Казват,че след време ще владеем времето.Но кой го казва?Казваме го ние,които ще владеем времето след време. Ако наистина овладеем времето,то ние ще можем да го управляваме,заедно с всичките му характеристики/а не частично/.Това значи,че ще можем да правим пътешествия,неограничени във времето.Тогава,нали ще е възможно да се върнем в миналото чак до момента,в който не сме владели времето.Значи ли това,че пак няма да владеем времето,при условие, че го владеем. Излиза,че владеем времето заедно със всичките му характеристики/а не частично/,а като се върнем в миналото,когато все още не сме го владели,ние ще казваме,че все още не владеем времето. Тук настъпва противоречието и противоположността. Това означава,че: - или лъжем,като изказваме твърдението,че след време ще овладеем времето -или,че никога няма да можем да владеем времето,заедно със всичките му характеристики -или,че първоначално ние хората владеем времето. Може би има и други отговори.Очаквам да стигнем до тях с ВАШАТА помощ. За личен контакт:PASAI@dir.bg

отг:Ще можем да се връщаме назад във времето само до момента в които сме запо4нали да го владеем КОГА ЩЕ ОВЛАДЕЕМ ВРЕМЕТО В миналото хората не са вярвали,4е някога ще могат да летят във въздуха и да се реят над селищата и природата.Те са смятали това за свръхестествено или за съвкупление с дявола или незнам още за какво..Но сега това за нас е оби4аино.Да,но обществото днес съвсем не е на мнение,4е пътуването във времето може да стане нещо оби4аино...Следователно след време/в бъдещето/това пътуване ще буде съвсем оби4аино,

Подозирам, че времето е субстанция, която не може да бъде овладяна - тя не се измерва с часовник, а просто съществува вечно - невидимото измерение, присъщо на всички неща, сродно на петия елемент, етера.

Въпросът ти е толкова смислен, колкото и въпросите: - Има ли край вселната? Ако да - какво има след него? - Има ли смисъл живота? Ако да - какъв е той? Струва ми се, че задаването и писането по тези въпроси е само по себе си безмислено - включително и това, което правя в момента ;). Е, освен че доставя (съмнително) интелектуално удоволствие. За да се опознае нещо, то трябва да се погледне от страни. Обектите, принадлежащи на една система не могат да имат достоверна представа за нея - те неизбежно са повлияни от нейните свойства и явленията, които протичат в нея. Абе, май всички тука сме банда дървени философи, които си губим енергията да разискваме и четем празномислия за нищото?! Както е казал любимият ми А.Биърс: " Философия - път с много отклонения, водещ от никъде към нищо"! Все повече ми се струва, че ако бях прост и неук, щях да се чувствам по-щастлив... Но, в крайна сметка, КАКВО съм аз, че да знам каква е истината?

Кое твое познание ти дава самочувствието да се усещаш различен от "прост и неук"? Би трябвало да се чувстваш щастлив.

Весели празници! И спорът е излишен - който е роден с мисъл в главата си е обречен да мисли, така де Ето защо кланът и на глупаците, и на умниците са си два щастливи клана - всеки посвоему. Искаш или не искаш - това е. така си роден. И се радвай на това, което имаш - тъпо е да си тъп.

Sarkazamat ti e neumesten i neobmisleno prilozen. No shte ti otgovorya - 'shto pak ne? Samiya fakt che si zadavam vaprosi bez otgovori mi "дава самочувствието да се усещаш различен от "прост и неук". "Prostiyat i nekiyat" (po moeto opredelenie v tozi sluchai) vaobshte ne bi tryabvalo da se zamislya za neshat kato "smisal na zivota", "paradoksa na vselenata", "paradoksa za vremeto" i t.n.... Ponimaesh?

filosofiqta e nauka za smisula na jivota. takiva paradoksi trqbva da budat raziskvani vinagi,makar i bezrezultatno. te usuvurshenstvat nasheto suznanie... podgotvqt ni za sledvashtiq etap... ta nie ne sme mravki i ne jiveem v mravunqk!!! ...vreme e da se subudim....

Написаното от мен е напълно добронамерено. Ако се е изтълкувало различно , е грешка на тълкуващия. В частност имах предвид това , че усещането , че си умен и знаещ съществува у всички. Ако ти си задаваш въпроси за всемира , други си задават въпроси за улицата. Въпроси различни като качество , но с еднакво грешни отговори. Това исках да ти подскажа. И ти и онзи овчар на отсрещния баир , а и аз , получаваме едни и същи грешни отговори на въпросите които си задаваме. Ето кое ни прави съотборници. Що се касае до самочувствието от качеството на въпросите които си задаваш... Ами с времето и то изчезва. Всъщност най-добре би схванал невежеството си , ако си избереш нещо в което вярваш абсолютно и се опиташ да го обориш. Ако опитът ти е достатъчно обективен , ти гарантирам , че ще успееш. Ако успееш обаче , няма да се почувстваш горд от себе си , а просто объркан. Ако това ти се случи , ще мога само да ти кажа "Добре дошъл в клуба!" Изобщо , не е срамно , че сме невежи. Срамно е да защитаваме невежеството си.

Весели празници! Опитвал ли си да отграничиш понятията тъп и умен?