една сравнително "дребна" цихлида ще обръща дъно с камъчета 10 и повече мм....
Докато ако е само пясък...не знам...нямам опит с цихлиди, само скромен....но пък съм виждал "любимата ми" златна риба какво прави с дъното.
Като сеялка е...
А в ситен грунд само криптокорини съм виждал да растат на воля....
Може и да греша
Та...като ти се оправи интернета...:)))

В ситния пясък (с какъвто съм в момента) не могат да проникнат нито остатъци от храна, нито изпражнения. Стоят си отгоре и много лесно се махат с най-обикновен сифон при редовната смяна на част от водата.
По върпоса за обработването със солна киселина нещата са малко по-сложни - тя освен варовик, разтваря и метали. Точно заради това обработих пясъка си с такава, а не заради втвърдяването на водата.
В случая изобщо не говоря за нуждите на растенията - там изобщо няма спор за размера на зрънцата, които са подходящи.
Колкото до ровенето и копаенето, като си вземеш малавийци, пак ще си говорим. Способни са да поместят камъни с размери, доста по-големи от своите собствени.
В сравнение с кое са дребни малавийските цихлиди? В сравнение със шлаерите ли? Не мисля. Някои по-едри видове достигат 35 см. (Maylandia Crabro - отглежда се и в България, включително и в моя аквариум:


, макар че до дни ще изчезне оттам), а дори най-дребните малавийци рядко са по-малки от 12-15 см. Между впрочем на снимките можеш да видиш какъв е пясъкът в моя аквариум.
За ровенето говоря сериозно - малавийците могат за часове да прекроят аквариума според собствения си вкус. Единственото спасение е най-големите камъни да се поставят върху мека подложка върху самото дъно - ако бъдат поставени върху пясъка, неминуемо ще бъдат подкопани и преместени.
За по-дребните камъни няма спасение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ейййййй. Ама с тия снимки ме караш да почвам малавийския аквариум с риск един хубав ден апартамента ми да стане мезонет с тоя на съседа отдолу.
Много са хубави.. С цифров апарат ли ги правиш...Жестоки са...
За цихлидите...моите йохани бяха 10см и сигурно затова не съм ги видял в цялата им прелест :)))

И един, малко ме е срам, ама....кажи как ги вкарваш тия картинки тук.
Аз четох [image] url [/image] ама
Дай ми някой конкретен пример какво точно пишеш и ще пусна и малко снимки от моя аквариум...
И изобщо няма да споря с теб за пясъка за цихлиди - макар, че казват в спора се раждала истината :)))

понеделник, 14 Април 2003 г.

Днес много мнения прочетох. Дано мога да отговоря на всяко, което ми направи впечатление. Ами то излезе, че с всичките е така. Много се радвам, когато към мненията ми се включват по неизвестни за мен хора, с които искам да си пиша тук. Дано е така и за напред. Защото се получава следният парадокс, тук – има силни акваристи с изграден характер, който те никога няма да променят. Дано не съм прав.
Какво означава да достигнем до направата на един правилен и истински еко-биотоп за нашите риби? Това е непосилна задача. Пък и според мен е и ненужна идея фикс, за много напреднали наши акваристи. Не визирам никой )).
Защо ако знаем, че рибата ни, не живее сред растения да не посадим поне едно? Нима това ще ни направи по-малко акваристи. Защо да не отглеждаме дискуси с каракуда например. Един приятел го беше напарвил и тая му постъпка ме впечатли много. Нищо лошо не стана.
Защо просто да не сменяваме водата редовно, всяка събота например и да не ставаме маниаци на тема ph на водата. Не става дума, за хората, които развъждат риби. Има стойности, в които всяка риба би се чувствала бомба и така нататък.
Никога не съм помнил при какви стойности съм отглеждал дадена риба. Това не ми е идеят фикс. Постоянната грижа за хигиената на водоема ми предотвратяваше химични изненади.
Доста често визираме цихлидите, изглежда те най-много са навлезли като модни риби в страната ни и по света. Аз се радвам за това естествено, но.....има и ощееееее риби по света. Не всеки има достъп до цихлиди, редки видове, да поговорим за по обикновените. Те малко ни ревнуват )).

2.Закон. Отидете до близкия строеж и си пресейте един чувал пясък )).

Какъв ли е третият закон-))

понеделник, 14 Април 2003 г.

