BEATLES/bugs/В МРАВУНЯКА Преди моного, много години в една много, много, ама наистина много далечна страна, зад девет идеологии в десета, зад девет икономики в десета, зад девет точки на бифуркация в десета имало нещо като движение за нестандартно мислене организирано от ТНТМ. Ta ТНТМ-то поставило за решение следната задача: Да се докаже, че ако 2х2 не е равно на 4 то съществуват вещици и магьосници. Tогава един начинаещ математик предложил следното решение: Ако 2х2 е различно от 4 то това би подложило на съмнение истиността на цялата таблица за умножение и тя би станала неизползваема. Но ако таблицата за умножение стане неизползваема то тогава всички (решени и нерешени) задачи, теореми и т.н. основаващи се в каквато и да е степен на умножението като математ. операция стават нерешими - т.е. рухва ако не цялата то една съществена част от математическата теория и апарат. Това прави невалидни резултатите от доказателства и теории основаващи се на математическия апарат във Физиката, Химията, а тяхното комулативно натрупване и на такива в Биологията. А какво е характерно за вещиците: 1. Те летят на метли - т.е. не се подчиняват на законите на Нютон, нито са им необходими законите на термодинамиката за да си направят двигател с вътрешно горене да речем. 2. Правят магии и примерно могат да превърнат принц/принцеса в жаба - нещо което дори съвременното генно инжинерство и дори глобалното екологично замърсяване все още не са в състояние да извършат. 3. Трето - най-важно - “Вещиците” и “магьосниците” са обяснителни механизми от една “обясняваща света мисловна система” и след като няма математика, физика, химия, биология и т.н. е нормално да си обясняваме нещата с това, което ни е останало(или може би с това, което ни е удобно?) -- в случая вещици и магьосници. По интересен начин темата е разработена в сюжета на следния научнофантастичен разказ: “В един друг свят - някъде към 2201 г. един млад учен, който бил фен на Исак Нютон, решил да зарадва идолът си и възползвайки се от поверената му, токущо изобртена като по поръчка машина на времето му занесъл свръхмодерен калкулатор. Естествено Исак го приел твърде резервирано и забелязвайки странното му облекло го обявил за чуждестранен агент. Младежът се опитал да му обясни предимствата на калкулатора в спестяването на време за безбройните, сухи елементарни изчисления и демонтрирал действието му. По една случайност числото, което се показало на екрана било 666(т.е. числото на Сатаната) и естествено Нютон идентифицирал младежа като пратеник на дявола.”. *** Разбира се от пръв прочит на горния текст става ясно, че не е необходимо човек да се възползва непременно от услугите на виртуалното моделиране в научната фантастика за да илюстрира проблема. Достатъчно е да си спомним например следните имена Джордано Бруно, Галилео Галилей и т.н. Този нов подход обаче може да бъде и объркващ ако по някакви неведоми мисловни пътища извикаме от паметта си и спомена за акад. Лисенко например или за някои от досегашните опити да се използва водата като гориво, или дори за Варненските пирамиди. Второто нещо, което ни прави впечатление е, че горният текст е писан сякаш от човек занимаващ се с природо-математически науки - във причино следствената верига са очевидно пропуснати статистиката, социологията, икономиката, социалната психология и други използващи математическият апарат теоретични конструкции. Което може и да не е чак толкова странно като се има пред вид, че по времето на Нютон са изминали по-малко от 100 г. откакто Декарт разсъждавал върху проблема за това “Какво би станало ако Бог престане да бъде първопричината за съществуването на нещата?“. Тези последни наши наблюдения привидно дефинират проблема по следния начин: Каква е разликата между твърдението “Абракадабра” и твърдението “Всички тела се привличат със сила правопорпорционална на тяхната маса.” Всъщност всеки изкушен от постмодернизма лаик би ви обяснил, че става въпрос по-скоро за проблемно поле едно възможно измерение, на което може да бъде и формулировката: Е ли възможно твърдението “Всички тела се привличат със сила правопорпорционална на тяхната маса.” да звучи за индианците от басейна на река Амазонка по начин различен от звученето на твърдението “Абракадабра”?, в която формулировка ролята на индианците можем да заемем и ние, а пък изричащия формулата “Абракадабра” според избора ни може да бъде някой нов Галилей, Иво Недялков или Лисенко.

Дрън,дрън,ти си една черна дупка от предположения.