Така верни мой патиланци. Нека да започнем да говорим и пишем и мислим, за това, дали е добре да разбираш акваристиката изцяло или просто, да специализираш в дадена област. Много хора, смятам, че правят грешка като се насочват и стават почитатели на определено семейство риби. Да не се убидите пък сега и Вие )). После взимат и започват да защитават любимите си риби, като по този начин не зачитат науката акваристика, която ни учи да гледаме на стъклото и водата като жив организъм. Ако сега ме питате, кои са ми любимите риби – не мога да Ви отговоря. Не чувствам привързаност към нито едно определено семейство риби. Тъй като всички те са уникални. Нека не правим тая грешка казвайки нещо от сорта: “Какво разбираш ти? Аз гледам дискуси? А ти просто гупи. Аз има 350 л аквариум, а ти 50 л. Какво сме седнали да говорим”. Така става в днешна България, поради незнанието на новака акварист, той никога не започва да се занимава, по законите на акваристиката, които са уникални, за всички видове риби. Искам да кажа, че ако ги знаем, разбираме и имаме вече око на акварист. Можем да не се плашим от нито една рядка или често срещана красавица във водата, на някой наш познат акварист. Който с дни може да обяснява колко трудно се гледат в днешно време риби. И след 10 минути, като го изслушаш няма да ти се иска вече да гледаш и твоите си риби ))). Не е ли така.
Трябва да се говори за универсиалната акваристика. Благодаря на моя приятел Boby, че ме подсети за това. Да драсна и някой и друг ред. Та нека всеки да знае, че според мен не трябва да се стремиме да ставаме супер перфектни специалисти, не че няма такива. А да кажем на хората, да научат законите на акваристиката. Те са многоооооооооо. Така е. Но в това се крие изкуството. Сега като пиша тия редове, трябва да знаете, че в момента не гледам риби. Но това не пречи да знам това-онова. Има доста основни неща, които всеки трябва да знае. Не се плашете, опознайте акваристиката, като начин на живот и тогава можем да седнем да беседваме. Няма нищо, което да забранява акваристиката, тя е низ от натрупан опит. На живи и неживи хора.
Какво ни предлага в момента живота. Една възможност да прилагаме мнението на другите, които ни съветват. Без да зачитаме нашите възможности или способности. Ако чувствате, че можете да гледате всякакви риби. Това не означава, че ще можете. Преди всичко ако не знаете законите на акваристиката.
1.Закон. Купете си аквариум. Задължително над 50 л.

Това е за сега. Да питам кой е вторият закон а?

Здравей. С теб със сигурност не се познаваме, пък и с тоя псевдоним...едва ли ще се сетя. Но, по същество.
Забележително е с каква любов говориш за акваристиката. И няма какво да се каже срещу думите ти. Но защо с такива общи приказки...нека да говорим конкретно, да споделим опит (И горчив също).
За любими риби...всички риби са хубави, наистина.. Аз харесвам и дискуси и цихлиди и харациди и сомове коридорас и т.н. Е, златни рибки не понасям, но няма идеални хора :)))
За размера на аквариума...също си прав, но не знам дали всички разбраха.
В малък водоем е МНОГО МНОГО по трудно да се постигне биологическо равновесие. Но пък грешките веднага се виждат :((
За водата - аз също съм на мнение - всяка седмица 1/4 - 1/3 от водата. И не съм само аз.
Но има хора, които казват - аз не сменям с години ?!!!
За пх-то - наистина, не е нужно да се мери постоянно. Достатъчно е да знаеш какво е на водата от чешмата и ако нямаш дъно което го качва или сваля...може да го мериш отвреме на време. НО.....
Аз подавам въглероден двуокис на растенията и трябва да знам колко е за да управлявам подаването. Е, ако пускам само през деня, в голям обем....няма проблеми. Но ако ползваш дрожди ....има много много лоши последствия. Та всичко е относително.
В заключение - нека да говорим конкретно.
А ако искаш да се запознаем и си от София - няма проблем :))

Йоханитата не стават много по-големи - максимум 12-13 см, поне доколкото знам. Така че твоите 10 сантиметрови са си били доста добри.
Иначе малавийците са нещо страхотно - откакто ги гледам, се отказах от всякакви други риби. Направих кратка "забежка" към танганийските цихлиди, но после бързо-бързо се върнах обратно при малавийците - имат един такъв особен чар, който много лесно те завладява и не ще да те пусне.
Снимка се публикува точно така, както си прочел:
[image] линк към снимката (трябва преди това да си я качил някъде) [/image].
Между двата тага имидж можеш да напишеш примерно http://pic6.picturetrail.com/VOL174/1023539/1911665/22813575.jpg - пробвай и виж дали става, това си е реално съществуваща снимка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цихлидите съвсем не са капризни риби, даже напротив. Повечето от тях са способни да се адаптират към много широк диапазон от условия и да живеят много успешно в тях.
Целта на всичките ми опити да наподобя до максимум естествената им среда е друга. Много хора се радват само на външния вид и на самото пристътвие на рибите в дома си. Но за мен това не е достатъчно. Цихлидите са най-висшето смейство риби (звучи високопарно, но е факт - в момента не е в мен дебелата книга, в която го пише, но щом я докопам, ще пусна справка ). Като такива, имат много сложно и интересно поведение (както в частност малавийските, така и повечето от останалите видове). А тази им прекрасна и най-интересна черта може да се прояви с пълна сила само когато рибките се чувстват добре и не са подложени на непрекъснат стрес. Това става единствено в максимално близки до естествените им условия. Надявам се, че разбираш - не правя всичко това от някакъв криворазбран перфекционизъм. Просто не външният вид е това, което ме интересува у рибите ми. Макар че и той не е без значение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безспорно е така - има много общи правила (зооманиак, забележи, че казвам правила, а не закони - има много съществена разлика), които трябва да се спазват, за да могат да оживеят и да се развиват добре всякакви видове рибки - от суперекзотични викториански цихлиди до най-тривиални живородки. Но акваристиката е доста интердисциплинарно хоби (пак за зооманиак - не наука, а именно хоби, което ползва много от знанията, натрупани от някои науки) - черпи с пълни шепи познания от няколко науки - ихтиология, биология, физика, химия, биохимия и т. н. Не е нужно човек да е специалист в някоя от тези области, за да е добър акварист. Нужно е просто да познава и да разбира процесите, които стоят зад добруването на рибките.
Щом ще обсъждаме акваристиката, дай да започнем подред - територията е много обширна, за да я обхванем наведнъж.

Кое е онова, без което не може нито едно живо същество на Земята (с изключение на някои видове анаеробни бактерии)? КИСЛОРОД - това е първият и основен елемент, който не бива да се забравя. При рибите (както и при хората) за разнасянето му в кръвта се грижи хемоглобинът. Но как точно кислородът попада от водата в кръвта? Това става в богато кръвоснабдените хриле на рибите чрез процес, който се нарича осмоза. Има редица вещества, които могат да затруднят този процес, но не за тях ни е думата сега.
Количеството разтворен във водата кислород е много важно. То зависи от редица фактори. Един от най-съществените е температурата на водата - правилото е, че при по-висока температура разтвореният кислород е по-малко и обратното, т. е. КОЛИЧЕСТВОТО РАЗТВОРЕН КИСЛОРОД Е ОБРАТНОПРОПОРЦИОНАЛНО НА ТЕМПЕРАТУРАТА НА ВОДАТА. Това не бива да се забравя в никакъв случай, особено в моменти, когато водата е по-топла от нормалното поради една или друга причина (летни жеги, лечение на болести, което изисква загряване на водата и т. н.).
Друг съществен фактор е повърхността, която има контакт с въздуха. Колкото е по-голяма, толкова повече кислород се разтваря във водата. Ако повърхността се движи, количеството кислород, което се разтваря, нараства много значително. Тук му е мястото да развенчая един мит - за нуждата от аерация. Няма такава. Аерацията е нещо напълно безсмислено и излишно - площта на мехурчетата е нищожна в сравнение с повърхността дори на най-малкия аквариум. Поради това от изключителна важност е ДВИЖЕНИЕТО НА ВОДНАТА ПОВЪРХНОСТ - именно то осигурява огромната част от кислорода, необходим на рибките. Аерацията е остатък от едно мизерно минало на акваристиката, минало, в което разполагахме само с въздушни компресори и с нищо друго. Е, времената се промениха. Но кислородът си е все същият - без него не можем да живеем нито ние, нито рибите ни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите